вечността. БКн, 1859, кн. 2, 224. Злините, които душевният мрак причинява, са неиз-бройни: много от них чрез вървежа на историята са отишли във вечността заедно с прадедите ни, нъ и много още са в пълна сила и пълен живот, и нихната тегоба ся-кой от нас повече или по-малко усеща. Пр, СбПер п, 1869, бр. 1, 140. Отивам / отида далеко (далеч). 1. Прекалявам в постъпките, делата си или с приказките си, като казвам повече, отколкото трябва. — А ако прибавят и своето размирие към размирието в Румелия, султанъм? — .. — Отиваме далеко в подозренията си... Така, Мехмед паша ще замине за бой с размирниците. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 383. Павел мълчаливо наблюдаваше, но спречкването отиде доста дареч, затова изсвири с уста и даде знак всички да седнат. Гр. Угаров, ПСЗ, 269. 2. Напредвам, преуспявам, сполучвам. Същото, което забелязахме у Богориди като държавник, можем да кажем за неговата принадлежност към определена културна формация,.. И в това отношение той не отива далеч във връзката си с българите и българското, то е пак на равнището на майчиното и котленското.Т. Жечев, БВ, 42-43. С такъв инициативен собственик фирмата ще отиде далече. Отивам / отида за божата правда; отивам / отида за бяла бога. Диал. Обикн. в се. вид. Умирам. Димо да беше тука, самичък щеше да си прибере хармана и нямаше толкова жито да отиде на вятъра. — Не само житото отива на вятъра, но и хората отиват за бяла бога! — занесено продума Куна. К. Петканов, МЗК, 79. Отивам / отида из <от> ръце. Остар. Загивам, пропадам. Като видя, че царството му отива вече из ръце.., той из-лазя със сетна сила да са запази. Т. Шиш-ков, ИБН, 170. Караказанци уморени от на-прегание, йоще и боящец са да не отиде от ръка по-голямата част, предложи да са разреже туй парче [от България] презполове-на тачи да го разделят братски. Г, 1863, бр. 1, 2. Отивам / отида на бесилката; отивам / отида на въжето. Бивам наказан със смърт чрез обесване. Колцина от ония [затворници], с които съм седял на тия пейки,.., с които съм делил благи надежди за скорошно избавление, отидоха на бесилка! К. Величков, ПССъч. I, 70. Отивам / отида на вълка в устата. 1. Излагам се на много голяма или смъртна опасност. — Защо сме от едно село — да се пазим, едни други да се поддържаме. Да не отиваме сами в устата на вълка. К. Петканов, X, 126. 2. За имот и под. — ставам плячка, жертва на грабител. Отивам / отида на (по) вятъра; отивам / отида за този, дето духа. Разг. Похабявам се, пропилявам се, пропадам, загубвам се. За мое нещастие вечерта ми се дояде и всичките предпазни мерки отидоха на вятъра. Г. Краев, СТ, 6. — Ами я ако парите ми отидат на вятъра, после? Осемдесет хиляди франка не са малко. Св. Минков, БФ, 33.
— Ще се увлечеш [по Димка] и ще отиде всичко по вятъра — говореше телеграфис-тът на Балашева. А. Страшимиров, К, 31. Отивам / отида на гюрултия<та>. Диал. Ще бъда наказан със смърт, обикн. незаслужено, напразно; ще загина, ще умра. — Брей, опичайте си акъла, вардете се, че ако ни чуе някой — отиваме на гюрултия... Ал. Константинов, БГ, 93. Отивам / отида надалече (надалеч). Разг. Прекалявам в постъпките си, делата си или в приказките си и казвам повече, отколкото трябва. Тия работи, дето ги издрънка домакинът пред следователя, ако не той лично, неговите хора са подбутнали, за да изложат и околийския комитет. — Е, ти много надалеч отиваш! Ст. Даскалов, СЛ, 69. Отивам / отида на (до) едно<то> място. Разг. Евфем.; Отивам / отида повън; Отивам / отида по себе <си>. Диал. Извършвам естествена, физиологич-на нужда. Паскал отиде повън, но не върна са вече назад. П. Хитов, МП, 48. Като почивахме, чух гурултия, после узнах, че Хасан, като отишъл по себе, поискал да земе на пазача пушката, за да избяга. Св., 1888, бр. 224, 2. Отивам / отида на изуй гащи. Диал. За работа, положение — вървя зле, наопаки. Отивам / отида на кино. Жарг. 1. Претърпявам неуспех, несполука, изпадам в неблагоприятно положение; загазвам. Срути ли се един от тези тунели, отивам на кино
— нищо по-сигурно от това. Даже често сънувам. Д. Цончев, ОТ, 35. 2. Пропадам, загубвам се. — Не ме е бъз за живота — за какво ми е такъв живот? Шантаво ми е от друго: че ако вземе да падне [самолетът] — край, финй, всичко отива на кино. Ат. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 27. Отивам / отида накрай света за някого. Готов съм да направя всичко за някого. Ти се кълнеше, че ще отидеш накрай света за мене. Отивам / отида на майната си. Грубо. Изчезвам, няма ме. — Какво направи с лозето бе? — .. — Отиде на майната си! Изтребих го! Ст. Даскалов, ЕС, 104. Отивам / отида на онзи (оня) свят. Разг. Умирам. Отивам / отида на смърт. Заемам се с нещо, което ще ми донесе гибел, ще ми струва животът. Отивам / отида на юх. Диал. Не сполучвам, пропадам. Като видяха, че присметнуванието им се побърка още отначало, ефендиите продължиха да се премятат около мене и уж с фини въдици да ме ловят: не щат ли ме накара да изкажа нещо. Но всичкият им труд отиде на юх. Св. Миларов, СЦТ, 194-195. Отивам / отида на халос. Разг. Похабявам се, пропилявам се, пропадам, загубвам се. Но и тая врява отива на халос. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 129. Златни надежди, вяра дълбока, сила гигантска и ентусиазъм — капитал от няколко страдалчески века — всичко на халос отиде в един миг! Ив. Вазов, Съч. XXIII, 169. Отивам / отида поврага. Диал. Пропадам, опропастявам се,
