пр III, 39. Петър махна отегчено с ръка. — Оставете това. Когато му дойде времето, ще решим всичко, както бог ни учи, да бъде вечна славата му. М. Смилова, ДСВ, 130. Разговорът начева все по един и същи начин: отваря вратата, поздравява и — като се отпуска тежко на канапето — из-пъшква уж отегчено. Др. Асенов, СВ, 76.
ОТЕГЧЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който предизвиква отегчение, досада; досаден, дотеглив. Докладите бяха пълни с отегчителни подробности. М. Марчевски, П, 164. Очевидно тези хора искаха по някакъв начин наведнъж всичко да изчистят и да измият, да изтупат и да изтъркат, и да се отърват след това веднъж завинаги от тая безплодна, глупава и отегчителна работа. К. Калчев, СТ, 84. През ум не му минаваше,.., че може да е отегчителен със своите банални истории. Ст. Христозова, ДТСВ, 90.
ОТЕГЧЙТЕЛНО нареч. 1. По начин, който предизвиква отегчение, досада; досадно. Когато един човек смята себе си за гений, а събеседника си за идиот, той става отегчително обстоен. Б. Райнов, НН, 285. „Коя дата сме днес?“ — питаше по няколко пъти на ден и все се учудваше и все като че се сърдеше, задето дните минават така бавно, отегчително. Г. Караславов, ОХ Ш, 588. Татко се движеше отегчително бавно и тежко. Многото години,.., и задухата в гърдите му го заставяха едва-едва като костенурка да пристъпя. П. Михайлов, МП, 86.
2. С гл. съм, ставам и под. в 3 л ед. ч. Обикн. при лич. местоим. в дат. Означава, че от някого се усеща отегчение, досада. Борис разглеждаше снизходително двамата домакини, които бяха седнали стеснително насреща му, и от време на време кимаше с главата си, за да им покаже, че ги слуша, колкото и отегчително да му е понякога това. К. Калчев, СТ, 176.
ОТЕГЧЙТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от отегчителен. Г-жа Будевска, която има всички данни и средства за една добра фру Гиле, дава един недовършен образ — с всичката грапава отегчителност на недовършеното. Ст. Грудев, АБ, 101. Филмът на Рози е преди всичко политически филм-анкета;.. В него няма отегчител-ността и риторичността на множество други „заангажирани“ филми. ФН, 1972, кн. 7,14.
ОТЕДНЪЖ нареч. Остар. и диал. Отведнъж. Две упорити козлета еднъж се срещнали на едно тясно било,.. Не било въ-зможно да преминат и двете отеднъж, та требовало едното да се повърне назад. Христом. ВВ I, 57.
ОТЕЖНЁНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от отежнявам и от отежнявам се; отежняване. Злоупотребата с консумирането на алкохол .. води до сериозни наследствени отежнения в психиката и във физиката на създаваните поколения. ОФ, 1958, бр. 4195,1.
ОТЕЖНЯ. Вж. отежнявам.
ОТЕЖНЯВАМ, -аш, несв.; отежня, -йш, мин. св. -йх, прех. Книж. Правя нещо да стане по-тежко, по-трудно. — Е, капитане, на добър час. Аз няма да се кача на кораба ти. Няма смисъл да отежнявам церемонията...
— Разбрано, господин адмирал. Д. Добрев-ски, БКН, 25. Такива мъже [грозни], Леа, наистина обичат жените си, остават им верни, но им отежняват живота. Аз зная това. П. Спасов, ХлХ, 393. отежнявам се, отежня се страд. Символиката на Виет се отежнява твърде много от геометричните понятия и несъкратени думи като „т“ вместо знака за умножение,., и др. Матем., 1966, кн. 4, 9.
ОТЕЖНЯВАМ СЕ несв.; отежня се св., непрех. Ставам труден, сложен или по-труден, по-сложен; затруднявам се. Когато се върнах от Детройт, с голяма мъка ми намериха стая. Положението се отежняваше с пристигането на множество делегации за заседанията на Организацията на обединените народи. Г. Белев, КВА, 128.
ОТЕЖНЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от отежнявам и от отежнявам се; отежнение. Отежняване на упражненията.
ОТЕК, мн. няма, м. Остар., сега поет. Отглас. По улиците само тук-там провла-чеше някой крак и бързаше да се прибере, заслушан в отека на стъпките си. Ст. Чи-лингиров, ПЖ, 23. Гласът на славянина продължаваше да й [на княгинята] шепне, но струваше й се, че той иде отдалеч. В неговите думи имаше отек на нещо, което сама беше мислила или изпитала. Ст. За-горчинов, ЛСС, 98. Стъпките им отекнаха в каменните стени и сводестия купол — стори им се, че това е отек от стъпките на цар Самуила. Д. Спространов, ОП, 188.
ОТЕКА. Вж. о т й ч а м.
ОТЕКВАМ, -аш, несв.; отекна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. За звук, глас и под.
— прозвучавам като ек, като ехо; проехтя-вам. Другаде отекваха престрелки с дивер-сантски банди. Е. Евтимов, ПМ, 203. Мъртвило. Само отвреме-навреме отекват тежките стъпки на военния патрул. К. Странджев, ЖБ, 106. В котловината, която прилича на гигантска чаша, на огромна камбана, обърната наопаки, отекват думите на песента. С. Северняк, ИРЕ, 143. Когато от седемтте таоии на крепостта .. ревнаха топовете. Първан помисли, че оглушава. Трясъкът отекваше стократно между стените, тресеше ги до основа. В. Мутафчиева, ЛСВ, 119. Ускорих крачките
