извършва, без да се сменява лагерът. П. Минков и др., ЕФМ, 160.
ОБИРАЧ
92
ОБЙРНИЧЕСКИ
ОБИРАЧ м. Остар. Обирник, обирд-жия. И не само парите, но всичко що имаше ценно въз нас, часовници, пръстене, мина в късо време в ръцете на обираните. К. Величков, ПССъч. I, 43. — Не щеш ли, обирани влизат след моето отхождане и го обират до пушка, да, до пушка. Ив. Вазов, Съч. VI, 53. Говореше се за кризата, за тежкото положение на бедните и средни селяни и за решителната борба, която трябва да се поведе срещу обираните и спекулантите. Г. Караславов, Избр. съч. I, 210. Видяше ся, не тука някой тарашува.. „Това щ$ е обиран у стаята ми“, каже учителят. И. Груев, КН 4 (превод), 23.
ОБИРАЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Обирнически, обирджийски, обирниш-ки. В обиранеска и хайдутска къща никой да не дава мома. И. Груев, КН 4 (превод), 26.
ОБИРАЧЕСТВО, мн. -а, ср. Остар. Обирничество, обирджийство.
ОБИРАЧКА1 ж. Остар. Жена обирач; обирница, обирджийка.
ОБИРАЧКА2 ж. Диал. Инструмент, сечиво с две дръжки, с което се издялват дървени обръчи, спици за колела на каруца, волска кола и под.; косица, рукан.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБИРДЖИЙКА ж. Разг. Обирница.
ОБИРДЖИЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Обирнически, обирнишки. — Думата ми е за цялата тая обирджийска и некадърна власт, която ни е възседнала за своя изгода, за свои мръсни сметки. Ст. Дичев, ЗС II, 346.
ОБИРДЖИ`ЙСТВО, мн. -а, ср. Разг. Обирничество. Уплаши се и реши, не е време най-после да промени работното си място, за да не му намерят място в затвора при тези, които деляха с него печалбите си от обирджийство. Т. Харманджиев, Р, 76.
ОБИРДЖИЛЪК, мн. -ци, м. Просто-нар. Обирничество, обирджийство. — Касите, това е чист обирджилък! Пари в тях внасят българските селяни, а заеми с малки лихви кои получават? Само бейовете! Ст. Дичев, ЗС I, 392. Жените си приказваха,.. Но най-много те приказваха за обирд-жилъците на общинарите. Г. Караславов, ОХ II, 29.
ОБИРДЖЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Разг. Обирник. — Обирджии и караделии на всеки кръстопът, зад всеки камък и дънер дебнат. Г. Манов, КД, 70. Кучетата се раз-лайват, стопанинът излиза да нагледа не са ли нощни обирджии и крадци и се натъква в тъмното на Румена. Н. Хайтов, Хд, 92. „Трябва да е пиян — каза си докторът, — и ти,., и квартирантът ти, и моят млекар, дето оводнява млякото, всички сте изпол-зувачи и обирджии...“ В. Нешков, Н, 304. Стар старйя отговаря: /— Азе ша ти право кажа: / ни ти съм ти айдукувал, / ни ти съм ти обирджия". Нар. пес., СбВСтТ, 39.
ОБИРНИК, мн. -ци, м. 1. Човек, който извършва обири, грабежи; обирджия. Инд-же сам гонеше сега кърджалиите, требеще хайдутите и обирниците по пътищата. И. Йовков, СЛ, 142. Скалистият склон на бърдото,.., беше обраснало с буйна дъбова и габърова гора и представляваше нощно време сигурно скривалище за разбойници и обирници. Ив. Вазов, Съч. XIV, 76-77. Пеещият, възвишен поет просто си вървеше по улиците на света, отнякъде налетяха обирници, затиснаха му устата и го оставиха гол. В. Мутафчиева, КВ, 343. // Рядко. Човек, който извършва кражба; крадец, обирджия. През нощта дохаждат в черко-вата обирници. СбНУ XXV, 25.
2. Човек, който присвоява, ограбва чужд имот или труд; граоител, обирджия. — Хлябът се продава двойно, а нашето жито си върви както през мирно време — рече Киде-рев. — Разбойническа власт.. — Разбойници! — викаше Киро. — Обирници! Г. Караславов, ОХ I, 303-304. Децата зъзнеха, облечени в дрипи, хлябът не стигаше. А народните обирници имаха всичко. А. Каралий-чев, НЧ, 31. Знае ли той какво му готвят ония там, големите разбойници? За тях той беше хайта, обирник на чуждо добро, враг на царщината, която те смятаха за своя и затова я бранеха с всички сили и средства. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 211. Недоволството от военно-феодалната турска управия и от българските чорбад-жии-обирници растеше в широките слоеве на трудовото население от градовете и селата. С, 1954, кн. 3, 118. // Човек, който е нечестен при плащане, който иска неоснователно висока цена за нещо и под.; обирджия.
— Иска ми петстотин лева назаем. — Не давай! Жив обирник е! Ив. Вазов, Съч. XVin, 140.
— Друга (остар. и диал.) форма: о б е р н и к.
ОБЙРНИЦА ж. Жена обирник; обирджийка.
— Друга (остар. и диал.) форма: о б е р н и ц а.
ОБЙРНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който извършва обири, грабежи; обирджийски, обирнишки. Не е ли чудно, че прокудените по горите от турската неправда и насилие български хайдути се присъединяват към разбойническите и обирнически чети на кърджалиите? Б. Ангелов, ЛС, 115. Тия [князовете] ecu имаха пиратски (обирнически) флоти, та налагаха даван на всичките християнски царе. Ив. Богоров, КГ, 250.
2. Който присвоява чужд имот или използва чужд труд; грабителски, обирджийски, обирнишки. Като стрели летяха в тях
