ОТГЪРДВАНЕ 958 ОТДАВАМ
ОТГЪРДВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от отгърдвам и от отгърдвам се; разгърд-ване.
ОТГЪРДЯ. Вж. отгърдвам.
ОТГЪРМЯ. Вж. отгърмявам.
ОТГЪРМЯВАМ, -аш, несв.; отгърмя, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. отгърмял, -а, -о, Мш. отгърмели, св., непрех. 1. За мотор, машина и под. — с гърмене, с шум се отдалечавам. Отгърмя камионът напред със забранена скорост, червените му светлини потънаха, сякаш пространството го всмуква в себе си. Ч. Шинов, БС, 14. Когато и последният немски танк отгърмя по шосето за Банкя, аз се изправих. А. Гуляшки, ЗР, 201. По улицата отгърмяваха железни шини — туй, изглежда, беше Милойковата каруца, ама тя не се виждаше. Й. Радичков, ББ, 87.
2. Третол. и безл. Престава да се чува гръм, да се гърми. — В дъжд всъщност най-хубаво се спи. Особено когато отгърми и остане само дъждът да барабани по покрива... Й. Радичков, К, 56.
ОТГЪРНА. Вж. отгръщам.
ОТДАВАМ, -аш, несв.; отдам, отдадеш, мин. св. отдадох, прич. мин. св. деят. отдал, прич. мин. страд. отдаден, прех. 1. В съчет. със същ. живот, сили и под. Давам, посвещавам изцяло, напълно (живот, младост, сили и под.); жертвам, обричам. Проф. Балан става първият негов [на университета] ректор. От тоя момент нататък той отдава силите си като университетски преподавател на образованието на българската младеж. П. Динеков, С, 1954, кн. 11, 168. Но и няма по-вярно изпитание на волята., от това изпитание, когато се намираш в ръцете на своя смъртен враг, да преодолееш чувството на страх до степен да отдадеш живота си за делото, на което служиш. К. Ламбрев, СП, 38. И искам щедро, волно да отдавам / това, що в мен гори, трепти и пее. Е. Багряна, ВС, 10. Ти възторжено отдаде / в непрекъснат бой със злото / свой-те сили, вечно млади. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 146. Искаше ми са сичката земя да обхода, / искаше ми са на нея любов да най-да/и на тая любов, да отдам и сам себе. Л. Каравелов, Съч. 1,7.
2. В съчет. със същ. почит, уважение и под. Оказвам, засвидетелствам (почит, уважение и под.). Той ясно виждаше, че отношението вън от вкъщи не бе се изменило: там му отдаваха същото уважение, както и по-рано, вслушваха се в думите му. Л. Стоянов, Йзбр. съч. III, 345. Убийството на Алеко Константинов се преценява като политическо убийство. Наишта честна общественост отдава заслужена почит на прекрасния човек, гражданин и писател. Лит. XI кл, 10. — С благодарност приемам голямата чест, която ми отдавате. Обещавам ви да дода тържествено да открия новия храм на културата в нашия роден градец. Ст. Л. Костов, Г, 81. След колесницата се редеше безкрайна върволица от официални лица., от приятели и почитатели.. и много още безимен и безличен народ, дошъл да отдаде последна почит на видния покойник. Елин Пелин, Съч. IV, 154.
3. В съчет. със субст. прил. дължимото, заслуженото, необходимото и под. Отчитам, отбелязвам, изтъквам нечий принос, заслуги за нещо. Ако на различни хора зададете един и същи въпрос: доволни ли сте вие от съвременното състояние на медицината? — получените отговори ще бъдат твърде близки — „Не съвсем!“.. Естествено трябва да отдадем дължимото и на успехите на медицината, които са грандиозни. Ц. Цанев и др., ЧП, 163. "Би трябвало да му призная — мина му през ума, — а аз го усуквам., само и само да омаловажа стореното от него. „Боже мой, как не умеем да отдаваме на хората заслуженото!...“ Г. Мишев, ЕП, 103. Така би се научил нашият народ, не при хленчене и плач да отдава заслуженото на своите първенци, а широко да разтваря сърцето и душата си за тия, които са носили и носят радост и светлина в неговия живот. К, 1926, бр. 73, 2.
4. С предл. н а. Обяснявам си със, смятам нещо за резултат, следствие от нещо друго. Тя в щастието си не разбираше хладината на Станкината душа към нея. Тя отдаваше всичко на болестта й и се молеше Богу за нейното здраве. Елин Пелин, Съч. Ш, 128. По тялото му [на Борис] пълзяха тръпки, болеше го глава.. Той отдаваше всичко това на умората и горещината. Д. Димов, Т, 527. По едно време предметите добиха онова съмнително освещение, което не знаеш на кой фактор да отдадеш: на зората ли, на месечината ли. Ив. Вазов, Съч. XV, 51. Много хора не сполучват в своите дела, и тъй го отдават това на тежките времена, на конкуренцията, на спирането на търговията и пр. К. Кърджиев, А, 322.
5. Спец. За вещества — освобождавам, отделям, излъчвам (електрони, енергия, топлина) при химични или физични реакции. Има елементи, чиито атоми могат да отдават и приемат електрони, и в зависимост от броя на тези електрони се определя ва-лентността и характерът на елемента. Хим. V кл, 1950, 21. При ударите електрич-ните заряди им [на атомите на веществото, от което е изграден проводникът] отдават част от кинетичната си енергия. Физ. VII кл, 1982, 54. Когато приемаме студени храни и питиета или се допираме до студени предмети, тялото ни отдава топлина по пътя на провеждането. Анат. VIII кл, 121. Горенето е химическа реакция, при която въглеродът, водородът и други елементи отдават електроните си на кислорода. ВН, 1960, бр. 2860,4.
