от нигде. Н. Геров, ИФ, 151. Вратата не бива да са яко притворени, а да отзяват, каквото да ся промянува въздухът, та да дохожда отвън чист. Лет., 1971, 120.
ОТЗЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отзявам.
— От Н. Гсров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОТЗЯВКА ж. Диал. Отвор, пролука. — Една чиста стаица имате ли? — .. — Тази ли ви е най-добрата? — попита Стремски, като се озова в една котора,.., с отзевки на портата, многократно лепени с хартия. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 129-130. Слогнах се зад дъсчената ограда и погледнах през от-зявката. Над гергините се изправи прегърбен силует с кожено елече, бързо излезе на улицата и бавно пое нагоре. Ст, 1964, бр. 940, 2.
ОТИ въпр. нареч., нареч.-съюз и съюз. Диал. 1. Въпр. нареч. Защо. „Па оти се не поотбиеш и къде нас?“ — ме закачи кака Дона. Т. Влайков, БСК I, 507. Най-голяма беше врявата около сергиите.. — Тука е, тука е всичкото! Който не вземе, пишман ще стане; който вземе дваж. — Оти пък ще стане пишман? Ст. Чилингиров, ПЖ, 10-
11. „Оти, лудо, оти, младо, в нас не идеш, / в нас не идеш, като как идеше?“ Нар. пес., СбБрМ, 435. — „Оти, сино, мирен ойде, / мирен ойде, сърдит дойде?“ Нар. пес., СбНУ XXXIX, 9.
2. Нареч.-съюз. Защото. Стражарят., рече:
— Да си отиваш право в село, оти ако те пипнем в града, дървото ти е в кърпа вързано! Г. Караславов, Избр. съч. I, 176. — Е па там, по голямото село, я заведе председателе, за кравите. — А защо не взе тебе, ами нея? — Е, па то се знае, оти е по-млада! Ст. Даскалов, СЛ, 138. — Г-н Канели! Г-н Канели! .. Имате си нов министър. Ей сега го съобщи г-н Костов в читалнята и аз побързах да ви кажа новината, оти знам, че тази новина ви интересува. Б. Гинчев, СбЦГМГ, 264. От них не можем да палим, / да палим сено зелено, / оти че да се накадим, / та че се язе отровим. Нар. пес., СбНУ ХЫП, 275.
3. Съюз. Че. Кога я видела тая звезда, им се сторило оти била Денницата (Зорница), доста извишена на небото (от небосклона). СбКШ, 11. Прикажуват още, оти вампирите по некой път си одили дома при жените и при децата. СбНУ III, 148. Провикна се Секула детенце: / "Ай да видим чърно арапино, / да те видам що юношество имаш; / немой гледай оти я сум дете! Христом. КМ II, 41. В старо време си били две жени много мързеливи... И откоа видоа, оти ке умрат отглади, се созборуале да би-дет трески и да одат по лугето да и тресат. СбНУ XIV, 103-104.
О За оти сложен съюз. Диал. а) Въвежда подчинено допълнително изречение; че. Татко ми каза, за оти църквите били прае-ни поеке от крале и банеи, а най- поеке Марко Крале имал напраени църкви и манастири. СбНУ XV, 113. "Ай боже, поможи, йаз ке рачам и търгам по тебе, да видам и после да поверуам, за оти царски ке живеем. " СбНУ XIV, 104. б) Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за цел; за да. Бре [евреите] и молила, царица Елена, бре, и галила, бре, и коткала, за да й кажат [евреите], бре, таксуачки му таксуала, за оти големи бакшиши да му даит, арно ама ич йе кажуат?! СбНУ XXIX, 190. Оти да сложен съюз. Диал. а) Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за цел или следствие; че да. Кога го виде татко му пак без стока, толко много що беше се налютил, що змия да го каснеше, змията ке се отруеше от него. Го суди, го пусти, оти да му и запусти сите пари и да го остаи сиромах да биде. СбНУ XIV, 125-126. б) Въвежда подчинено допълнително изречение; да. — Сестро Маргито, Маргито, / нели йе, сестро, срамота, / срамота, сестро, греота, / оти да ме прежениш, /но-напред да се ожениш, /нели съм, сестро, по-стара! Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 317.
— Други (диал.) форми: йотти, оту, от.
ОТИВАМ, -аш, несв.\ отида, -еш, мин. св. отидох, прич. мин. св. деят. отйшъл и (диал.) отйшел, отйшла, отйшло, мн. отйш-лй, св., непрех. 1. Обикн. с предл. към, до, в, н а. Движа се, вървя към или до определено място, обикн. отдалечавайки се от мястото, където е говорещото лице. Противоп. идвам. На няколко пъти той отиваше до малкото прозорче и чукаше тихо. Елин Пелин, Съч. I, 93. И всеки попръскан си казваше името, мястото отдето идва, и мястото, където отива. Ив. Вазов, Съч. XII, 90. Но четири или пет пъти вече, той [кандидатът] беше ставал, отиваше до прозореца. Й. Йовков, Разк. II, 61. Белчо отиваше до реката, пиеше вода и пак спокойно, без да погледне настрана, се връщаше на мястото си под сайванта. Елин Пелин, Съч. II, 28. // За птици, насекоми — движа се (летя, хвърча) в определена посока или до някакво място. Чучулигата трепти във въздуха, присвила криле и пак се дuгq,.. Гледай я как пее... и все нагоре отива. Й. Йовков, ПГ, 54. Пчелите жужаха наоколо, идваха, отиваха припряно под топлото слънце, което бе минало вече пладнешката си стоянка. Ст. Загорчинов, ДП, 201. Всякога [лястовичката] е господарка на хвърчение-то, колко бърже и да отива, на всяка минута променува си пътя. Д. Попов, СбРС (превод), 107. // За река, вода и под. — тека, движа се в някаква посока, минавам през някакво място; вървя. Между двата хълма на селото минава малка рекичка.. Но никой не знае точно къде отива, из кои долища и върбалаци се губи. Ал. Гетман и др., СБ,
227. Отстрани на тая странна река те бяха направили малки и чисти вадички, по
