ОТГОРЕ 954 ОТГОРЕ
122. В едно като печка гореше огън и отгоре в две тенджери нещо се вареше или грееше, Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1,3. Виното не треба да е на трапезата отгоре; ти ще наливаш на гостете, но само когато са жадни. М. Балабанов, С (побълг.), 83. // За облекло — над, върху друга дреха. Противоп. отдолу. — Чакай, облечи това отгоре! — и тя му подаде връхна дреха. Ив. Вазов, Съч. XI, 13. С един кожух отдолу и друг отгоре, облечен от глава до крака в кожи и космат, като ескимосец, той поизчрсщи големия си черногорски револвер. И. Йовков, АМГ, 26. Въз сукманя облече един къс гид-желик от скъп морав джамфес; запаше отгоре обшития копринен пояс с позлатените чопразе. Т. Влайков, Съч. 1,42.
3. В най-горната част, в най-горния край на нещо. Противоп. отдолу. Ето кованото желязно сандъче, в което Пушкин е държал ръкописите под ключ.. Писалката, изгри-зана отгоре със зъби.., часовникът, чиито стрелки са спрели в деня на Пушкиновата смърт. А. Каралийчев, С, 123. Близо до тях бяха изправени дъцгирге им дрянови криваци., с гега отгоре. Й. Йовков, Ж 1920, 5-6. Разви полека нане Вуте шала, запуши дупката. Разгледа след това отвсякъде дъ-нера, видя друга дупка отгоре, вдигна се полека на пръсти и запуши и нея с капата. Елин Пелин, Съч. IV, 244. Още по отблизо тя видя, че там са два байрака, от двете страни на една отворена порта, с арка отгоре. Ив. Вазов, Съч. XII, 30.
4. По повърхността, по най-горния пласт, слой на нещо. Противоп. отдолу. Туй не било злато! .. Сребро е и отгоре само малко позлатено. Й. Йовков, Ж 1920, 189. Отгоре салатата се полива с растително масло и оцет на вкус. Л. Петров и др., БНК, 146. От насекомите едни живеят отгоре по земята, други вътре в земята. П.Р. Славейков, ПЧ, 9. Като се остави млякото да се устои, те [мехурчетата] изплуват и се набират отгоре над млякото, дето като се сгъстят, образуват сметана (каймак). Ступ., 1875, бр. 7-8, 60.
5. От горната, лицевата страна на нещо. Противоп. отдолу. Те [гларусите] бяха два вида: едни гуо-^ребни, черни отгоре и бели по корема. Й. Йовков, ЧКГ, 110. — Ами че поседи още малко, де, — отвърна Пенко, като отпусна ръката на Райка и почна само да я гали отгоре. Т. Влайков, Съч. I, 1941,146.
6. Прен. От по-високо стъпало на някаква служебна, организационна или друга йерархия. Противоп. отдолу. Наложи се отгоре за кандидат един министър. Т. Влайков, Съч. III, 288. —.. Как тъй ти хрумна църква да градиш? — Че знам ли! Отгоре наредиха, пък и аз се позапалих. П. Незнакомов, СП, 40. Все по-често военните съдилища започнаха да издават такива присъди — окончателни присъди, които не подлежаха на обжалване.. Иван знаеше, че съдилищата не вършат всичко това на своя глава. Те получаваха нареждания отгоре. Г. Карасла-вов, Т, 100. • Обикн. с предл. над и (диал.) на. За означаване, че някой превъзхожда, стои по-високо от друг в някакво отношение. — Тук памет тряба, хей! И не само памет, ами един човек, дето не се е цапал в нашата. Като роена капка чист. Да стои отгоре и на чорбаджиите, и над нас. П. Тодоров, Събр. пр П, 396. — Абе, Меиле, кой човек е сам на земята. На всеки все има друг да е по-отгоре. М. Яворски, ХСП, 116. Злочест е онзи, който, за да бъде над простаците отгоре, мисли се задължен да я презира [изповедта]! Др. Цанков, ТМ (превод), 187. Ако человек и да живее така, както и другите животни, и ако и да е подложен на същите нужди.., той е и пак така отгоре над тях поставлен. Ем. Васкидо-вич, ППДУ, 20. // Прен. В религиозните представи — от Бога, от небето. Когато слуша прошенията им, той [Отца] им про-вожда отгоре благостите, които са потребни за временното и вечното им благосъстояние. ИМЗ 1874-1881, 1882, 115. Тя [Жана Д' Арк] ся усетила, че е порикана отгоре да избави отечеството си. Й. Груев, КВИ (превод), 93.
7. В повече от необходимото, от това, което трябва да бъде, като допълнение, добавка, излишък (при даване или вземане на нещо, при плащане и под.). Искам да живея от литературен труд, а със сказките на първо време ще си помогна.. — Все пак от нашия град не очаквайте много... — Та аз и не очаквам. Само разноските и нещо, така, отгоре. Г. Караславов, Избр. съч. П, 42. — Като чух, че си дошъл, заклах я [овцата] курбан на бога.. Ето ти кожата на последната овца, ето ти отгоре и едно гърне мляко от мене. Елин Пелин, ПР, 169. Той повърна Вернону парите, колкото му длъ-жеше като приложи отгоре и лихвата им.
С. Бобчев, ЖФ (превод), 43. Та на Кракра вест допрати [цар Василий]:/ „Давай, Крак-ро, и придавай.../ Сега нечем само Перник,/ сакам още прид отгоре:/ вран ти конец, остра сабя“. П.Р. Славейков, Избр. пр I, 352. • За означаване на превишаване мярката, предела, крайната степен на нещо. — Да ми вземе парите, да ме лъже, па и да ме бие отгоре, а? Елин Пелин, Съч. П, 97. — Какво мляко дириш? Нали го изпи до капка? — Слушай, бабо, пред мен такива не минават! Изпила си млякото, па се и преструваш отгоре. Ран Босилек, ВП, 100. — Слава богу, нищо му няма... Седя и си мисля, на всички тия беди отгоре, ако беше ни сполетяло и това чудо, какво ли щяхме да правим? Ст. Костов, Йзбр. тв, 452.
8. Остар. С числ. и същ., означаващо време. За срок от, в срок от, след. И тръгва тази тълпа., към високата порта — да занесе молба со следните три точки..: да се вър
