ОТГОРЕ 955 ОТГОРЕ
нат, в три дни отгоре, заточените влади-ци. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 83. Имахми честта да чуйми, че са издала една българска книга тука за една година отгоре! Г, 1863, бр. 6, 45. В един месец отгоре, къщата, в която живееше дядо Иван със синовете си стана продавница. П. Р. Славейков, СК, 1852, 45. Впрочем, не мислете, че в 4 месеца отгоре децата ще са научат да пишат „калиграфия“ и да четат бърже. Р. Каролев, РЗМ, 23-24.
9. Като предл. а) Разг. В съчет. с крат. лич. местоим. в дат. или с крат. възвр. местоим. си. Върху, връз. Минавайки под едно голямо дърво, часовоите усетили, че нещо скочило отгоре им и веднага се вцепенили и паднали на земята. Св. Минков, ПК, 5. Като изгриза колкото сухи кори бяха останали в торбата му, той хвърли отгоре си щ-тръркания си ямурлук и тозчас захърка. И. Йовков, ЖС, 35. — Оставете ма! Изпразнете по-добре оръжията си отгоря ми, тук да умра! Не съм достоен аз вече да живея.
3. Стоянов, ЗБВ И, 175. б) Разг. Само в съчет. с крат. лич. местоим. в дат. Против, срещу. — Давай го [яденето] на мене бе, господин докторе — рече той умолително и се облиза. — Защо го хабиш на вятъра?... Брех, че като скочи отгоре му оня ми ти доктор! Та негодник, та просяк, та какво ли не го нарече. Г. Караславов, Избр. съч. II, 116. На вторият ден са отказах да отида на лозята.. Разбира се, че вечерта ми дадоха хляб, след дълги мъмрения. Сичките викаха отгоре ми. 3. Стоянов, ЗБВ I, 374. Да отхраня синовеь чеи да скочат отгоре ми връз баща си. Й. Йовков, Б, 107. Всички турци гракнаха отгоре ти. Изядоха се от яд, че ги победихме. К. Петканов, Избр. съч., 19. в) Остар. и диал. За означаване на място, което се намира по-високо от нещо; над. Баба., спусти отгоре огъня бучка та-мянец, дядо се прекръсти и захваща да кади. Ил. Блъсков, С, 6. Бабичката събличали и хвърляли [във вира], ако тя е отивала към дъното, изваждали я и я изпращали у дома и; ако тя е оставала отгоре водата, тогава са я изгаряли, затова, че вече не можали да се съмняват, че тя е действително магьосница. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 8.
О Вземам / взема отгоре си1 нещо. Разг. Помислям, че нещо казано (обикн. неприятно, оскърбително) се отнася до мене и се засягам, обиждам се от нещо. Ти си бил за плашило на турците, ама на: останал си да плашиш българите. — Кажи му де, кажи му: за бостанско плашило на врабците. Някой от младите взеха тия думи отгоре си и се обадиха в един глас: — Та ние да не сме врабчета? Ст. Чилингиров, ХНН, 163. Вземам / взема (поемам / поема) отгоре си нещо" Остар. Поемам, съгласен съм да нося ( грижа, отговорност и под.) Английският консул взе отгоре си грижата да изпрати и възпита в Англия децата на покойния [български юнак]. СПл, 1876, бр. 18, 70. Аз знам по опит., доколко е деликатна и мъч-на мисията на един учител., и че той изпълнява несъвършено служението, което е поел отгоре си, ако не сполучи да разтвори детинския разум, да вкара в него най-драго-ценните семена. Ч, 1875, кн. 7, 297. Излизам / изляза отгоре. Самост. или някому. Разг. Имам успех, надмощие в някаква борба, съ-евнование и под.; побеждавам. Той щеше а свети маслото на Бялото куче. Но така се случва, че Бялото куче винаги излиза отгоре. Нали му кучешка породата, отдалече надуши и веднага взема мерки. Кр. Григоров, Р, 69. Турците са прост народ и нашите все донякога ще могат да излязат отгоре му. Г. Дръндаров, ВЗ, 30. Излизам / изляза (изплувам) отгоре като зехтин (масло) <над вода<та>. Разг. Обикн. неодобр. Надвивам, побеждавам, наддумвам винаги, все се смятам за прав. Той тоз даскал мене хич не ми харесва! Все много знае, все той отгоре като зехтин над вода! Д. Марчевс-ки, ДВ, 65. Капак похлупвам / похлупя отгоре на нещо. Разг. Съумявам да дам сполучлив отговор за нещо, веднага отвръщам на нещо. Пък едни уста отвори — не ти е работа! Речеш ли й нещо, завчас капак му похлупи отгоре. Чудомир, Избр. пр, 14. Като капак (пискюл) отгоре. Разг. Като последна неприятност свръх други неприятни неща. Дядо Спас беше „бавачка“. Като пискюл отгоре дойде на гости и академикът и като никога го притисна зле на шахматната дъска. ВН, 1958, бр. 2216, 4. На всичко<то> отгоре; на това (туй) отгоре. Разг. Не стига това, ами и свръх това като завършек на много беди и неприятности. — Какво е отражението на робството върху психологията на българина? — Ами преди всичко цялата енергия на този народ се изразходваше в съпротива.. На всичко отгоре унищожиха се и документи, доунищожи се история. Ив. Сарандев, ЕС, 101. —Ама... какво е станало? — преглътна Севда и се огледа. — Какво е станало ли? Това е станало на, че миткаш до никое време из сокаците, а на това отгоре и питаш. Г. Караславов, С, 199. — Тая работа няма да я бъде тъй! — изтърсва една вечер старият учител пред младото семейство. — Два месеца вече не сте внесли нито стотинка за храна. Не стига, че седите тук без наем, ами на туй отгоре и яденето си не плащате. Св. Минков, РТК, 168-169. На какво отгоре. Разг. Употребява се за изразяване на възмущение от съществуването или извършването на нещо без достатъчно основание, без необходимите мотиви. — Млади хора, пък вече нервни, нервни! — И на какво отгоре бе, на какво отгоре? — избоботи с впечатлителния си баритон Манчев. — Вчера се излюпило от някакъв си там институт и днес... Та-рас, ТМТС, 85. То [бебето] стои безгласно,
