ОБИЧАЕН 99 ОБИЧАЙ
родно място, дом, народ, идея и под., което се основава на голямото значение на тези неща в живота на човека; любов. Тук [в ро-дното село], в тоя прекрасен кът, е затрептяло моето сърце от обич към нашата хубава и ощастливена от природата родина. Елин Пелин, ПБ, 6. Бачо Киро все по-ясно разбираше, че само с просвета не ще може да разпали в сърцата на селяните обич към поробеното отечество. Д. Марчевски, ДВ, 35. Баща ми, добър турист за онова време, ми беше вдъхнал обич към природата и към пешеходството. К. Константинов, ППГ, 186. Беззаветна обич към народа и високо съзнание за обществен дълг ръководят цялата дейност на Р. Попович. Ив. Унджиев, ВЛ, 25. — Обичам ви, красни гори! За обич сте! Б. Димитров, Я I (превод),
5. Обикн. с предл. към. Предпочитание, влечение, наклонност към нещо, което се харесва на някого, силно интересува някого; любов. По обичта към писателите и към литературните герои може да се разкрие истинската същност в един човешки характер. Е. Каранфилов, Б III, 120. Задачите на „Народна целина“ четем в програмния лист към книжката:„..; да буди ума и съвестта у широките народни маси;..; да буди у тях обич към книгата“. Р, 1926, бр. 203, 5. Кратки бяха отначало първите му полети с учебния хлъзгач — летеше само по няколко секунди. Но това бе достатъч-но за да вдъхне у младежа силна обич към въздушния спорт. РД, 1961, бр. 83, 2. И то ще ни повърне Филипините /../ и мъртвата ни обич към машините. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1949, 34. // Остар. Предпочитание към нещо, което се харесва на някого на вкус, вид и под. Водата от река е от синките води най за обич, защото в нея няма никакви трошици от сол. Ив. Богоров, СЛ, 6.
ОБИЧАЕН, -айна, -айно, мн. -айни, прил. 1. Който обикновено, най-често е присъщ, характерен за някого или нещо, който почти постоянно, редовно характеризира някого или нещо. Лицето на полицая доби обичайната си сухота и студенина. Д. Ангелов, ЖС, 286. Бахчевански доизпи на един дъх чашата си и отново се върна към своя обичаен тон. Ем. Манов, БГ, 290. Той вървеше полека, с обичайната си тежка стъпка, и всичко пред него се огъваше, правеше му почтително път. А. Гуляшки, СВ, 174. Животните пристъпваха с обичайния си ход, пъхтяха топло и преживяха. Д. Фучед-жиев, Р, 147. Горският дом отново потъна в обичайната си тишина. Ем. Станев, ПЕГ, 79.
2. Който е утвърден, установен в някаква среда или при дадени обстоятелства, който е почти постоянен, редовен за някаква среда или при някакви обстоятелства. Той дори не се ръкува с мене, а само бутна ръката си в моята и пак я отдръпна без обичайното ръкостискане. М. Марчевски, ТС, 32. Като най-стар приятел на семейството, настаняваха го да седне на централно място и пръв му даваха думата, за да вдигне обичайната наздравица. А. Гуляшки, ДМС, 73. За Иванка някога Васил беше обикновен батъо, когото тя виждаше два-три пъти в годината при обичайни гостувания. X. Русев, ПС, 11. С глас, който наподобяваше скърцане на вятърна мелница, председателят зададе обичайните въпроси. Д. Димов, ОД, 121.
3. Който е свързан с нечий навик, обичай, привичка; привичен. И сега Боцмана беше облечен в обичайната си фланелка на сини и бели ивици и в тъмносин шевиотен панталон. П. Льочев, ПБП, 12-13. Той носи на главата си обичайния островърх калпак, каквито носят повечето мъже във Ведро-во. А. Гуляшки, МТС, 222. Още същата вечер намерих брата на лекарката на обичайното място, сиреч в кръчмата. Б. Райнов, ТП, 229. Поразкрачи се [Евгени] и с бърз удар разпери ръце — изходно положение за обичайната му утринна гимнастика. Д. Ангелов, ЖС, 8.
4. Който е свързан с народен обичай, традиция. Много често неравноделният такт 5/8 се среща и в нехороводни битови, обредни, обичайни и други песни. Пеене VII кл,
12. Спирайки се на съдържанието на праз-нично-обичайните песни, Веркович е поразен от „държавния ред и взаимните отношения на оня народ“. СбНУ LXII, 26.
О Обичайно право. Юрид. Съвкупност от обичаи, които държавата признава за правни норми. Обичайното право (неписаното),.. — не е могло да остане неповлияно, не е могло да запази своята първоначална национална чистота. СбНУ IV, 157. За да се осигури работна ръка, да се укрепи господството на болярите и хана и да се утвърди частната собственост върху земята, хан Крум издал първите закони. Те заменили старото обичайно право. Ист. VII кл, 17.
ОБИЧАЙ, -аят, -ая, мн. -аи, м. 1. Съвкупност от определени действия, свързани с някакъв църковен или друг народен празник, с поверие и др., които са утвърдени по традиция, предават се от поколение на поколение и характеризират народния бит. Като се разсъмна, додоха дяца от кумците, та донесоха, според обичая, от всяка кумица кравай, червени яйца и палур от ракия. Т. Влайков, Сьч. I, 1925, 248. А за всеки ден от неделята имаше по някакъв обичай и се пееха някакви песни, та хората имаше какво да гледат и какво да пеят. А. Дончев, ВР, 194. Като размениха даровете и като привършиха обичаите по годявка-та, гостите минаха в голямата стая, дето Дочка беше наредила софрата. Г. Карасла-вов, ОХ I, 418. Нравите, обичаите, преданията са, които крепят народите. ЦВ,
