луге, токе седам и ви се чудам на умот, ще го имате. За овие четири стварои, що не чинат ни педесет грошей, сте се скарале и сте сакале да се отепате". СбНУ VI, 101. ОТЕПВАМ СЕ несв.; отёпам се и отёпя се св., непрех. Диал. Убивам се; утрепвам се.
ОТЕПВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от отеп-вам1 и от отепвам се. Има няколко тепавици, за отекване на млогото вълнени ръкоделия. Ч, 1871, бр. 15, 460.
ОТЕПВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от отепвам2 и от отепвам се.
ОТЕСАМ. Вж. о т е с в а м.
ОТЕСВАМ, -аш, несв.', отесам, -аш, св., непрех. Диал. С дялкане, тесане очиствам, изравнявам нещо изцяло, докрай; изтесвам. отесвам се, отесам се страд.
ОТЁСВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от отесвам и от отесвам се.
ОТЕХТЯ. Вж. отехтявам.
ОТЕХТЯВАМ, -аш,; несв. ; отехтя, -иш, мин. св. -ях, прич. мин. св.деят. отехтял, -а, -о, мн. отехтёли, св., непрех. За звук, ек, ехо
— като ехтя, еча, звуча, постепенно затихвам, стихвам; отечавам. Изстрелите отех-тяват в нощта. • Обр. Отшумяха бурните години. Битката епична отехтя. Бл. Димитрова, Л, 311.
ОТЕХТЯВАМ СЕ несв.; отехтя се св., непрех. О стар. Отехтявам. И някакъв си ек из стръмни долове / се отехтя далеч и по-далеч пронесен, П. П. Славейков, Събр. съч. III, 303.
ОТЕХТЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от отехтявам. След отехтяването на изстрелите настъпи пълна тишина.
ОТЕЦ, зват. отче, род. вин. (старин.) отца, мн. отцй, м. 1. Остар. Баща, родител. Вие сами сте пренесли големи жертви, изгубили сте любезния си отец в тая война, и всичкото ваше състояние станало пища на пламъците, разорени сте! Ив. Вазов, Съч. XXIV, 100. Теодосий стана стремително от мястото си и преди да го спре старецът, падна на колене пред него и му зацелу-ва ръцете. — Защо така, чедо, защо ми целуваш ръцете, както у отца рожденнаго?
— тихо запита той. Ст. Загорчинов, ДП, 220.
2. Само мн. Книжу Предишните поколения; бащи. Защото известна е „любознателността“ на словеснейшите наши отци и праотци. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 6. Нашественици през години слаби / земи от тебе може да крадат [от родината], / но могат ли следите да ограбят / на твоя светъл и книжовен път, / светините / от твойте стенописи, / легендите / от твой-те светци, / епохите / от твойте летописи/и мъдростта на твоите отци? Е. Евтимов, БЗ, 54.
3. Книж. За човек, мъж по отношение на някого, когото покровителства, за когото се грижи или когото учи, наставлява бащински; баща. — Снощи се научихме, че ваша милост с негово благородие, окръжният возходите на Ком днес и моята кръщелница Евдокия вместе. И реших и аз, в качестве духовнаго отца, извинете за чест, аз съм духовен отец на Евдокия — да се отправля. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 145-146. — Самата правда говориш, отче свети, — заговори Теодосий на прекъсвания. — Рождения си баща загубих, а намерих духовния свой отец. Ст. Загорчинов, ДП, 220. Блазе тому-ва, който е имал щастието да бъде възлю-блен от него! Той беше за своите духовни чеда грижлив отец, мъдър съветник и искрен насърчител. Ив. Шишманов, СбЦГМГ, 59.
4. Почтително название на духовно лице в християнството (монах, свещеник, владика). — Да поменем тука, братя, да ги благослови господ: отца Софрония Врачански., и всички други, мъченици за нашата свята църква... Зл. Чолакова, БК, 119. Някои го смятаха за прекалено добър, други — за малко глупав. Едничък чичо му — отец Никодим, истински обикна Найдена още от дете. Г. Райчев, ЗК, 102. Идеята да напише своята история се е родила у отца Спиридона в Атон, дето е живял. К. Величков, Събр. съч. VIII, 262. Църковният служител скочи, запали една свещ и отключи вратата, но не видя никакъв император.. Отецът се прибра и пак заспа. А. Каралийчев, С, 37. Отците ме споменават по три пъти на ден в молитвите си. Д. Димов, ОД, 237. // Само ед. Обръщение към духовно лице, служител на култа. Всяка ерес ли е богохул-на, отче? М. Смилова, ДСВ, 151. — Виждаш ли, отче — казал брат ми на свещеника,.., — забраняват ни да четем и библията. К. Калчев, ПИЖ, 171. После го потири до черквата, дето го предаде на изповедника поп Ставря, с думите: „Отче духовниче, изповядай това магаре!“ Ив. Вазов, Съч. XXII, 11. — Един истински пастир, отче архимандрите, е немилостив към вълците. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 63. — Хвала на тебе, отче игумене, и на твоите калугери хвала — Рене ЧаРят бавно. Ст. Загорчинов, ДП, 367. Клисарят Лавренко викаше високо и нетърпеливо.. — Отче, дошла е Марийка Галилеица. Ц. Лачева, СА, 17.
5. Само мн., обикн. в съчет. светите отци. Църк. Най-ранните християнски писатели, тълкувателите на христовото учение. Високообразован, сладкодумен, весел, Формоза го разхождаше из евангелията и книгите на светите отци. Й. Вълчев, СКН, 91. Не възвишават благочестиво душата зографисаните по стените образци на светци, архангели, преподобни отци и мъченици. Ив. Вазов, Съч. XXII, 26. Ханът и братята отново водеха само обикновени разговори — за
