гателят отказваше и отказваше! Д. Доб-ревски, БКН, 175.
10. Само св. Диал. Отговоря, дам отговор. Кака Лала пак настая да дам дума: много добре щяло да бъде.. А пък аз не знам що да чина и какво да стора. Рекох й да помисля пак до довечера.. Трябва довечера да им откажа нещо... Т. Влайков, ПСп, 1890, кн. 34, 14. — Ази от език не зная, / български ще ви попитам, / коя ще може откаже, / къде ще можем нощувам, / че утре има да ходим / из ваште села татарски. Нар. пес., СбВСтТ, 768. — Снахо у Ирино, Ирино, / нещо щем да те попитам / правичко да ми откажеш. / Чия е риза на тебе? Нар. пес., СбВСтТ, 358. отказвам се, откажа се страд. — Грозде да има, мамо. Грозде ми се яде. И майката се разтърча из селото. Питаше за грозде, искаше. Жените свиваха рамене: на болен не се отказва, но като нямаше... Г. Караславов, Избр. съч. П, 130. ОТКАЗВАМ СБ, -аш се, несв.; откажа се, -еш се, мин. св. отказах се, св., непрех.
1. Обикн. с предл. о т. Не искам, не желая да имам, да притежавам нещо. О, да би било така, Еньо ще се откаже от всичката своя земя, ще я даде на брата си. Елин Пелин, Съч. III, 162. От конете си трябваше да се откажем, и от онова, което имаше на тях. Ив. Вазов, Съч. XV, 136. Някои сега предлагаха пък да отидат в чифлика и да накарат Манолакя „да подпише“, че се отказва от нивата завинаги в полза на крайненци. Й. Йовков, ЧКГ, 265. БайТанас: Свикнал съм с шефката, както вие с кабинетите си, с креслата, телефоните и заплатите. Я да ви кажа: откажете се, холан, добровол-но, за доброто на народа се откажете, че има по-добри от вас. Ще се откажете ли?
Н. Каралиева, СМ, 50. — Кому царят увеличи пронията, кому дарове изпрати; по-страхливите изплаши с Душана, зетя си, а лековерните и народа прикотка с това, че щял да се откаже от престола и в манастир да иде. Ст. Загорчинов, ДП, 249. Осман никога съвсем не беше се отказвал от тази земя, продължаваше да я брои за своя. В. Мутафчиева, ЛСВ 1,444.
2. Променям, отменям намеренията си, желанието си да върша нещо. Тоя ден Еньо не пи и за първи път се отказа да купи една нива. Елин Пелин, Съч. III, 167. Поиска, а-а, още веднъж да замахне и да ме удари, но се отказа. П. Михайлов, МП, 52. Умората ми е толкова голяма, че се отказах да разбивам вратата на заключената баня. К. Калчев, ДНГ, 14. Казваш, че ние с теб не сме солта на земята,.., тъй че да съм се откажел от своя чешитлък и да се заловя за сериозна работа? Ем. Манов, ПС, 31. Все пак тя не може да Ви прости напълно, защото Вие сте причината да се изплашим и да се откажем от посещението си в Дрезден. Др. Асенов, СВ, 28.
3. Заявявам несъгласието си, не се съгласявам, не приемам да изпълня нещо. Ако някой от членовете на тайната полиция се откаже да извърши по заповедта на комитета някое си наказание, ще са накаже със смърт. (В. Левски). Ив. Унджиев, BЛ, 185. Малцина бяха ония, които се отказаха да придружават неговата [на либерализма] варачена триумфална колесница. Г. Кирков, Избр. пр I, 29.
4. Преставам да смятам някого за близък, роднина или приятел, за свой съидейник и под.; отричам се. Предполагам, че ще поискат да се превърнем в границите си отпреди октомври 1915 год. и да си сложим оръжието, като се откажем от досегашните си съюзници. Ал. Стамболийски, ДС, 47. — Откажи се от мене! — каза Караджов, без да я гледа, и продължи в мислите си: „Така ще бъда по-спокоен и аз.“ Т. Монов, СН,
205. Сгодиха се. Той мислеше, че тя има пари. И когато разбра истината — отказа се от нея, като й заяви също тъй „честно“, че му трябва богата жена, да му обзаведе кабинет. М. Грубешлиева, ПП, 139. Начело на тая партия са се поставили всички видни, всички честни политически дейци, които са се отказали от своите досегашни партии. Т. Влайков, Съч. III, 69.
5. Преставам да споделям някакви идеи, да следвам установени норми, представи и под. — Какво има! Чуваш ли го, господи? Отказа се от светата наша църква! Продаде душата си на дявола! А сега смееш и в манастирските работи да се месиш? Ст. Дичев, 3CI, 385.
ОТКАЗВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отказвам и от отказвам се. Пълна саможертва и отказване от всичко лично е негова [на Апостола] характерна черта. Ив. Унджиев, НК, 1958, бр. 7, 1. И да се изскубнеше студентът с отказвания, девойката щеше да бъде окончателно опозорена. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 91.
ОТКАЗУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); откажа, -еш, мин. св. отказах, св., прех. Отказвам. Купи [поп Димитър] суджуци за вкъщи, заръча и една ока вино да се почерпим. Кани ме и ряза мезе от суджуците. Аз взех да отказувам да пия. М. Кънчев, В, 177. На ти, Марко, стотина дукати, / та отиди у ладна механа, / та си пийни вино сас дружина. / А Марко му тогай отказува: /— Я ти нечем стотина дукати, / на ти са-кам до три азни пари. Нар. пес., СбНУ XLIII, 34. отказувам се, откажа се страд. ОТКАЗУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); откажа се св., непрех. Отказвам се.
ОТКАЗУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отказувам и от отказувам се; отказване.
ОТКАК нареч.-съюз. Откакто; откогато. — Колко време откак не сме се виждали? — Минава едно десетилетие... Др. Асе
