от които има проточени бърда на различни посоки, да се издаде някакъв глас, той ще се повръне от някое бърдо и ще се чуе отзив. Н. Геров, ИФ, 208.
ОТЗИВЧЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който винаги, бързо и с готовност се отзовава, откликва на призивите, молбите или потребностите на някого или нещо, който проявява съчувствие и готовност да направи услуга, да помогне, обикн. безвъзмездно, безкористно. Борис беше студен и жесток към хората, а Костов — отзивчив и човечен. Д. Димов, Т, 131. Нали знаеш — охридчани са отзивчиви, когато е за народна работа. Д. Спространов, ОП, 363. — Прекрасен човек е другарят Милканов — рече той [влезлият]. — Отзивчив човек, народен, не се големее. И. Попов, ПЧ, 56. — Най-силно впечатление ни направиха хората. Те са добри, сърдечни, отзивчиви — започнахме ние и после му разказахме за срещите си с познати и непознати. Пог., 1970, бр. 7, 4.
2. Който е присъщ на такъв човек. Мария имаше отзивчиво сърце — приемаше нещата така, както се редяха. К. Петканов, ДЧ,
127. Само една чиста душа, отзивчива до болезненост на народните болки и тегла, може да напише подобни разкази. Ал. Константинов, Съч. I, 79-80. Ако общественикът дължи най-много на съвестта си, а критикът трябва да разчита преди всичко на своята искреност — Маринополски удовлетворява изискванията за идеален тип на литератор-общественик, понеже притежава не само отзивчива съвест, но и рядка добросъвестност. Ив. Богданов, СП, 69.
ОТЗИВЧЙВО. Нареч. от отзивчив. [Композиторът] трябва цялостно да живее неговия [на народа] живот, да познава, разбира и обича творчеството му и като художник и гражданин отзивчиво да откликва на неговите въжделения и стремежи. НК, 1958, бр. 39, 2.
ОТЗИВЧИВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество или проява на отзивчив. Разправи му подробно за четата, за надеждите да срещнат отзивчивост у народа, за по-сетнешните разочарования и теглила. Ст. Дичев, ЗС I, 563. Внимателно, предпазливо, с недомлъвки, Игнатий започна да говори на госта си за онова, което вече единствено владееше ума му; и се зарадва, когато срещна отзивчивост. Ст. Дичев, ЗС I, 98. Той изглеждаше спокоен, млад и красив.. Можеше да се види, че е съвсем млад, но острият леден поглед караше човека да не разчита на младежката му отзивчивост. Д. Димов, Т, 120. Любовта на Страшимирова към малките и беззащитни деца и неговата отзивчивост към хорските страдания са го карали често сам дълбоко да страда. А. Страшимиров, СбАСЕП, 12.
ОТЗИМАНЕ ср. Отгл. същ. от отзи-мам и от отзимам си.
ОТЗОВА. Вж. отзовавам.
ОТЗОВА СЕ1. Вж. отзовавам се1.
ОТЗОВА СЕ2. Вж. отзовавам се2.
ОТЗОВАВАМ, -аш, несв.\ отзова, -еш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Прекратявам функциите, пълномощията на някого (посланик, служител в дипломатическа мисия и др.), като го заставям да напусне местоназначението и да се върне обратно в родината. Възползвайки се от обидата, която била нанесена на българския дипломатически агент в Цариград,.., българското правителство демонстративно го отзовало в България. Ист. X и XI кл, 244.
2. Освобождавам от длъжност, снемам от пост, служба някого или лишавам дипломат, депутат и подобно упълномощено лице от неговите пълномощия. Избирателите могат да ги отзовават преди да е изтекъл срокът на пълномощията им, ако народните представители не оправдаят доверието им. Мор. пр VIII кл, 70. Когато падна Гърция, нашата част беше изпратена в Беломорска Тракия, а мене ме отзоваха насред пътя, че бях командирован в пети пехотен полк, където нямало достатъчно командири. Др. Асенов, ТКНП, 267-268. — И двоицата ще отидем с Ралчо при Дойчинов и ще искаме да го отзове. Да прати друг ревизор. Ст. Даскалов, CЛ, 467. Всички държавни служби в Комуната бяха изборни, а онези чиновници, които не изпълняваха волята на своите избиратели народът можеше да отзовава. Ист. IX и X кл, 7. отзовавам се, отзова се страд. Александър III заповяда да се отзоват Кумани и всичките руски консули в България, загдето те криели от своето началство истинското положение на страната. С. Радев, ССБ I, 258.
ОТЗОВАВАМ СЕ1, -аш се, несв.\ отзова се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех.
1. Отговарям, откликвам на думите, вика или призива на някого, обикн. така, че да бъда чут; обаждам <ie. — Бих искал да постоя сам. — Моля ти се — отзова се тутакси Виденов и в гласа му нямаше обида. Д. Фучеджиев, Р, 10. Продължи [Волов] в снежния здрач със свито сърце, като извика сдържано: — Бенковски! Но никой не се отзова. Л. Стоянов, Б, 36. Подемат се из краището нейде дружни момински гласове, залюлее се песен млада,.. Из други задселски краища се отзове друга. Елин Пелин, Съч. I, 161. През брачния период мъжките издават особени звуци към женските, които също с особен звук се отзовават на мъжките. П. Петков, СП, 52. Тук и там се отзове самотно сепнат ек, или отзвук от песен, и чезне някъде в дрезгавини унесен. П. П. Славейков, КП ч. III, 9. И нищо аз не видех след това / в ужасната светкавица и мрак. /
ОТЗЙМАМ Вж. отземам.
