филипов, РЛ, 30-31. Отдолу, откъм кладенеца, с пушка преметната през рамо, се зададе^ нощният пазач на чифлика, Глухане-ка. И. Йовков, ЧКГ, 206. Дафинка платно белеше / на тихи бели Дунаве. / Отдолу иде кервана. Нар. пес., СбВСтТ, 301. // Откъм долната, по-ниската страна на населено място, улица. Противоп. отгоре. Само един път, към полунощ, по шосето, което идеше от града, над сгушените къщи прозвуча буйна песен.. Отдолу идеше някаква компания. Г. Караславов, ОХ, 466. Някъде отдолу, откъм чупката на булеварда към градината се показа някакъв човек. К. Константинов, ППГ, 180.
2. На място или в посока към място под нещо. Противоп. отгоре. Стигнали [бащата и синът] до един мост. Отдолу течала дълбока река. Ран. Босилек, ВП, 94. Но отдолу, един метър под тях се стремяха черни, шумящи, сърдити талази. Ив. Вазов, Съч. VI, 62. Рипна Мечо, на едно дърво се покатери. Чак на върха му се намери. А отдолу Вълчо зъби точи, чака Мечо. Ем. Станев, ГЧ, 16. // За облекло — под друга дреха. Противоп. отгоре. Той, Моканинът, метва на гърба си един кожух, ама кожух — отвътре вълна и отвън вълната оргдолу под него е само по една риза. Й. Йовков, AMT, 133.
3. В най-долната част, край на нещо. Откъм Джамийската улица се зададе пазвантина Желю. Той мъкнеше дългата си тояга, отдолу обкована с желязо. Ст. Чилингиров, ПЖ, 5. Не стига дето ми подрязахте брадата отдолу, ами сега й окастрихте и най-хубавата част. А. Разцветников, СН (превод), 39. Най-отдолу, с ръката на самия Бенковски бяха написани следующите редове, наполовина с черковни букви и без никаква граматика. Ив. Вазов, СбНУ II, 42.
4. Под повърхността, под горния пласт, слой на нещо. Противоп. отгоре. Вятърът издуха пепелта и отдолу блеснаха горещи, нажежени въглени. Л. Стоянов, X, 103. Таралежът не можеше да плува добре и мъчно щеше да отбива атаките на гмурците, които обичаха да нападат отдолу като подводници. Ем. Станев, ПГВ, 41. Задушават се [зеленчуците] до омекване в мазнината.. Охлаждат се и се нареждат в салатена чиния, като отдолу се слага целината. Л. Петров, БНК, 154.
5. От долната, опаката страна на нещо. Противоп. отгоре. Тогава той погледна отдолу на кората няма ли там напечатано със златни букви името на стопанката. Ив. Вазов, Съч. XII, 176. Сакото му беше подплатено отдолу с копринен хастар.
6. Прен. От по-ниско стъпало на някаква служебна, организационна или друга йерархия. Противоп. отгоре. — Докладчикът тук стовари вината все на хората отдолу. Кооператорите не щат да работят, затова било лошо! Ст. Даскалов, СЛ, 306. Гьоте рисува съдбата на една благородна и преследвана жена [принцеса Стефани-Луиза], лишена от правата си по силата на заговор отгоре и на преврат отдолу. М. Арнаудов, Г, 38. По-добре да отменим крепостното право отгоре, отколкото да дочакаме времето, когато то само по себе си ще почне да се отменя отдолу. Ист. X кл, 104.
7. Като предл.Остар. и диал. Под. Отслабнал беше още повече, набръчкднц, кожа висеше отдолу подбрадника му. Й. Йовков, Ж 1945, 139-140. Пипам наоколо си — трева,.., отдолу ми — хладна земя. Ил. Блъсков, Китка V, 1887, кн. 5, 4. Той има да чака нещо, като че ли тръне има отдолу му. Ил. Блъсков, КУ, 20. Веке ми се е додяло / от кехаи гизантии /.. / Да ме пъдат накрай село, / накрай село, отдол село. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 21.
О Измервам / измеря (премервам / премеря) отдолу догоре някого. Разг. Изглеждам изпитателно някого в целия му ръст, обикн. с недоволство, ненавист, презрение и под., или за да го преценя. Когато Петко влезе, Хюсеин паша го измери отдолу догоре. Петко не се смути. Ст. Сивриев, ПВ, 98-100.
— Друга (остар. и диал.) форма: о т д о л с.
ОТДОЯ. Вж. отдоявам.
ОТДОЯВАМ, -аш, несв.\ отдоя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. 1. Отбивам, отлъчвам (Н. Геров, РБЯ).
2. Откърмям. И царицата, като беше наименувала детето Мойсей, даде го на същата му майка, която тя не познаваше, за да го отдои. Кр. Пишурка, МК (превод), 192. Господ е създал жената, за да носи тя под сръцето си и да роди челяд. Затова й требу ва: да зерне..; роденото да отдои на гръ-дите си. Й. Груев, КН 7 (превод), 1. Я ми дайте вакло ягне, / язе имам осем-девет, / осем-девет подойници, / я чем ягне да отдоим. Нар. пес., СбНУ III, 19. отдоявам се, отдоя се страд. И на друго място са е споменувало колко е безценно дело таз половина на нашия род [жените] да са напои йо-ще от детинство с почетно и разумно мислене и мъдруване и като с небесно мляко, което е за душата определено да са отдои и отхрани. С. Николица, ДП (побълг.), 4.
ОТДОЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от отдоявам и от отдоявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОТДРЪПВАМ, -аш, несв.; отдръпна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, отдръпнат, св., прех. 1. С дърпане отмествам нещо настрана или назад или отдалечавам някого от дадено място; оттеглям, отстранявам. След време тя отдръпна тенджерата от позагасналото вече огнище. Ст. Марков, ДБ, 279. По стражарът го полека отоърп-ва назад, за да отвори място на един големец. Ив. Вазов, Съч. XI, 124. Балкан се спусна върху двамата войници с такава ярост,
