ОБИЦА 98 ОБИЧ
ОБИЦА ж. 1. Украшение, което се окачва на ушите; обеца. На двете й уши висяха две златоплетени обици, които достигаха до рамената й. Ц. Гинчев, ГК, 20. Папа Аргири подръпна голямата обица, чиято златна дъга се люлееше на дясното му ухо, и се насмя. Ст. Сивриев, ПВ, 55. Стопанката беше весела, гостоприемна жена,.., доста натруфена г— с черно копринено було и с дълги обици от меджидии. Г. Карас-лавов, ОХ II, 478-479. Жените носят колкото мъжиете облекло, но носят и стъклен гердан, и тежки обици. П. Р. Славейков, 01С, 67.
2. Техн. Съединителна част, обикн. с дупка за закачване или окачване на нещо, която се използва в товароподемни машини, конвейери и под. В долната част на кофата,.., се намира една обица, чрез която кофата се наклонява от спомагателната кука на крана и течният чугун се налива в смесителя. Р. Ранков и др., М, 203. Дървените крака на кулата се поставят с тънкия край нагоре, като се свързват със стоманен болт,.. Този болт носи и стоманената обица, на която се заканва неподвижният блок на повдигателната система. Хр. Марков и др., ТБ, 224. Буталото,., е снабдено с два бутални пръта:.., а долният бутален прът е снабден с обица, към която се окачват подлежащите на избиване пилони. Д. Христов, СПМ, 424.
3. Само мн. Диал. Двойка израстъци на гушата на пуяк. Наричат го [ружа] „пуйчи сопол“. Цветовете му наистина приличат на червените обици на пуяка. Н. Каралиева, ЯЧ, 102.
О Заканвам си, закачам си / закача си, (окачвам си, окачам си / окача си, слагам си / сложа си, турям си / туря си, турвам си / турна си) <като> обица на ухото. Разг. Поучавам се, вземам поука от някаква преживяна неприятност или допусната грешка и внимавам тя да не се повтори. — Само командирът може да прецени кой каква работа трябва да извърши и по кое време. Това трябва да си го закачиш като обица на ухото. П. Вежинов, ЗЧР, 119. Христо (хваща го за скутовете и го разтърсва): — Да си туриш ти обица на ухото: да знаеш, че си поплювко! П. Тодоров, Събр. пр II, 18. Имам си <като> обица на ухото. Разг.
1. Взел съм си поука от някаква преживяна неприятност или допусната грешка и вече внимавам тя да не се повтори. Лого се върна в краварника. Мислеше, че управата иска да го сплаши само да си има обица на ухото, но до изгонване чак няма да стигне. Ст. Даскалов, ЕС, 76. 2. Помня добре, зная (употребява се, когато се напомня на някого, че трябва да се съобразява с някои обстоятелства). — Делба няма да има, и не може, докато аз не река. Туй го имай като обица на ухото си. Ем. Станев, ИК I и II, 434. — Ана негодниците ще пресичаме пътя! Това да си го имате от мен като обица на ушите! Ст. Даскалов, ЕС, 64. <Като> обица на ухото ми е; за обица ми е (служи ми) и под. Разг. Взел съм си поука от преживяна лична неприятност, от допусната грешка, която ми служи за назидание. „Дано не е подала молба за напускане — мислеше той [Смилков].
— Дълго ще й пари София, обица на ухото й ще бъде!“ А. Михайлов, ДП, 81. Боят, който е ял тук, е достатъчно наказание за него и ще му служи като обица на ухото. М. Марчевски, ГБ, 286. Изведнъж се разпространи тревожен слух: Русия сама предложила да посредничи за изглаждане споровете между българската църква и патриаршията.. — Дано ни е за обица... И да млъкнат най-сетне ония наши нехранимайковци и чапкъни, дето все Русия, та Русия! Ст. Дичев, ЗС II, 268-269. Црилича ми като на свиня обица. Диал. Ирон. Никак, съвсем не ми прилича (обикн. за неподходящи за някого облекло или накит).
ОБИЧ, -та, мн. няма, ж. и (остар.) -ът, -а, мн. няма, м. 1. Чувство на дълбока привързаност към някого, което се основава на духовна близост, кръвна връзка, роднинска близост, инстинкт и под.; любов. Почти гласно произнасяше с братска милост и обич името на Иван и умоляващ искаше прошка. Елин Пелин, Съч. III, 166. Той обичаше това момче с беззаветната обич на по-голям брат. Г. Райчев, Избр. съч. II, 40. В тоя й поглед, в тия добри думи, в гласа й беше всичката й майчинска обич към тая нейна челяд, всичката й грижа за тоя дом
— да има в него ред, мир и сговор. Д. Талев, ПК, 94. Двамата не бяха вече племенник и вуйчо; нито в единия, нито в другия имаше чувство на обич един към друг; нищо не ги свързваше повече. Ст. Дичев, ЗС I, 385-386. Направете да ви обичат децата ви, ако искате и да ви слушат.. Обичта прави обич и привлича сръца. А. Начев, (превод) Лет., 1872, 152.
2. Чувство на сърдечна привързаност и влечение към лице от другия пол; любов. Под тия трепкави божи звездици Ивка му даде клетва за вярна обич. Елин Пелин, Съч. I,
127. Неговата обич към Тинка,.., беше изпълнила цялото му сърце. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 194. Стоян побутна жена си уж случайно, а искаше да я докосне тъй, от милост и обич към нея. Д. Талев, ПК, 270. Верни думи, вярна обич, има ли за тях развала? / За сърцата, що се любят и смъртта не е раздяла! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 123.
3. Прен. Рядко. Обикн. с опред. Лицето, към което някой изпитва сърдечна привързаност, влечение; любов. Но когато й показал шарена кърпа с два реда иглика, извезана с жълто, познала къррата, която подарила на своята обич. П. Йорданова, СЕ, 82.
4. Обикн. с предл. към. Чувство на дълбока, силна привързаност обикн. към родина,
