които гъстата течност отиваше в дълги, широки и съвсем плитки изкопи. Елин Пелин, ЯБЛ, 82.
2. За превозно средство — движа се в определена посока, за да достигна до определено място. Само по наклона на мачтите и с бинокъл можеше да се познае посоката на движението juy.j — Отива към Тасос — каза Адамов. И. Йовков, Разк. II, 22. Щях да закъснея, защото трябваше да сменям трамвая: взел бях неверен номер, който не отивал за „ХххауптбанхАфф“, а на друга посока. М. Кремен, РЯ, 78. Вапорът, дето отива на Яфа, заминува през Родос. М 1857, 44.
3. Отправям се отнякъде, потеглям в определена посока, към определен обект; тръгвам. Телефонирах в десет и половина — никой! ' Отивам — рекох на годеницата си. — Този тип е забъркал някоя каша!" Др. Асенов, СВ, 45. // Обикн. в пое. За подканване
— тръгвам. — Хайде, отивай, че господин по^чикът бърза. Г. Караславов, Избр. съч.
4. Обикн. с предл. н а или следв. изр. със съюз да. Движа се, придвижвам се, отправям се някъде с цел да върша нещо, с определена задача. Всичките хора се кискат, той отива да пали свещ. Ив. Вазов, Съч. VII, 14. За него почнаха да говорят, че дори когато отивал да оре в полето, не забравял да тури в mop6qma си,.., и някоя книжка или вестник. Й. Йовков, Ж 1945, 53. Работниците, които отиваха на работа, вървяха покрай зидовете. Д. Добревски, БКН, 98. Когато в неделя семейството се качваше на файтона и отиваше на разходка, всички изглеждаха радостни и добри. Вл. Полянов, ПП, 8. Съвсем неочаквано Драгомир престана да отива в читалищната библиотека в градчето. Сп. Кралевски, ВО, 110. // Отпътувам, заминавам някъде обикн. с определена цел. — Марине, да се качваме и ние! Аз довечера трябва да си бъда при пилците! Казах ти, че Радка отива на курсове! О. Василев, Л, 90. — Аз минувах само оттука и се отбих да ви видя, а отивам за Варна. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 49. Санка скочи. — Ух, аз забравих,и че Тошо ще отива в града
— каза тя. Й. Йовков, ЧКГ, 149. Нейните очи се примрежили и тя попитала: — Къде отиваме? — Далеч, далеч в една земя, която била поробена, а сега е свободна. Д. Га-бе, Н, 9. // Простонар. В съчет. със същ., които означават професия, занятие и под. Отправям се, заминавам някъде, за да изпълнявам някаква задача, служба, да бъда някакъв; вървя. Някой път радостта над
вие. Тя е смесена и с гордост, че Колчо отива чиновник. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 298. А Драгота, граматикът на поп Лука-на, отиде калугер в „Клепалото“. Й. Йовков, СЛ, 40. Михалаки Алфрангата бе отишъл мирови съдия в родопските дълбочини, в Чепеларито. Ив. Вазов, Съч. XXV, 6.
Наскоро Лепо отиде войник. Елин Пелин, Съч. I, 94.
5. С обет. поясн. за място или начин. За път, граница и др. — имам определена посока, простирам се, минавам през определено място; водя, вървя. Сега вече пътят отива все надолу. Ив. Вазов, Съч. XVII, 51. Но тоя хълм отива още на северозапад^ става все по-тъмен, стръмен и висок. Й. Йовков, Разк. II, 173. Улиците, които отиват към града, са засадени с гъсти редици разклонени дървета. Н. Фурнаджиев, МП, 46.
6. За време — като астрономическа единица или част, период от време (час, ден, година, сезон и под.) — продължавам, трая. Стана дума за берекетя, за времето, за вършитбата, която, ако отива времетр вре тъй сухо, скоро щеше да се свърши. Й. Йовков, В АХ, 143. Сега не бива да се харчат излишни пари... То отначало няма нужда от толкова пари. Но Венко каза, че такова дело ще отиде две години. После съдебна делба... Защото Горан ще обжалва, ще протака. В. Бончева, АП, 135.
7. За определен период във времето, сезони, част от живота на човека и под., свързани с някаква дейност — протичам, преминавам, изминавам. И всички бяха весели, защото из целия път очите им нищо друго не бяха гледали освен злцкара житата. Добре отиваше годината. Й. Йовков, ВАХ, 82. Добро ли е времето, то сичко отива през гроздобер и лесно, и весело. Ил. Блъсков, СК, 60. Но мина зима снеговита / отиде пролет дъждовита / и знойно лято позлати / до-вчера златни широти. П. К. Яворов, Съч. I, 44. Всеки ми казваше: / „Ха добър ден!“ / с весели поздрави бях награден... / Вчера с поклони ме срещнаха те. / Днеска — повярвай ми — / никой не ще. / .. / Отиде денят. / Смеят се те. / И от мене странят. Цв. Ангелов, НП, 108-109. Многото отиде, малкото остана. Погов. Цяла седмица отиде, докато се приготвим за морето. А Време е за сън — отива към полунощ. П За период от време — отминавам напусто, напразно, без да съм постигнал, извършил нещо съществено. Да сваля това дърво [кедъра] не беше малка работа, защото двадесет дена отидоха само да клюцам с брадвата наоколо, догде го отсека в дънера. П. Р. Славейков, РО (превод), 76. Нет-шест часа ми отидоха за нищо и никаква работа вкъщи.
8. За положение, състояние и др. — следвам, продължавам по някакъв начин, без промяна; вървя. Що кметът нареди и него ден — / това ще бъда. И така отиде / три седмици и края се не види. К. Христов, ЧБ, 55. • Безл. Тревата беше посърнала, пожълтяла, по пътищата се дигаше прах и Манолаки си помисли, ако отива все тъй, ще изгори всичко. Й. Йовков, ЧКГ, 67.
9. Наближавам, приближавам определена възраст, определен брой години. Той сега отиваше към шейсетте. Ив. Вазов, Съч.
