си, шумът на камъните също се засили. Той отекваше в ушите ми като барабанен бой. ВН, 1958, бр. 2186,4.
ОТЕКВАМ СЕ несв.; отекна се св., непрех. Книж. Отеквам; проехтявам. Колоната се движи в хладната утрина като мътна вода, а изстрелите се отекват като в ден на тежка сватба. Л. Стоянов, X, 132. В кристалния въздух .. звъщиво се отекваха ударите на брадви. И. Йовков, Разк. I, 236. „Джонко ще ти лежи с години в затвор — знай!“ — отекваха се в ушите на Ангелина лютите думи на Николица и бедната девойка замираше. А. Страшимиров, ЕД, 167. Развяват сини къдри над водата / надвесени оловни небеса. / Отеква се на жерави гласа / и тиха скръб люлее тишината. Н. Ракитин, Ст И, 62.
ОТЕКНА. Вж. отеквам.
ОТЕЛ, отелът, отел а, мн. няма, м. 1. Винен сорт грозде с топчести зърна и стипчив вкус. След като филоксерата бе изтребила лозята, нашите опитали да отгледат алжирка, но на алжирката не й провървяло и затуй прибягнали до един прочут сорт отел. Й. Радичков, ББ, 159.
2. Вино, приготвено от този сорт грозде.
— Вср. от фр. собств. ОЙю1.
ОТЕЛВАМ, -аш, несв.; отеля, -иш, мин. св. -их, се., прех. За крава, биволица, кошута
— раждам малко. Волчето харизвам на Ваня, а до пролет, когато кравата отели друго, — то ще бъде за Кунето. А. Кара-лийчев, ПСI, 36. Мургата завлече още един месец и отели мъжко. Ил. Волен, БХ, 33. отелвам се, отеля се страд.
ОТЕЛВАМ СЕ несв.; отеля се св., непрех.
1. За крава, биволица, кошута — раждам теле. Де сама, де с чужда помощ, кравата се отелваше. Ил. Волен, МДС, 199. — Скоро [кошутата] ще се отели — шепнеше старият ловец на момчето. — И ние ще вземем сърненцето й, стига да се отели с две. Ем. Станев, ПЕГ, 87.
2. За теле — раждам се. Когато телето се отели, беше почти мъртво.
О Отели ми се вола. 1. Разг. Измъчих се, изтормозих се. 2. Диал. Преуспях, забогатях. Отели ми се кравата. Диал. Преуспях, забогатях.
ОТЕЛВАНЕ ср. Отгл. същ. от отелвам и от отелвам се. Отелване на кравите. Срок за отелване.
ОТЕЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от отеля като прил. Само ж. За крава, биволица, кошута — която е родила, която има малко. Една вечер ненадейно го [вълчето] нападна млада отелена крава, на-смалко да го вдигне на рогата си. Г. Райчев, В, 10. Грозде ли се набере,.., отелена крава ли пусне първо мляко,.., пача ли се свари — най-напред се раздава и чак тогава вкусва къщата. Ив. Хаджийски, БДНН1,48.
ОТЕЛЯ. Вж. отелвам и отелям.
ОТЕЛЯМ, -яш, несв. (рядко); отеля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Отелвам, отелям се, отеля се страд.
ОТЕЛЯМ СЕ несв. (рядко); отеля се св., непрех. Отелвам се.
ОТЁЛЯНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от отелям и от отелям се.
ОТЕМВАМ, -аш, несв.; отемна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отёмнат, св., прех. Остар. и диал. Вземам, отнемам нещо от някого; отъмвам. Аркадий муися врече и прати известие до патриарха Йоанна. Но он отшед при него с присъствующите епископи, представи му достолепно, че не може да отемне от православните церква, за да я даде на еретици. Г. Кръстевич, ИБ,
167.
2. Прен. Отървавам, спасявам; отъмвам. Засрамените млади невести привеждаха лица. Й почваха да крещят една след друга като ято гъски. — Хайде, мъже, срамота е! Вървете да отемнете старико. А. Страшимиров, Съч. V, 369-390. Двамата царе изпроводиха набързо, секи в своята държава, нарочно заповеди да натъкмят по триста хиляди войска за бой, за да отемнат Хуба-венка. И. Адженов, В К (превод), 18. отем-вам се, отемна се страд.
ОТЕМВАМ СЕ несв.; отемна се св., непрех.
1. Отървавам се, спасявам се; отъмвам се.
2. Рядко. Опирам се, противопоставям се, не се поддавам; отъмвам се.
ОТЁМВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отемвам и от отемвам се; отъмва-не.
ОТЕМНА. Вж. отемвам.
ОТЕНИТ м. Минер. Силно радиоактивен лимоненожълт, зеленикав минерал, който влиза в състава на урановите руди.
— От фр. собств.
ОТЁПАМ1. Вж. отепвам1.
ОТЁПАМ2. Вж. отепвам2.
ОТЁПВАМ1, -аш, несв.; отёпам1, -аш, св., прех. Тепам нещо изцяло, докрай или колкото трябва, отепвам се, отепам се страд.
ОТЁПВАМ2, -аш, несв.; отёпам2, -аш и отепя, -еш, мин. св. -ах, св. прех. Диал. Убивам; утрепвам. — Затваряй ги [кокошките], Станке, че ги отепам! Ст. Даскалов, ЕС, 213. Да го отепаш, от пет ока повеке не може да изпие. СбНУ XI, 154. Па завърти черна арапина, / па завърти дервишко дер-ведже, / „Айде, рече, хайдут Дебел Новак, / арам да е кралство, що кралюваш, / как мен арапин ако не отепаш!“ Христом. КМ П, 39. отепвам се, отепам се страд., взаим. и възвр. „Е, сега, приятели, му рекол гяоло на старците, еве яз при вас си седам, да ако падне от црешата бабата и се отепа, ке имам някой кабает?“ СбНУ XV, 89. "Абре
