ОТГРЙБВ AM1 957 ОТГЪРДВАМ
ОТГРЙБВ АМ1, -аш, несв.; отгрйбам, -аш, св. и несв. и отгреба, -ёш, мин. св. от-грёбах, св., прех. Диал. Отгребвам1. От време на време отгрибаше с шепа настрана мътния каймак от нечиста пяна по повърхността на водата. Т. Харманджиев, КЕД, 46. Със сечива подправят воденици.., с гребло отгрибват брашно. Г. С. Раковски, П1, 82. отгрибвам се, отгрйбам се страд.
ОТГРЙБВАМ2, -аш, несв.; отгрйбам, -аш, св. и несв. и отгреба, -ёш, мин. св. отгре-бах, св., прех. Диал. Опребвам2. Противоп. загрибвам2. През тази година всички лозя отгрибахме и изорахме с машини. РД, 1961, бр. 116, 1. Во време на лозята копане, секой чоек, що имал лозе, си отишол да го отгри-бат първо. СбНУ XI, 129. отгрибвам се, от-грибам се страд. Напролет [лозите], кога се отгрибват, постъпвахме също така внимателно. ОП, 208.
ОТГРЙБВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от отгрибвам1 и от отгрибвам се.
ОТГРЙБВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от отгрибвам2 и от отгрибвам се. Противоп. загрибване2. Със своите набъбнали пъпки лозята викаха за отгрибване и подреждане. Б. Обретенов, С, 97.
ОТГРИЗА. Вж. отгризвам.
ОТГРЙЗВАМ, -аш, несв. ; отгриза, -ёш, мин. св. отгрйзах и отгрйзна,-еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, отгрйзнат, св., прех. С гризане откъсвам, отхапвам част от нещо. Аз отгризвам парченце диня и леден ток ожулва глътката ми и минава чак по гърба ми. Н. Каралиева, ЯЧ, 78. Те [мулетата] неуморно ситнеха по каменливите пътеки, пътем си отгризваха трева или шума и бързаха. X. Русев, ПЗ, 290. — Тогава ти бръкнах в носа, сегинка ще го отгризна — изведнаж настръхна тя. Ив. Хаджимарчев, ОК, 234. отгризвам се, отгриза се, отгризна се страд.
ОТГРЙЗВАНЕ ср. Отгл. същ. от отгризвам и от отгризвам се.
ОТГРЙЗНА. Вж. отгризвам.
ОТГРЪЩАМ, -аш, несв.; отгърна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, отгърнат, св, прех. 1. Разтварям, откривам нещо загърнато, завито; разгръщам. Противоп. загръщам. Фенерът светеше и той помисли, че жена му е още будна. Отгърна брезента и видя, че спи. Ив. Давидков, КХ, 72. — Риба? Браво! Колко улови? — Има шест-седем по-едрички... Ей ги тука! — и бай Добри наивно отгръща кърпата на кошницата. Н. Стефанова, РП, 41. • За дреха. Отговаря силни змей низ гора: / — Ти се не бой, Видо Белоградко, / отдалек че сабля да оставим, / отдалек че кожух отгърнем / отдалек чем от коня да слезнем! Нар. пес., СбНУ Х1ЛП,
276.
2. Разлиствам книга, вестник и под.; разгръщам. Като се прибрал в работилницата, отгърнал книгата и видял, че това било историята на българския народ. Д. Линков, ЗБ, 65-66. Той отгърна папката, зачете се и всички видяха, че лицето му се сгърчи в някаква жестока усмивка. Н. Кирилов, ПД, 129. С треперещи ръце той отгръщаше третата страница и жадно поглъщаше обявленията. Д. Кисьов, Щ, 346. отгръщам се, отгърна се страд.
ОТГРЪЩАМ СЕ несв.; отгърна се св., непрех. Обикн. третол. Диал. За време — оправя се, става хубаво, престава да вали; отварям се. Да се отгърне времето, ще ошумкаме и боба... Ст. Даскалов, ЕС, 191. В Мухтуя пет якутки втори ден обикаляха около едно тенекиено самолетче с надеждата, че времето ще се отгърне и те ще могат да ощлетят при мъжете си в ловните райони. И. Радичков, НД, 94-95. Едва когато наближиха празниците и за празниците като че се отгърна едно хубаво време, стана ясно за всички. Ст. Даскалов, МЧ, 156.
ОТГРЪЩАНЕ ср. Отгл.. същ. от отгръщам и от отгръщам се.
ОТГЪВАМ, -аш, несв.; отгъна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, отгънат, св., прех. 1. Махам обвивката на нещо загънато; разгъвам. Противоп. загъвам. Забелязах, че мама носи някакъв вързоп под мишница.. И наистина, като си отидохме, мама отгъна вързопа и измъкна от него цял костюм хубави дрехи. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 34.
2. Махам подгъв. Противоп. подгъвам.
3. Диал. Махам завивката, с която някой е покрит, завит, загънат; отвивам. Стоян Га-лудо думаше: /— „Стани, Галудо, да видиш / колко косача косяха.“ / Галуда не се обажда. / Коги я Стоян отгъна, / тя си Галуда умряла. Нар. пес., СбВСт, 520. В злата го [камъчето] люлка гудила, / па го Марийка люляла, / люляла и му запяла, — / триста му песни изпяла, / ни веднаж не го отгъна. Нар. пес., Христом. ВВ II, 217. отгъвам се, отгъна се I. Страд. Краищата на кожения хастар се отгъват и се зашиват. По такъв начин в готовите ботуши кончовете и хастарът остават незашити помежду си в задния кант. П. Цветков и др., ТОТ, 388. П. Възвр. от отгъвам в 3 знач.; отвивам се, откривам се.
ОТГЬВАНЕ ср. Отгл. същ. от отгъвам и от отгъвам се.
ОТГЪНА. Вж. отгъвам.
ОТГЪРДВАМ, -аш, несв.; отгърдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Разгърдвам. от-гърдвам се, отгърдя се страд, и възвр. Видела еден сон Софка, како да беше й се от-вориле две лоши рани на градите баеги големи.. Мака голема имала, и за касметот незин й се явила една жена пред неа, та е рекла, да се отгради и да му й види раните. СбНУ XXIX, 158.
