ОТГОВОРЯ1 953 ОТГОРЕ
Ив. Хаджийски, БДНН I, 153. — Господин прокурор — започна тя, — защо не пущате децата ни от затвора? Той я погледна .. — Нямаме още писмо — тихо каза той, — аз не мога да ги пусна на своя отговорност. К. Калчев, ЖП, 500. — Ето и почитаемите граждани виждат: приемам телеграмата на ваша лична отговорност. Ст. Дичев, ЗС П, 439. С ограничена отговорност. Юрид. За дружество, фирма — в който съдружниците отговарят за общите задължения до размера на своя дял.
ОТГОВОРЯ1. Вж. отговарям1.
ОТГОВОРЯ2. Вж. отговарям3.
ОТГОВЯВАМ, -аш, несв.; отговея, -ееш, мин. св. отговях, прич. мин. св. деят. отговял, -а, -о, мн. отговели, св., непрех. Ям за пръв път блажно след пост. Противоп. заговявам. — Ти днес прати гозбица и винце, блажнинка на няколко сиромахкини, за да отговеят утре на Коледа. Ив. Вазов, Съч. XII, 61. След черкова отговяха дома с червено яйце и гугувица. Т. Влайков, Съч. I, 248. Оставиха само две наденички.. На вкусни похапки почнаха да отговяват още преди обявяването на Възкресението. Т. Хар-манджиев, КЕД, 105. Сутринта рано камбаните бият, старите отиват на черква, рано отговяваме, идват коледари, пеят, припяват. Р, 1927, бр. 237, 1.
ОТГОВЯВАНЕ. ср. Отгл. същ. от от-говявам. Сега в къщите почваше отговавя-нето, а през това време из дворовете екваха стройните песни на младите коледари. К. Константинов, ППГ, 67.
ОТГОЛВАМ, -аш, несв.; отголя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Оголвам, заголвам, разголвам. Рубашката си [студентът] вдигна и отголи / гърба си: „Гледай как е набразден, / едва сега разбрах що значи воля, /едничка тя крепи ме ден из ден.“ Т. Харманджиев, П, 54. А вече вихър есенен отколе / одрипавяла шума разпиля, / дървета черни, мършави отголи / със кокалести клони и стебла. Бл. Димитрова, Л, 185. Не само за нивата, ами и за всяко друго място, което сме посеяли със семе, трябва, ако искаме да го уредим добре, да се попритисне дребната пръст, която може вятърът да отнесе и с това да отголи семето. Лет., 1876, 67. отголвам се, отголя се страд. и възвр. И колкото можеха вар-деха да ся не отголи някоя от ония части на тялото, които сламежливостта заповядва да ся закриват. П. Кисимов, ОА (превод), 135. — Ех, отговорил юнакът, ще ходя, ама ме болят много месата, що си ря-зах. — Е отгде взема, та ми дава месо? — Юнакът се отголил, па рекъл: „Оттук, оттук, оттук.“Xристом. КМII, 185.
ОТГОЛВАНЕ ср. Отгл. същ. от отголвам и от отголвам се.
ОТГОНВАМ, -аш, несв.; отгоня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Гоня, прогонвам встрани, надалеч от себе си; отпъждам. Видял съм соколи.. Със спънати, вързани крака и звънец на опашката, те служат доста вярно на своите господари.. Звънецът плаши и отгонва от него свободните му братя. Б. Димитров, А I (превод), 30. Тя станала капризна, гневлива и лиха — с това отгонила от себе всякого, кой ся взимал с что годе да й помогне. С. Радулов, ГМП (превод), 49. Когда ти дохожда някое добро, приимни го с усърдие (готовност); а злото тоз-час като дойде, отгони го. А. Гранитски, ПРСФ (превод), 23. Кой ми гони сураго елена?/ Гонил го бе Перван бег войвода;/ден го гони, ден го не достига,/ отго-нил го до сурвенски порти. Нар. пес. СбНУ 1,72. отгонвам се, отгоня се. страд.
ОТГОНВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отгонвам и от отгонвам се. Несъвършенствата и злоупотребленията, които досега съществуват и които императорското правителство се занимава да унищожи, потвърдяват, вместо да опровергават, крайното отгонване на древните заблуждения. ДЗОИ (превод), 43.
ОТГОНЯ. Вж. отгонвам.
ОТГОР. Вж. отгоре.
ОТГОРЕ и (съкр. диал.) отгор нареч.
1. От високо, издигнато място (в посока надолу). Противоп. отдолу. Дона чу изстрелите и видя турците още като слизаха в долината. Видя ги отгоре, от площадката. Д. Талев, И, 423. Дърварите окачиха на дървото торбите си.. Чорба варят, сланина ядат. Гладен беше Мечо. Гледа отгоре, облизва се. Ем. Станев, ГЧ, 18. На синьото небе са не види ни едно облаченце; слънцето отгоре праща топлота. Л. Каравелов, Съч. IV, 55-56. Водата на тази воденица извирала отгоре из една пещера, която била високо горе в скалите. НБ, 1876, бр. 40,
157. // Откъм горната страна на населено място, улица. Противоп. отдолу. Отгоре, откъм другия край на селото, се зададоха двама мъже в кожухчета без ръкави. Кр. Григоров, Р, 6. Селямсъзът, наистина се зададе отгоре с риба в ръка. Ив. Вазов, Съч. VIII, 8.
2. На място, което е горната, външната страна на нещо, върху повърхността на нещо. Противоп. отдолу. Агата., седеше в почетния кът на мек дюшек до непременно-то си орехово ковчеже, отгоре на което стояха наслагани валчеста мастилница от фарфор, турски пера от тръстика и хартия. Ив. Вазов, Съч. VIII, 68. Кой знае кому беше дошло на ум да го накара, но отгоре на самря локомобил се покачи Ганю бивола-рът. И. Йовков, Ж 1920, 130. Когато Мир-чо сложи [на купена] най-отгоре последния сноп,., толкова се зарадва, че се провикна като зидар на нова къща. К. Петканов, СВ,
ОТГОЛЯ. Вж. отголвам.
