1859, бр. 433, 1. След приемането на християнската вяра, народът много време еще не можал да са остави от синките обичаи, обряди и веселби язинески. Т. Шишков, В, 53. След вечерята и веселбите,.., извършват се тайнствените брачни обичаи и обряди. СбНУКШ, ч. III, 80.
ОБИЧАЙНО
100
ОБИЧАЙНОМУ
2. Общоприети, установени в някаква среда, общество, правила, норми на поведение; традиция. Понеже синовете му нарушаваха стария обичай да ядат всички заедно на софрата,.., то и старецът не сядаше редовно. Елин Пелин, Съч. III, 26. Селяни и селянки от Лакатник ни срещат с поздравите: „Добър ви ден“ и „Добра ви среща!“ Хубав е този народен обичай у нас. Ив. Вазов, Съч. XVII, 51. По възприетия от бащата обичай на масата не се говореше за сметки, докато не свърши вечерята и не поднесат кафе. Ем. Станев, ИК I и II, 26. Момичето се посъвзе от топлите грижи .. Макар и гражданка, свикна с обичаите им и с вкуса на яденето. Кр. Григоров, Н, 176.
3. Само ед. Разг. Навик, привичка, присъща на някого. Той беше много умен човек и имаше обичай да се изразява с притчи и из-дълбоко. Ив. Вазов, Съч. VIII, 9. Секи ден по това време — след като се наобядва, — той имаше обичай да си полежи на канапето в обедната стая. Т. Влайков, Съч. II, 161. — С що идеш да ме споходиш, твое преподобие? — запита игуменът след малко мълчание, като притвори според обичая си своите уморени очи. Ст. Загорчинов, ДП, 229. „Де, де!“ — прошепна Чубрата по обичая си и сякаш не вярваше на очите си. Й. Йовков, В АХ, 162. Котакът дойде при него и показа дебелия си гърб, както си имаше обичай. Кр. Пишурка, МК (побълг.),
147.
4. Като сказ. опред. при съм или ставам в 3 л. ед. и обикн. със следв. изр. със съюз да. За означаване, че някъде, в някаква среда, общество нещо е установено, прието или се установява, приема като традиция, правило, норма на поведение; обичайно е, става обичайно. Обичай беше у тях, когато орачът се върнеше, да го посрещнат и да му приберат торбата и бъкелчето. Г. Караславов, СИ, 230. Не беше обичай да се подканят гретите да си ходят, но Велико го каза. Й. Йовков, АМГ, 182. Не развърза Ицо дисагите си, не извади армагани, както беше обичай още от старо време. Д. Талев, ПК, 113. — Правото на избор остава на ергена. — И правото да приема остава на мене. — То може да стане обичай в двайсет и втория век. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 41.
5. Като сказ. опред. при съм или ставам в 3 л. ед. и дат., обикн. от крат. лич. местоим. Имам (придобивам) навик, привичка; обичайно ми е, става ми обичайно. Веждите й се сключиха, както й бе обичай, щом някаква мисъл тегнеше на душата й. Ст. Загорчинов, ДП, 473. Дирите на лисицата се познаваха по туй, че тук-таме снегът беше поприбръснат като с метла, — там лисицата, както й е обичай, беше превъртяла опашката си. Й. Йовков, В АХ, 118.
6. Остар. В съчет. с гл. влизам, съм и предл. в. Ставам (съм) обичаен, привичен, постоянен, редовен. Влязло даже в обичай на пиршествата да приемат питие за бъл-ване, за да си очистват стомаха и да могат изново да го пълнят. Н. Михайловски, РВИ (превод), 322. Мъчно е да ся забележи времято, кога е влязло в обичай кавето. БКн, 1859, март-април, кн. 1 , 339. Договори, които определят имуществените отношения между супрузи, там, гдето тези договори са в обичай, стават по истий ред. ВП, 81-82. Както патриархалността, така и многоженството са биле в обичай не само у китайците, но и у сичките старов-ременни народи. Знан., 1875, бр. 18, 277.
ОБИЧАЙНО нареч. 1. Нареч. от обичаен; обикновено, най-често. Много пъти е идвал у нас и е беседвал върху различни неща и предмети, главно от науката, както това обичайно ставаше. Сл. Боянов, СК, 285. Той беше много млад за поста, отреждан обичайно на мъже над шестдесетте. Д. Добревски, БИ, 73. Народът обичайно мисли, че сякоя болест произхожда от настинка. Кр. Мирски, Ч, 1875, бр. 7, 304. Ми знаем, че обичайно поетите измислюват нарочно такива драматически обстоятелства,.., само за полза на поетическите со-чинения. Г. Кръстевич, ИБ, 406.
2. С гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. а) За означаване, че някъде, в някаква среда, общество, нещо е установено, прието като обичай, традиция; обичай е. Обедът „вървеше“, както е обичайно в такива тържествени случаи, при едно добро настроение. А. Гуляшки, ДМС, 100. Над леглото, по протежение на цялата стена, се простирал, както е обичайно, небесносин копринен ковьор. С. Таджер, ПНМ, 100. — Измъкнах го [пръстена] от пръста на графинята в последнята нощ,.. — Ще кажа, че и ти си й дал друг някой по-скъп и елмазен, както е обичайно. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 72. б) Обикн. при лич. местоим. в дат. За означаване, че за някого нещо е обичай, привичка, навик; обичай ми е. Симеон се появи на входа и както му беше обичайно — позабави се няколко мигновения на прага. А. Гуляшки, ЗВ, 426.
ОБИЧАЙНОМУ нареч. Само в съчет. По обичайному. Остар. Книж. Както обичайно, както обикновено; по обикновеному. Макар да беше хладно, той вървеше по обичайному — разкопчал полушубката, подгънал оръфаните й поли зад гърба и скрил ръце под тях. Б. Несторов, АР, 263. Същият ден била отслужена вечерня. Евангелието било прочетено по обичайному на няколко езика, но без гръцкия. Хр. Бръзицов, НЦ, 100.
