другият Оле затвори онички препуска с коня си и качва на него и млади, и стари хора. Едни той слагаше пред себе си, други — отзад. Св. Минков, СЦ (превод), 27. Ралчо изчака Петко да се качи на файтона, седна отзад до него. Ст. Даскалов, CЛ, 10.
2. Откъм задната страна на нещо. Дядо Ще-рьо не се стърпя и отиде в Сенебир, гледа бряста, гледа го отзад, отпред, гледа го от всички страни. Й. Йовков, ВАХ, 142. И няколко попукани ръце извиха неговите отзад. Ив. Вазов, Съч. XII, 21. Износената му връзка изскачаше из яката му отзад и лежеше върху голия му врат. Елин Пелин, Съч. II, 21. Руменее се лицето й [на Женда] сред жегата, очите й, очите й се тъмнеят,.., висят отзад дългите й плитки. Й. Йовков, СЛ, 105. Вардарски погледна разсеяно вестниците на масата и почна да се разхожда нетърпеливо, с ръце отзад, в празното място между струпаните наоколо столове. Д. Талев, ПК, 148. Мама каза, че и баба/ била някога мъничка, /../Че отзад й плели плитки, / роклята й била малка. Д. Габе, СбХ, 72.
3. Като предл. Остар. Зад. Доста далеко, отзад ордата, се мяркаха неколцина конници. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 157. Над бурена, оитзад конете, заподскача конникът. Й. Йовков, ВАХ, 193. Тъкмо след такива молитви, веднъж сърцето му се свило и той чул неведом глас да шушне през горското листе, глас идещ далеч отнейде, сякаш отзад синурите на пустошта. П. П. Славейков, събр. съч. VI (2), 374.
О Отпред боде, отзад рита. Разг.; Отпред хапе, па отзад рита. Диал. За човек — който е опак, лош. Отпреде ти лиже, маже, отзад ти гроб копае. Разг.’, Отпред маже, отзад драще. Диал. За човек, който е лицемерен, който се държи любезно и угоднически към някого, а в същото време тайно се стреми да му напакости, да му навреди. Очите ми са отзад. Диал.; Очите ми са на (в) гъза. Простонар. Вулг. Не съм наблюдателен. Ритвам / ритна попа <отзад>. Обикн. в се.
вид. Простонар. Пренебр. Умирам.
ОТЗАРАН нареч. Диал. Отзарана. От отзаран много се лутам като щур и не мога да се оправя. Елин Пелин, Съч. II, 91. — Ама и аз забравих, че тряба да кретам подир една стара жена — баба Марга е болна. — И отзаран дохождаха да те викат. Много била болна. А. Каменова, ХГ, 7. — Ти чуваш ли се какво говориш? —.. — Как не! Из чаршията всички знаят. Отзаран пристигнал някакъв купец от Ниш. Той разправил. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 268. — Пивам едничка [ракийка], че съм стояла отзаран все на крака, уморена съм, синко! С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1, 28.
ОТЗАРАНА нареч. Разг. Тази сутрин, днес сутринта; сутринта. — Отзарана излизам от къщи и поглеждам към гората. Какво е туц чудо? —.. — Кой бояджия е минал нощес. Й. Йовков, ПГ, 42. А мъглата, която отзарана лежеше над неговото село, сега бе паднала и тук. Елин Пелин, Съч. П, 184. — Стрино, тука ли е ваш Ташо? — Че не се е прибрал от отзарана. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 35.
ОТЗАРАНШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Разг. Който е от тая заран, от тая сутрин. -— Няма ли да вършеете, Брайко? — Тези дни ще бъде. След отзараншния дъжд какво вършене? А. Каменова, ХГ, 244. Отдавна забравила отзараншните си ядове, буля Николица се наведе над реда, окашля се и запя. Ст. Марков, ДБ, 131. — Отзаран-щната мъгла не е ли добра за пчелите? Й. Йовков, ЧКГ, 113.
— Друга (остар. и диал.) форма: отзарашсн.
ОТЗВУК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Книж. 1. Отразеният и повторен звук, който се получава при сблъскване на звукова вълна с някаква преграда (стена, планина и под.) и връщането й до мястото, където е произведен звукът; ехо. Тук и там се отзове самотно сепнат ек или отзвук от песен и чезне някъде в дрезгавини унесен. П. П. Славейков, КП ч. III, 9.
2. Прен. Изразено, изказано мнение за нещо или ответна реакция на нещо; отзив, отклик. Помълча някое време, явно огорчен, че напътствените му думи не бяха намерили отзвук. А. Гуляшки, ЗВ, 599. Опровержението на Веркович не се явява в печата и жлъчната закана тъй и остава без отзвук. СбНУ LII, 151. Те мълчаха и мрачно се вслушваха в речта на Славейков и особено в отзвука, който намираше в множеството. В. Геновска, СГ, 35. Зовът на Апостола обаче не намира сърдечен отзвук. Ив. Унджиев, BЛ, 210.
ОТЗВУЧА. Вж. отзвучавам.
ОТЗВУЧАВАМ, -аш, несв.; отзвуча, -йш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. За звук, шум, глас, мелодия и под. — намалява силата ми и постепенно преставам да звуча; заглъхвам, стихвам. Обичаше той стадото си, обичаше кучетата и просторния кър обичаше, дето отзвучаваха песните на кокале-ния му кавал. Г. Караславов, Избр. съч. I, 85. Думите трябваше да отзвучат и в мълчанието, тъй както бяха изречени от устата. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 202. Ка-лота тръгна, след него се нанизаха старците и военните и скоро стъпките им отзвучаха зад дъбовата, обкована с желязо болярска порта. Н. Хайтов, Л, 67.
2. Прен. За нещо (действие, събитие, явление, процес), което е протичало интензивно, бурно, шумно — постепенно преминавам, отминавам, преставам да съществувам. Пък и времената се промениха — отзвучаха шумните митинги, всички се отдадоха на мирен труд. М. Марчевски, П, 140. Отзвучаха бързо и неусетно ваканционните дни.
