като къс месо, слабо, сбръчкано, с голяма глава. Бабата никога не се решаваше да го погали: че на какво отгоре? М. Кремен, СС, 59. Отгоре — отгоре. Разг. Повърхнос-тно, небрежно, набързо. След време той се залавяше за пощата. Ще я прегледа отгоре-отгоре, после ще прочете вестника и все ще поглежда часовника си. Ст. Марков, ДБ, 268. Да идем да изгледаме поне отгоре-от-горе главните павилиони в изложението. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 51.
I ОТГОРЦЕ нареч. Диал. Умал. от отгоре. Посред тези баирчета, през една тясна ивица върви шосето; а успоредно с него от-горце шуми една малка, бистра и пенлива река. Т. Влайков, ПСп, 1885, кн. 17, 293.
ОТГРАДЯ. Вж. отграждам.
ОТГРАЖДАМ, -аш, несв.; отградя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Махам, отмествам, развалям ограда; разграждам. Противоп. заграждам. Нивата беше заградена со як плот и от никъде немаше коловоз остаи-но, за да может да се влезе. Попот отгради на едно место и момакът етера волоите во нивата. СбНУ XIX, 32. отграждам се, отградя се страд.
ОТГРАЖДАНЕ ср. Отгл. същ. от отграждам и от отграждам се.
ОТГРАНИЧА. Вж. отграничавам.
ОТГРАНИЧАВАМ, -аш, несв.; отгранича, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Разграничавам. В търсенето на общочовешки стой-ности, можем да отграничим маловажно-то от значимото, национално ограниченото от общовалидното. М. Миланов, ТМП,
5. Насилвам паметта си, необходимо ми е да го [този човек] отгранича от другите, а тя отказва да ми го върне. В. Жеков, ТП,
26. отграничавам се, отгранича се страд. Понякога не е съвсем лесно да се отграничат процесите на полезното растене от туморното растене, но това са редки изключения. Б. Кърджиев, ОП А, 309. ОТГРАНИЧАВАМ СЕ несв.; отгранича се св., непрех. Разграничавам се. Той побърза да се отграничи от изказаните мнения.
ОТГРАНИЧАВАНЕ ср. Отгл. същ. от отграничавам и от отграничавам се; разграничаване. За отграничаване на органи, които дават неясни рентгенови образи, се употребяват контрастни вещества. М. Василев и др., ВБ, 29.
ОТГРЕБ м. Диал. Отриване, отгребване на лозята през пролетта; отрив.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОТГРЕБА1. Вж. отгребвам1 и от-грибвам1.
ОТГРЕБА2. Вж. отгребвам2 и от-грибвам2.
ОТГРЕБВАМ1, -аш, несв.; отгреба, -ёш, мин. св. отгрёбах, св., прех. С гребане вземам или махам, отстранявам част от нещо. Хайверът беше в стъклен буркан и той отгреба с дървената лъжица колкото му е нужно. П. Вежинов, ДБ, 13. От време на време багерите, които отгребваха пръстта над въглищните пластове, забиваха лъжиците си дълбоко в земята. Сп. Кралевски, ВО, 104. Около нея [вършачка-та] пъргаво работеха селяни и селянки — мятаха с вили снопи и отгребваха настрани сламата. Т. Харманджиев, КВ, 383-384. Велю думаше: — Орете, орете по-дълбоко земята;.. току ще чуйш, че придъдрало ралото, отгребеш с шъпа пръстта и какво! Отдолу гърне жълтици. Ил. Волен, ДД, 52. отгребвам се, отгреба се страд. На повърхността се образуваше зелена, метално блестяща пяна, която с перки се отгребва-ше в страничните улейчета. С, 1954, кн. 3, 86. Бъркането [на захарната смес] продължава до пълното разтваряне на захарта. Изплувалите на повърхността евентуални нечистотии се отгребват с решетеста лъжица. А. Генадиев и др., ТЗ, 87.
— Друга (диал.) форма: отгрйбвам.
ОТГРЕБВАМ2, -аш, несв.; отгреба, -еш, мин. св. отгребах, св., прех. Диал. Отривам, отстранявам през пролетта пръстта около корена на растенията, обикн. на лозите. Противоп. загребвам^. Пролетно време, когато лозаринът са излъже някой път и си отгребе лозето по рано.., главината из-мръзва доста. Лет., 1876, 73. отгребвам се, отгреба се страд. С този плуг може да се загребват, отгребват и орат лозята. ВН, 19о1, бр. 2997, 1. Те казват, че заравям са дума, кога нещо заровиш, без да го отравяш, а за лозята са казва загребвам, защото напролет пак са отгребват. МС, 1883, кн. 4, 3Ъ.
— Друга форма: отгрйбвам.
ОТГРЕБВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от отгребвам1 и от отгребвам се.
— Друга (диал.) форма: отгрйбванс.
ОТГРЕБВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от отгребвам2 и от отгребвам се. Противоп. загребване2. С него [новият трактор] успешно се извършват всички видове работи в лозята — отгребване и загребване, пръскане и др. РД, 1960, бр. 242, 2.
— Друга форма: отгрйбванс.
ОТГРЕВ м. Остар. Книж. Отблясък. Отричани приживе от своите съвремени-ци, те [истинските поети] живеят в душите на идните поколения и озаряват пътя им с отгрева на далечни сияния. Н. Лилиев, Съч. III, 135. На Айгидик.. / челото още в блясък все гори. /Но слънчеви зари/не са това. На снежните вършини / последния вечерен от-грев гине / и гасне. Вече слънцето се скри. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 50.
ОТГРЙБАМ1. Вж. отгрйбвам1.
ОТГРЙБАМ2. Вж. отгрйбвам2.
