А Пневмонията вече отзвуча и болният започна да се възстановява.
ОТЗВУЧАВАНЕ ср. Отгл. същ. от отзвучавам. След отзвучаването на последната команда всички млъкнаха. Никой не говореше. В. Геновска, СГ, 42.
ОТЗВЪНТЯ. Вж. отзвънтявам.
ОТЗВЪНТЯВАМ, -аш, несв.; отзвънтя, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. от-звънтял, -а, -о, мн. отзвънтели, св., непрех. Отзвънявам. Някъде притихнало и мелодично отзвънтяват удари на часовник: един, два, три. А. Гуляшки, Л, 283. Човекът., говореше невисоко,.. Мълчаха като риби хората,.. — та гласът отзвънтяваше чисто, сладък като шербет глас. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 160. И глухота... Домашните потреби/от шевната машина затрептят. / Поспреш се... И съчувствено към тебе / едни съдинките ти отзвънтят. Бл. Димитрова, Л, 181.
ОТЗВЪНЯ. Вж. отзвънявам.
ОТЗВЪНЯВАМ, -аш, несв.; отзвъня, -йш, мин. св. -ях и -йх, прич. мин. св. деят. отзвънял, -а, -о, мн. отзвънели и отзвънйл, св., непрех. 1. Издавам звън при удар; отзвънтявам. Чукът биеше в наковалнята и тя отзвъняваше. Д. Спространов, С, 256.
2. За звън — преставам да звуча, звънтя; стихвам, отзвънтявам. Отколе клепалото отзвъни и вече на моравата се извиваше лудо момино хоро. П. Михайлов, ПЗ, 94.
ОТЗГОРЕ нареч. Диал. Отгоре. Проти-воп. отздоле. Моме ходи, бряг се рони, / лудо вели и говори: / „Бягай, душо, да не паднеш — /мътен порой е отзгоре“. К. Христов, СК, 30.
— Друга форма: о т з г о р а.
ОТЗДОЛЕ нареч. Диал. Отдолу. Противоп. отзгоре. Момко ми викат отздоле: / "Дръж й, капино, полата! К. Христов, СК, 33.
— Друга форма: о т з д 6 л а.
ОТЗЕВ м. Диал. Процеп, пролука; от-зевка. Всички мерили с пушка към отзева на потона. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 209.
ОТЗЕВКА ж. Диал. Процеп, пролука; отзев. А вятърът вее, халата реве и тресе слабите стени на колибата, и през някакви отзевки клати пламъчето на лампата и разиграва сянката му. Ив. Вазов, Съч. XIII,
16. На отзевките на вратите се приковаваха ивици пръст. Ив. Вазов, Съч. VIII, 141.
ОТЗЕМА. Вж. о т з е м а м.
ОТЗЕМАМ и ОТЗЙМАМ, -аш, несв.; отзема, -еш, мин. св. отзех, прич. мин. св. деят. отзел, прич. мин. страд. отзет, св., прех. Вземам част от нещо. Какви сме хората — искаме бог да слезе от небето, пък ние да се качим там от земята. Иска ни се да дадем сили на слабите, да отземем сили от силните. М. Яворски, ЕСВ, 24. Също тъй пред нея / трепереха и старци, отдавна своя дял / отзели на земята. П. К. Яворов, Съч. I, 86. отземам се и отзимам се, отзема се страд. и възвр.; отземам си и отзимам си, отзема си възвр. Той се отпусна на земята, искаше да си отземе от деня няколко минути почивка. М. Яворски, ХСП, 353. И странно... Най-лудееха до шемет / онез, които чакала смъртта, / като че бързаха да си отземат / навреме своя дял от младостта. Бл. Димитрова, Л, 31.
ОТЗЕМАНЕ ср. Отгл. същ. от отземам и от отземам си.
ОТЗИВ м. 1. Книж. Отговор, ответна реакция по отношение на нещо; отклик, от-вет, отзвук. Виковете му угасваха без отзив в гробната мръчина. Ив. Вазов, Съч. X, 130. Стихотворенията на Хайне звучат като истински народни песни.. Пропити с топлота и човечност, тия песни намират отзив в безброй сърца. БР, 1931, кн. 7, 225. Какво ли той мълви? На що ли отзив дава? / Копнеж ли някакъв разпъва му гърди? П. П. Славейков, КП ч. Ш, 302. По рода тъжен, по-тъжен от мене, / във скърби люти аз без отзив плача. Хр. Белчев, Избр. съч., 46.
2. Устно или писмено изказано мнение, оценка за някого или нещо. Първите отзиви за младата актриса са похвални. Ст. Грудев, ББ, 46. Димитър се беше облегнал на стената и слушаше отзивите на другарите си. Цв. Минков, МЗ, 59. Език свещен на моите деди, /../ Не си можал да въплътиш във теб / създанията на творческата мисъл! /.. / Туй слушам се откак съм на света! /../ Се тоя отзив, ниска клевета. Ив. Вазов, Съч. II, 47. // Кратко критическо съчинение с оценка за художествено произведение, театрална постановка и др.; рецензия. Ту му се присънваше, че вижда романа си напечатан в списанието на първо място, с гръмотевичното му име и с един ласкав отзив от редакцията. Ив. Вазов, Съч. XI,
144. Преди два броя „Развигор“ даде отзив за списание „Народна целина“. Р, 1926, бр. 205, 4. За всички напечатани мои произведения и за дългогодишната ми редакторска и писателска дейност има написани отзиви и преценки в много тогавашни списания и литературни вестници. Ал. Спасов, С, 108.
3. Прен. Остар. Ехо, ек, отзвук. Камбаните ечат с дрезгав глас, техний отзив се разнася надалеч по полетата и горите. Ст. Бо-тьов, К (превод), 53. Само отзивът на нейните стъпки и шумтението, что ся зачу-ваше отдалеч на пътя, пресичаха дълбокото мълчание, дето владееше под светите сводове. Р. Блъсков, ТПД (превод), 4. Удряйте колко можете най-звучния метал, ако няма въздух или ако е разреден, вия няма нищо да чуете, отзивът ще бъде ням; без въздух, никакъв глас. Б. Горанов, ЖГС (превод), 7. В тясна долина между планини,
