VIII, 62. Как плакала Алина,.., когато почнали да я гиздят за сватбата. Не че била малка на години, щом отива към седемнайсет, значи време й е. Л. Александрова, ИЕЩ, 278. Нейните години отиваха къде 20, ней трябаше един мъж. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14,20.
10. Остар. Обикн. с обет. поясн. за начин. Обикн. за растение — раста, развивам се; вървя. Картофите, наторени с шосейния прах, отиват много добре, но стават много на петна. Гр, 1906, бр. 21-22, 349. Често се намирт в големите гори, на по-празните места, насадени овощни дървета, които много рядко отиват добре. Гр, 1906, бр. 18,
278.
11. Обикн. с обет. поясн. за начин. За явление, събитие, работа и пр. — протичам, развивам се, намирам се в процес на осъществяване; вървя. Когато ми се падне някой български вестник, най-напред гледам как отива театърът. Ст. Грудев, АБ, 27. Скоро царят изпрати пак един от най-честни-те си съветници, за да разбере как отива работата и скоро ли ще бъда готов планът. Св. Минков, СЦ (превод), 78. — Драго ми е да се запозная с вас, господин околийски началник — .. — Как отиват административните дела във вашата хубава околия? Ем. Станев, ИК I и II, 250. Помози бог, жътварки. / Как жътвата отива? Ив. Вазов, Съч. III, 87. Всякой искренен и просветен родолюбец добре разбира някои от причините, защо нашите работи не отиват както трябва. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 7.
12. За някакво действие, работа — насочвам се, развивам се към някакъв резултат, предел, завършек. Ястребов демонстративно обърна гръб. Гергин отвори уста да отговори, но се отказа — от уважение към по-стария партиен другар и от неприятното чувство, че работата отива към кавга. Ем. Манов, ДСР, 66. Жътвата отиваше към своя край.
13. Разг. С предл. против, срещу. Действам, обявявам се против някого, нещо; вървя. — Цвето, сестрице, прощавай, миличка. Аз ти направих голямо зло.. — Голяма грешка направих, Цвето. Против тебе отидох. Елин Пелин, Съч. III, 140. Той имаше основни начала — да не отива против законната власт и да отрича бунтовниците и революционерите. Г. Караславов, Избр. съч. П, 205. Защо тези умни, окати момчета отиваха срещу интересите си, председателят на тричленката не можеше да проумее. Г. Караславов, ОХ IV, 256. Отивам против природата си.
14. Прен. Достигам до краен предел в делата и постъпките си. Но дотам ли трябваше да отиде той, дотам ли? Да убие човека,! Елин Пелин, Съч. I, 157. Така тя [Жечка] отиваше чак дотам, че често се подуваше от плач при смъртта на някой съвсем чужд човек. Д. Немиров, Б, 30. // Прен. Стигам до някакъв размер, до определен предел; достигам. Радиоактивността е само-волно разпадане на атомни ядра. Това разпадане не отива обаче до основните градивни частици на ядрото.., а води до образуване и излъчване на хелиеви ядра.., които са извънредно устойчиви. Хим. VII кл, 1950, 34. Динята отива към пет килограма.
15. Разг. Пропадам, загивам, умирам. — Да мълчиш [на Милка] й рече дядо Добри, като се огледа наоколо, че няма хаир от тебе. .. — Няма, няма вече да продумвам, дядо, прости ме: аз само тебе казвам, що съм патила... — Ни мене, ни никому — ти казах, че отиваме и ти, и аз, и кръстникът ти. Ц. Гинчев, ГК, 290-291. — Нейчо, детето ни отива, Нейчо. Я стани да ви$ищ какъв огън има, изгоря горкичкото. И. Йовков, ЖС, 56. Войниците с вахмистъра притиснаха селяните с конете и ги заблъскаха към угарта. Глух рев се изтръгна от тълпата. Някой извика: — Отиваме, братя, сбогом! Изядоха ни, мале! Ем. Станев, ИК III и IV, 496. Тази есен от замърсената вода се появи тежка болест. .. Голям народ отиде. А. Каралийчев, СР, 37.
16. Разг. За пари, стока и под. — бивам изразходван, употребен за някаква цел. Четири хиляди и осемстотин лева взе от камион — до стотинка отидоха за данъци. Г. Караславов, Избр. съч. I, 328. От кравите се издояваше по два чебъра мляко, подквас-ваше се или се правеше на сцреце и отвара и отиваше за работниците. Й. Йовков, ЧКГ, 74. Всичките пари отиваха за книги или помощи. Ст. Даскалов, СЛ, 283. — Контрола си, Тодоре, око и ухо си ни. Защо не видиш къде отиват парите от зарзавата? Много зарзават изкарваме,.., пък парите му къде отиват, хич не знам. Ст. Марков, ДБ, 55.
17. Разг. За пари, богатство — бивам разпилян, прахосан за кратко време; пропадам. Отидоха ми парите и туй то! Какво съм бил крив аз, да изгубя осем хиляди лева, децата ми с каква мъка са ги печелили. Й. Йовков, ОЧ, 106. —Друго какво? — Ха, сети се — доби му [на Гюлчето] се дете. — Че то ли пък ще му свърши житото? — Не то, ама нали и за него са потрошени поне сто гроша: за баба било, за кръщене било, за бабина вода -отиват парите. Ц. Церков-ски, Съч. III, 228. — Тъй загазихме — няма връщане. Спестеното отиде, взех на заем. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 382. Богатството, спечелено по лош и неправеден начин пропада, а с него често отива и спечеленото по почтен начин богатство. А. Начев, ПЖЧ (превод), 15. // За работа, действия, усилия и под. — оставам без резултат, бивам пропилян; пропадам. Тя с ужас видя, че цялата градина беше изпотъпкана. Толкова работа отиде напразно.
18. С предл. на. Разг. Подхождам на нещо друго, в хармония съм с някого или нещо;
