пес., СбБрМ, 51. Отделям / отделя от гола душа; отделям / отделя от <голо> гърло.
Разг. Пестя средства за някого или нещо, въпреки че съм крайно беден. — И пари ще му дадем... И множко пари — подсказа баба Пинтовка. — От гола душа ще ги отделим, само да подхвърли там на големците... Г. Караславов, ОХ II, 255. Ами той дали е по-събрал някой друг грош по записа? Ще го яде лихвата, Герчовице. 150 гроша са те. Човек от гърло отделя, та пак ги заплаща. Ц. Церковски, Съч. III, 208. Отделям / отделя от залъка си (устаста си>); отделям / отделя залък<а> от уста<та си>. Разг. Пестя, като се лишавам от храната или от най-необходимото, за да имам средства за нещо. Години наред аз да отделям от залъка си, за да имам керемида над главата, а те [комунистите] да дойдат утре и да ми я вземат! М. Грубешлиева, ПИУ, 292. От устата си съм отде^я/г, да му купя нещо, да му направя дреха. И. Йовков, В АХ, 111. А Паз-деря и буля Паздерковица се надуваха. И що да не се надуват: кой друг отдели залък от уста, син да учи? Сиромаси, ама рекоха, ще изучат Цонча, и го изучиха. Ц. Церковски, Съч. III, 257. От душа се отделям / отделя. Обикн. се. Диал. Умирам. Не чакала и старостта: тя била на порти у Мира-бега и повалила го тя на легло, а една вечер залязло слънцето и Мира-бег се отделил от душа. А. Страшимиров, А, 195. Братко ле, братко Иванчо, / болен си, братко, ша умреш /.. / Догде Драгана издума, / Иванчо са от душа отдели, / тежко имане остави. Нар. пес., СбАД, 31.
ОТДЕЛЯНЕ ср. 1. Отгл. същ. от отделям и от отделям се. Отделянето на Ранге-ла от стопанството не се забави. Дадоха му толкова ниви, с колкото бе влязъл. Кр. Григоров, Н, 66. — Викам на снахите: булки, по-малко [олио], мари, зер като се свърши, няма от какво да се отдели, та да се купи... — Ах, за отделяне, како Кицо, не приказвай! Г. Караславов, Избр. съч. П, 123. Hà, у Кузманичини, като отделиха младите, как стана по-хубаво!.. Свата Венко какъвто е, де ще даде той да се спомене за някакво отделяне? Т. Влайков, Съч. I, 1925,
277.
2. Физиол. Физиологичен процес, при който живият организъм се освобождава от излишните вещества. Във всички живи организми — растения и животни, се извършват непрекъснато основните жизнени процеси — хранене, дишане и отделяне. Зоол. VII кл, 153.
ОТДЕРА. Вж. о т д и р а м.
ОТДЕТО и (изкуствено правописно) от-гдето нареч. и съюз. Откъдето. Възкачвам се по рътлината през високата роена трева.. и се спирам на върха, отдето се гледа нашироко и надалеко. Ив. Вазов, Съч. XII,
3. А Цвета се върна там, отдето е дошла.
Елин Пелин, Съч. III, 135. — Хвали те [Живко], не може да те нахвали... Хе, казва, голям майстор станал Найден. По цяла Стара планина гърми, дума, името му. Отдето минахме, все хвалби за него чухме. Р. Стоянов, М, 14. Горе на баира се виждаше къщаща нр Албена, отдето щяха да я изведат. Й. Йовков, ВАХ, 128. То [слънцето] огрява тия пусти полета, отдето животът е избягал и дето стърчат безименни гробове и тук-там.. редици дървени кръстове. Л. Стоянов, X, 73.
ОТДЙРАМ, -аш, несв.\ отдера, -еш, мин. св. отдрах, св., прех. С дране отделям част от платно, плат, дреха, кожа; откъсвам. Като отдра парцал от вехтата блуза, с която окъпеше, стърка буреняк, наложи ръката на Станка и я върза. Ил. Волен, ДД, 105. отдирам се, отдера се страд.
ОТДЙРАНЕ ср. Отгл. същ. от отдирам и от отдирам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОТДЙРЕ нареч. Диал. Отзад. — Дай кошницата и да вървим — Кондарев взе насила пълната със зарзали кошница от ръцете й. — Сама ли си или майка ти идва отдире? Ем. Станев, ИК I и II, 177. Един петъчен ден, рано утринта на двора спря каруца. Тя беше на бай Стаменко.. Този път отдире в каруцата седеше жена — навярно, съпругата му. Г. Райчев, ЗК, 212-213. Бон-ка.. мина умислена по дървения мост и когато вече щеше да навлиза в селото чу, че някой я извика отдире. Ил. Волен, МДС, 79. Като я впрегнем в празна кола и завържем куче за стърчишката, все едно, че е стопанинът отдире й. От Косовица право дома ще ти докара колата. Кр. Григоров, ,32.
ОТДИХ, мн. няма, м. Почивка, отмора. Той е прибегнал в манастирската ограда, не за да дири отдих, а да се посвети на неуморна и благородна деятелност в полза на народа си. Ив. Вазов, Съч. XV, 29. А живееха [хората] бедно, влачеха някакво скотско съществувание, работеха денонощно без отдих и свършваха всред някаква обид-на немотия. Кр. Велков, СБ, 17. Додето сила има, / селяк без отдих труд се труди... П. К. Яворов, Съч. 1,45.
' — От рус. отдмх.
отдой, -оят, -оя, мн. -ой, м. Диал.
1. Отлъчване, отбиване на агнета от майката; отдояване.
2. Времето, когато става това отлъчване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОТДОЛ. Вж. отдолу.
ОТДОЛУ и (съкр. диал.) отдол нареч.
1. От долно, по-ниско място (в посока нагоре). Противоп. отгоре. Отдолу, из пътя по дола, гледаме: двама конни стражари подбрали селските коне до копито от говедата и гонят на препускане към селото. Н. Поп-
