Page:RBE Tom11.djvu/94

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ОБЙСТРЯНЕ 94 ОБИТАВАМ

тото време до 7 минути и напокон протече мътен и чървен, доде най-сетне пак са обистри. БО, 1874, бр. 3, 11. Стигнал до одата, коят тряал да гази и тя била млого мътна и седнал да чака да са обистри. Нар. прик., СбНУ XXXVIII, 163. Доде не са размъти водата, не са обистря. П. Р. Славейков, БП I, 146. // За грозде — ставам по-светъл, прозрачен, тъй като започвам да зрея; избистрям се. Мила ми си родна земьо! .. И когато в зеленото рухо на сватбения цъфтеж на пролетта,., и в есента, когато руменеят ябълките и се обистрят гроздата. Ст. Станчев, ПЯС, 7.

2. За небе, въздух и под. — ставам ясен, безоблачен, светъл; избистрям се, изяснявам се. Небето се обистри. Гр. Угаров, ПСЗ, 93. И ти, душа, покой не знаеш — / вълнуваш се дори в съня, / езика слушаш на безкрая / и на оная тишина, в която идват зрели мисли, / звучат най-чисти гласове, / далечината се обистря / като след буйни дъждове. Мл. Исаев, ПТН, 42.

3. Прен. За ум, поглед и под. — ставам ясен, бистър; избистрям се. Настана тишина. В миг всякоя глава / като че ли се бе от тез слова / обистрила. К. Христов, ЧБ, 95.

4. Прен. За мисъл, чувство и под. — ставам ясен, отчетлив; прояснявам се, избистрям се. От дълбините на душата му [на Ястреба] изплува избледнял спомен, обистри се, уплътни се. П. Бобев, К, 85. Тоз миг се мисълта в смутената глава / на Даскала обистри, дигна глас / и продължи. К. Христов, ЧБ, 240.

ОБЙСТРЯНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от обистрям и от обистрям се. Идейното задълбочаване и обистряне на поета го води до нови, богати източници на творческо вдъхновение. С, 1951, кн. 3, 178.

ОБИТАВАМ, -аш, несв. 1. Прех. Използвам (помещение, сграда и под.) като място за постоянно или временно живеене, пребиваване. Съквартирантите ни (..) напуснаха полуетажа, който обитавахме съвместно. Г. Караславов, Избр. съч. II, 293. След стотина метра улицата се разшири, показаха се дворове и нови постройки — ниски и бедни като живота на хората, които ги обитаваха. П. Вежинов, ДБ, 11. Пустинникът обитаваше една пещера в местността Шпур, зад пределите на деспотството. Й. Попов, БНО, 15. Пещерата е предлагала добри условия за живот, поради което е била обитавана и през no-кьсните епохи. Ст. Михайлов, БС, 1оЗ.

2. За народ, етническа група и под. — живея постоянно или временно в пределите на даден район, територия, селище, страна; населявам. Затворът беше препълнен със затворници.. Имаше тук люде от всички народности, които обитаваха турската империя. Д. Талев, И, 633. Най-старото население, обитавало територията на България, за което имаме сведения, са траките. Ист. V кл, 1980, 29. Българите, според него, са не само един първобитен народ в Европа, но те обитават целия европейски материк и остават навред следи от своята първо-битност и разпространеност. К. Величков, ПССъч. УП1* 12. Страната, която те обитавали, била широка и там отишла Се-мирамида с грамадна войска. Н. Михайловс-ки и др., ОИ (превод), 36. // Непрех. Обикн. с предл. в, н а. Остар. Живея, прекарвам съществуванието си или част от него на някакво място, някъде или с някого; пребивавам. В тоя конак, откупен сега от държавата, императорът е обитавал около три недели. Ив. Вазов, Съч. XVII, 161. — Истинско чудо е манастирът Рилски, както и животът на светаго Йоана и на всички свети отци, които са обитавали там. Д. Талев, ЖС, 176. В туй село обитават селяни снажни, здрави, будни и трудолюбиви. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 19. Той остави двора и отиде да обитава на село. Кр. Пи-шурка, МК (побълг.), 234-235. Секийможе и има право да знае, че тази земя, на която обитаваме, е едно кълбо. Ч, 1870, бр. 3, 66. Ако би обитавал сос некого хрома (V.) и ти щеш да се научиш да хромиш. Й. Стояно-вич, ДСС (превод), 11.

3. Прех. За животни — въдя се, живея и се размножавам някъде, на някакво място. Голяма част от нашите птици обитават и Витоша. П. Делирадев, В, 179. Той [качулатият синигер] пък обитава иглолистните гори. Ив. Димитров, ОП, 31. Лисицата обитава редките гори, междугорските равнинни пространства, долините на реките, като понякога се приближава до селищата на човека. К. Тулешков, ХЖ II, 8. През средните векове бобърът обитавал редица големи наши реки и кожата му била обект на търговия. ЛР, 1977, кн. 5, 10.

4. Прех. и непрех. Разш. За растения — вирея, разпространявам се някъде, на някакво място. Така подземните части на растенията, които обитават пясъците, могат да влизат в допир помежду си. М. Воденичаров и др., ЕБ, 45. Така много растения обитават сладки и солени води или заблатени и мочурливи места. Хр. Дилов и др., РВ, 26. Даже върху голите скали и върху сипеите обитават растения. Бтн V и VI кл (превод), 3.

5. Прен. Непрех. и прех. Остар. Съществувам някъде, намирам се или се съдържам някъде. — Погледни палата й, този палат, гдето обитава луксът, предателството. К. Величков, ЛБ (превод), 43. Тя [радостта] обитава там, гдето всякой един обича и почита другиго и ни един не немари за изпълнението на длъжностите си. Ал. Кръс-тевич, ВПЖ (превод), 45. Извън нас има мир със свои тела,.., а у нас обитава душа. И. Груев, КЛ (превод), 6. Къде е, кажете ми, де обитава, / желаната радост по наша земя.

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл