стари, вече забравени евангелия или за книгите на светите отци. И. Вълчев, СКН, 266.
6. Име, название на Бога. — Пия наздравица и клетва давам,.., за вас и за мене... — Пред Отца небеснаго.., юначе, дошло е време — прекъсна го този път от дъното на горницата някакъв слаб, но убеден глас. Ст. Загорчинов, ДП, 465. Тъй заръча о. Амфи-лохий. А. Амфилохир ev светец сега и седи отдясно на Отца. И. Йовков, CЛ, 48. Небесният отец да го [монаха] благослови и награди за добрината му, че не я остави [Биляна] да загине от смъртоносната стрела, не изостави ни детето, ни дома й. Д. Талев, СII, 86.
7. Остар. Основоположник, родоначалник; патриарх. Тук видях и гробницата, дето почива светият прах на царя-мъченик, отецът на българската свобода. Ив. Вазов, Съч. XVI, 152.
О Бог-отец. Едното от трите лица (Отец, Свети Дух и Син) на светата Троица. От цялото изложение се вижда, че никакво слово не е било в началото, ами Бог-отещЪ. Мутафчиева, ИКМ, 78. Но Бог-отец и син и без очи видяха / позора и под тази света стряха / и всякъде. К. Христов, БЧ, 114. Отче наш. 1. Обръщение към Бога обикн. в едноименната молитва. 2. Име, название на основната християнска молитва, наричана още „Господнята молитва“. Отче наш не стига, иска и от лукаваго. П. Р. Славейков, БП 11,36.
ОТЕЧА. Вж. отечавам.
ОТЕЧАВАМ, -аш, несв.; отеча, -йш, мин. св. -ах, св., непрех. За звук, ек, ехо — като еча, звуча, постепенно затихвам, стихвам; отехтявам.. Близко някъде по рязко отсечения горски ръб екна песен, която жаловно се понесе над самотната гора и едва доловимо отеча долу низ пространната низина. Ц. Церковски, Съч. III, 19.
ОТЕЧАВАНЕ ср. Отгл. същ. от отечавам.
ОТЕЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Който се отнася до отец; бащински, отчески. Той обичаше, когато нямаше други гости в кафенето, да ги нарежда един до други и ги поглеждаше с отеческо благоволение. Ив. Вазов, Съч. VI, 162. Хаджи Генчо бил твърде доволен, че е можал да покаже пред света доколко е голяма неговата отеческа власт. Л. Каравелов, Съч. П, 123. Отечески грижи за детето и за семейството искаме от нашата църква. Р, 1927, бр. 258, 2. Всички тези балади [„Кралю Матлия“, „Янка светица“ и др.] представляват един вид апотеози на твърдостта, страданията и мъченическата смърт за християнството като отеческа вяра. Б. Ангелов, ЛC, 111.
2. Който се отнася до, който е свързан с отечеството; отечествен. Пък ако е речено в тая [с агарянците] бран и живот да отдадем, да го сторим без страх и с пожертву-вателност, както се полага на дълг отечески и човешки. П. Константинов, ПИГ,
41. Общият живот е въобще във всичко полезен, както и отеческите книги ни учат доста за това. Ламар, ПР, 69.
ОТЕЧЕСКИ. Остар. Книж. Нареч. от прил. отечески (в 1 знач.); бащински, отчески. Вечер, по гузния му вид, баща му познаваше веднага, че е бягал от училището и го налагаше отечески. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 20.
ОТЕЧЕСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с отечеството, който се отнася до отечеството; роден. Периодът, през който Славейков действува на сцената като обществен деятел, е имал в неговото лице необходимия самоволен ратник за отечествената свобода, ратник, предаден на делото си единствено от любов към своя народ. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 232. През туй време в твоето отечество стават велики събития., и корабът на отечествените ни интереси мощно пори мътните политически води. Хр. Смирненски, Съч. III,
56. Ако гражданите виждаха действително,.., че правителството действува във всичко против отечествените интереси, както го твърдят опозиционните вестници,.., щяха .. да гласуват за кандидатите на опозицията. Бълг., 1902, бр. 527, 3.
О Отечествен фронт (съкр. ОФ). Масова обществено-политическа организация в България (1942-1989), работила под ръководството на Българската комунистическа партия.
ОТЕЧЕСТВЕНОФРОНТОВКА ж. Членка на Отечествения фронт.
ОТЕЧЕСТВЕНОФРОНТОВСКИ, -а, -о,
мн. -и, прил. Който се отнася до Отечествен фронт. Отечественофронтовски комитет. Отечественофронтовско събрание.
ОТЕЧЕСТВО, мн. няма, ср. Страната, в която някой се е родил и където живее народът, към който той принадлежи; родина, татковина. Всеки трябва да желае доброто на отечеството си, на народа си. В. Друмев, И, 22. В простичката думица: бащиния, татковина, отечество, родина се побира всичко, което ни е най-скъпо: родителите,.., домът, езикът, природата, животът. Ст. Станчев, ПЯС, 6. „Заклевам се своеволно в честта си и в отечеството си, пред бога и пред честното събрание на съзаклятията, че от сичко, което ми се яви, няма да кажа и открия никому нищо до смърт и гроб. — Амин.“ М. Кънчев, В, 267. Обичам та, мое мило отечество! Обичам твойте балкани, гори, сипеи, скали. Л. Каравелов, Съч. П, 28.
ОТЕЧЕСТВОВЕДЕНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Отечествознание.
— Рус. отсчсствовсдснис.
