ОТЕЧЕСТВОЗНАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. 1. Само ед. Учебен предмет и нас до 1944 г., в който се изучава отечествена история. Веднъж на урок по отечестве-нознание учителят запита: — Кой ще ми каже, деца, откъде е родом Васил Левски? Д. Калфов, СбХ, 77. Далечен спомен от детинството възкръсна в паметта ми — на-ивна гравюра от страниците ца някой учебник по отечествознание. И. Йовков, Разк. III, 192.
2. Учебник по този предмет. Той потърси с очи отечествознанието, което бе взел напоследък от Тинко. Ст. Дичев, ЗСI, 90.
ОТЕЧЕСТВОЛЮБЙВ, -а, -о, мн. -и,
прил. Остар. Книж. 1. Който обича отечеството си; родолюбив. „Сърбете и черногорците понеже са див и отечестволюбив народ, мъжете се ползуват от труда на жената“ и пр. НБ, 1876, бр. 26, 103.
2. С който се изразява или показва, в който се съдържа обич към отечеството; родолюбив. Нека каже някой,.., че тия [размишления] не са живостно изражение на най-родо-любивите и най-отечестволюбиви чувства, които могат да обливат сърцето на една добромислеща жена, на една българка. Ч, 1871, бр. 12, 383. Тя [Портата] наградила най-отличните лица по свирепствата и по други още по-лоши обиди,.., като примери на добродетелна и отечестволюбива деятелност. П. Димитров, УК (превод), 59.
ОТЕЧЕСТВОЛЮБИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Любов към отечеството; родолюбив. Занапред всички щяха да се валят в прахоляка пред видението на възкръсващата слава на Търнов, защото ще смесват неизлечимото,.., гордо чувство на отечес-тволюбие със символа на това отечество — Търнов. Д. Добревски, БИ, 323.
ОТЕЧЙНА ж. Остар. Книж. Отечество; родина. Някой си пътувал надалеко и като се завърнал на отечината си, хвалил се, че показал на разни места много юначе-ства. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 56. Наблизо са развалите на град Пелла, столицата на ветхите македонски царие и отечина на великого Александра. Ив. Богоров, КГ, 191.
ОТЕЧНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Църк. Остар. Сборник от жития на светци и църковни дейци, с поучения и мъдри мисли на видни църковни дейци; патерик. Между туй има стари ръкописи, които представят множество паметници — отечни-ци, поучения, повести,.., които или несум-нено са известни за български или поне носят следи на южно-славенско произхождение. Т. Шишков, ИБН, 277.
ОТЖАЛВАМ, -аш, несв. (диал.); отжа-ля, -иш, мин. св. -их, прех. Рядко. Преставам да жаля за някого или нещо; прежалвам, забравям. — Моля те и кланям ти се, прости й [на Велика]/ — молеше майка й. — Млък!
— езика ще ти отрежа! Помен ще оставя
— да се знае и приказва. Черно ще си вържа да я отжаля!.. Да става снаха на онази! Хмм!.. Ил. Волен, ДД, 96. отжалвам се, отжаля се страд.
ОТЖАЛЕЯ, -ееш, мин. св. отжалях, прич. мин. св. деят. отжалял, -а, -о, мн. от-жалели, св., прех. Рядко. Престана да жалея. — Нека ги разбудим! Не мога чака до утре. Първият: Слушай, помисли какво ще сториш? Човекът, когото са отжале-ли, да видят в такова време? Ив. Кирилов, Ж, 54. отжалея се страд.
ОТЖАЛЯ. Вж. отжалвам.
ОТЖЕГЛЯ. Вж. отжеглям.
ОТЖЕГЛЯМ, -яш, несв.', отжегля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изваждам жеглите на ярем и отпрягам добитъка. Противоп. за-жеглям. Понякога биволиците така биваха изморени от тежка оран, от някаква дълга кирия, че след като ги отжегляха, не се помръдваха от ярема или пък не погледва-ха храната. Ил. Волен, РК, 79. Недьо на-празно се мъчи да извади жегъла на мъртвото добиче.. Сам ли ще се впрегне в тая прогнила кола? Той бързо се обърна и от-жегли здравия вол. В. Геновска, СГ, 430. Отжегленият бивол се отпрегна, освободи шията си от хомота. Тежестта на процепа легна върху врата на другия бивол. Пазачът.. отжегли и него. К. Петканов, X, 72. отжеглям се, отжегля се страд.
ОТЖЕГЛЯНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от отжеглям и от отжеглям се. Противоп. зажегляне.
ОТЖИВЕЛИЦА ж. Остаряло, несъот-ветстващо на условията на съвременността явление, схващане, мнение и др.; анахронизъм. Той смятал за вредна отживелица съдийската безпристрастност и открито разкривал страстните си обществени позиции. О. Василев, ЖБ, 235. Животът в Андора се е силно изменил през последните три-четири десетилетия.. Но наедно с това тук са се запазили все още и много отживелици от феодалното минало. Л. Мел-нишки, ПП, 132.
ОТЖИВЕЯ Вж. отживявам.
ОТЖИВЯВАМ, -аш, несв.', отживея, -ееш, мин. св. отживях, прич. мин. св. деят. отживял, -а, -о, мн. отживели, св. 1. Непрех. За явление, схващане, мнение, обичай, възглед и под. — постепенно ставам чужд на съвременността, губя своята актуалност и остарявам. Това мнение вече отдавна е отживяло.
2. Прех. Постепенно се разделям с нещо, възприемано като остаряващо, несъвремен-но; изживявам. Тази страна е изживяла многовековно робство и тепърва отживя-ва невежеството и неговите горчиви пло
