ОБЙРНИЧЕСТВО 93 ОБЙСТРЯМ
[тия словесни състезания] типични шопски остроти срещу селския поп и селския кмет и всичко се свършваше с пълно единодушие, постигнато за сметка на гнетящата и обирническа държавна власт. СбАСЕП,
197.
3. Който е присъщ на обирник, грабител; обирджийски, обирнишки, грабителски. Обирническа икономика. Обирнически начин на действие.
ОБЙРНИЧЕСТВО, мн. -а, ср. Проява на обирник (във 2 знач.); грабителство, обирджийство. Тяхната [на аяните] законна прерогатива — да участвуват в разпределянето на данъчните тежести по места — им създавала удобно алиби за обирничест-во. В. Мутафчиева, КВ, 49. Въпреки че обирничеството на Оломан бег го беше почти разорило, той въздъхна и без колебание каза: — И от мене има толкова. Д. Спространов, ОП, 183-184. Едва сега Казакът вижда, че той [Деяна] всъщност е един некадърник, способен на обирничества и далавери под закрилата и ортаклъка на Елпезето. Г. Караславов, СИ, 126. — За какъв дявол майката и бащата са взели и момчето в града, на продажбата на тютюна... На това пладнешко обирничество. Сл. Македонски, ЕЗС, 55.
ОБИРНИШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Обирнически. Шайка обикновени разбойници нападат в с.Виница богаташа Кя-зим бей с обирнишка цел. П. К. Яворов, Съч. II, 201.
ОБИСК, мн. -и, м. Претърсване на жилище, на работно място или на човек от органи на властта за откриване на нещо укрито или уличаващо в престъпление. Тоя път той искаше да изненада злосторниците с бързи и решителни мерки:.., да направи обиск в къщите им и, намери лиисеиили не венецът, да ги изпрати в града. И. Йовков, Ж 1945, 232. По една честита случайност, готвеният обиск бива предугаден и полицията намира само голите стени на работилницата. П. К. Яворов, Съч. II, 203. Ние всички бяхме настръхнали — в страната се вършеха непрекъснати обиски и арести и никой не знаеше какво става с арестуваните. .К. Константинов, СбЦГМГ, 374. Кога прави дознание, полицията събира всичките потребни ней сведения чрез .. устни разпитвания и негласно нагледвание, без да прави нито обдири (обиск), нито пък изземвания (..) в къщите. ВП, 89.
— Рус. обыск.
ОБИСКИРАМ, -аш, несв. и св., прех. Извършвам, правя обиск някъде или на някого, претърсвам някого или нещо. — Тази заран има блокада и са арестувани много хора. Обискират по-съмнителните къщи. X. Русев, ПС, 12. Полицията, която нямаше сведения точно в коя къща са опасните бунтовници, обискира цяла махала. П. К.
Яворов, Съч. II, 212. В преддверието ни строиха и ни обискираха, внимателно опипвайки дрехите ни. Ем. Манов, ПЯ, 14. И двамата бяха смутени, не знаеха как да ми кажат, че има заповед за арестуването ми. Аз ги улесних, като им предложих да ме обискират. К. Калчев, ДНГ, 31. обискирам се страд.
ОБИСКИРАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обискирам и от обискирам се.
ОБИСКЙРВАМ, -аш, несв. и св., прех. Разг. Обискирам. Бойците викаха, ругаеха и обискирваха пленниците. Ив. Мартинов, ДТ, 236-237. — Такъв резил не бях виждал — .. Обискирват те, тикат ти бюлетината в ръцете ти и ти сочат сандъчето. Това ако са избори... Н. Нинов, ЕШО, 116. Войниците обискирваха жилищата, с щикове изгонваха жителите на улицата. РД, 1950, бр. 263, 4. обискирвам се страд.
ОБИСКЙРВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от обискирвам и от обискирвам се; обискиране.
ОБЙСТРЯ. Вж. обистрям.
ОБЙСТРЯМ, -яш, несв.', обйстря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Правя да стане бистър, прозрачен, чист (течност и др.); избистрям. Обистрям вино.
2. Правя да стане ясен, безоблачен, чист (небе, въздух и под.); избистрям, изяснявам. Вятърът обистри небето.
3. Прен. Правя да стане ясен, бистър, способен да се съсредоточава, схваща (ум, поглед и под.); прояснявам, избистрям. Всяка направена крачка му обистряше ума, всяко доближаване до работата му подсказваше какво да прави. Д. Немиров, Б, 117. Лъхна ме свеж вятър и обистри главата ми. Й. Демирев и др., ОС, 26. Нов свят, примамлив и интересен, се откриваше за Казака. Всекидневната дружба с Фиката и Павля обистряше погледа му за много неща. Г. Караславов, СИ, 125. Полъхът на закачливата усмивка набръчка изопнатата по скулите лъскава кожа. Клепките й примигаха, обистриха погледа. О. Василев, ЖБ, 45.
4. Прен. Правя да стане ясен, отчетлив (мисъл, чувство и под.); прояснявам, избистрям. Свежият въздух обистряше мислите му. А Думите й обистряха спомените му. обистрям се, обйстря се страд. Водата, преминала един път с въглищата през промивните машини, не се изхвърля, а се събира в специални резервоари, където се обис-тря и връща отново в производството. Ал. Спасов, ХТГ, 65.
ОБЙСТРЯМ СЕ несв.\ обйстря се св., неп-рех. Разг. 1. За течност и др. — ставам бистър, прозрачен, чист; избистрям се. От продължителната суша водата в махленския геран беше силно намаляла. Нощем се посъ-бираше малко и се обистряше. Ст. Марков, ДБ, 383. Изворът на Теплиц пресекна на ис-
