трая. Обсъждането на плана ще откара като не ли до вечерта.
7. Прен. Диал. Извършвам някаква работа, изработвам нещо леко и бързо в голямо количество; отхвърлям. Гледаше при туй по-рядко да я вдига от стана, та повечко работа да откарва. Т. Влайков, Пр. I, 129.
8. Диал. Открадвам. Някой ми е откарал коня. откарвам се, откарам се страд. Пътища и близки градове са били без особено значение, защото живата стока лесросе е откарвала и на най-далечния пазар. И. Йовков, Разк. Ш, 185. Скелите бързо се разко-вават, товарят се на камиони и се откарват по складовете. ОФ, 1949, бр. 1499, 6.
ОТКАРВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от откарвам и от откарвам се. През стра-ничната врата на ханчето, в което се помещаваше лазаретът, изнасяха тежко ранените, превързани набързо, и ги товареха на колите за откарване в София. В. Генов-ска, СГ, 381.
ОТКАТО нареч.-съюз. Остар. и диал. Откакто, откак. Има един век откато това място беше монастир. Др. Цанков, Т (превод), 2. От яд, че не намериле в монастира бунтовниците, проклетниците запалят монастира, откато го бомбардиру ват. НБ, 1876, бр. 49, 192. На утрото, откато се наспала, разбудила се, а нишчто не знала, шчо станало со неа вчерашниот ден. Нар. прик. СбКШ, 93.
ОТКАЧА1. Вж. откачвам1 и откачам1.
ОТКАЧА2. Вж. откачвам2 и откачам2.
ОТКАЧАМ1, -аш, несв.\ откача, -йш, мин. св. -йх, св., прех. и обикн. и с друго същ. с предл. от. Откачвам1. Хващам го [кучето] за ремъка, откачам камшика от чантата и започвам да го бия. Й. Йовков, (превод) 3, бр. 5423, 19. Таман откачах от веригата ператника с изварата, ето я и баба ти Минчовица сама че иде. Т. Влайков, Съч. II,
14. Но винаги се случваше тъй, че когато малкият рибар дръпнеше пръчката, кленът откачаше майсторски скакалеца и над главата на Монката се премяташе само голата въдичка. П. Димитров, СбХ, 105. Чакано с часове, в този миг то [рибето] е толкова мило на въдичаря, че той нарочно го откача бавно от въдичката, за да го разгледа по-добре. С. Северняк, ОНК, 82. Те нали сгърнаха вече из селото по пакости. Кокошки, яйца, млякото откачат от огъня, добичета откарват! Ил. Волен, НС, 91. откачам се, откача се страд. ОТКАЧАМ СЕ, несв.\ откача се, св., непрех. Откачвам се. То [мостчето] има много крака,.., но не разчитайте на тях. Понякога се откачат тъй неочаквано, че може да цамбурнете във водата. И. Петров, НЛ, 41. Той удря толкова силно, че полицата от стената се откача и почват с грохот да се търкалят чаши, тенджери, чинии... М. Грубешлиева, ПП, 184. Сухите листа се откачаха от клонките като едри пеперуди и политаха косо към земята, където се натрупваха в пъстра мозайка. П. Бобев, ГЕ, 35. От три дни ръмеше ситен досаден дъжд като мъгла. От черните омокрени клони се откачаха едри жълти листа и политаха към земята. П. Бобев, ГЕ, 30.
О Дай пара да се закачиш, дай десет да се
откачиш. Разг. За досаден човек, натрапник, от когото мъчно можеш да се освободиш, ако се обърнеш за нещо към него. Откачам / откача въжето. Разг. Успявам да се спася от обесване; оцелявам. Иван (строго и предупредително): Имаш още възможност да откачиш въжето. Кажи къде са другите? Г. Караславов, Избр. съч. X, 201.
ОТКАЧАМ2, -аш, несв.\ откача, -йш, мин. св. -йх, св., непрех. Разг. Започвам да мисля и да се държа неподходящо, несъответно на дадено положение, ситуация. — Жив ли си още? — профъфла Пени. — Не виждаш ли — щом ти приказвам, значи жив съм — и плахо го изгледа, мислейки: „Този човек май нещо откача.“ В. Нешков, Н, 167. — Значи ти още си мислиш, че момчето ти е живо и здраво,.. Ма на тебе известно ли ти е, че ти напълно откачаш вече. Ал. Томов, П, 27.
О Откачам централно. Жарг. Не съм съвсем нормален, смахнат съм. — Всяка вечер пие като разпран и аз мисля, че е алкохолик.. Откача централно! С. Северняк, ИРЕ, 119.
ОТКАЧАНЕ1 ср. Разг. Отгл. същ. от откачам1 и от откачам се; откачване.
ОТКАЧАНЕ2 ср Разг. Отгл. същ. от откачам2 и от откачам се.
ОТКАЧВАМ, -аш, несв.\ откача, -йш, мин. св. -йх, св., прех. и обикн. и с друго същ. с предл. от. 1. Свалям, снемам нещо; откачам. Той откачва кърпата от стената и почва да се трие. Св. Минков, РТК, 188. Дервишинът учтиво поздрави Иванова с добър вечер, седна на свободния миндер и взе полека да откачва разните висулки от гърдите си. Ив. Вазов, Съч. XII, 116. Откачва [Бате Коле] брадва от пояса си, замахва да отсече клона, що му пречи. К. Петканов, X, 108-109. Велко се дръпва две стъпки назад и откачва секирата от ръката си. Д. Талев, И, 237.
2. Снемам, отделям нещо, обикн. прикрепено с кука към друг предмет; откачам. Той тръгна към вратата, чу се как оргкачи железните подпорки и отвори. Й. Йовков, Ж 1945, 182. — На завой не се оставят биволите сами, — той откачи синджирите от хомотя и ги поведе. П. Тодоров, И I, 89. Но ето, чичо й докара воловете.. Девойката остави хурката, откачи юларите от кука
