ОБИТАВАНЕ 95 ОБИТАЛИЩЕ
П. Р. Славейков, Ч, 1875, бр. 2, 78. обитавам се страд. Останалите къщи се обитаваха повече от Радоиловите другари. Ив. Вазов, Съч. XIV, 54. Всеки един от тези пояси [в екосистемата] има свои специфични условия за съществуване и се обитава от определени групи организми. Биол. IX кл, 54.
ОБИТАВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от обитавам и от обитавам се. Когато новата сграда беше издигната и пригодена за обитаване, в изоставената къща остана една празна стая, която се зае от временно завърналия се Мито. Ив. Велков, СбАСЕП,
148. Познатите улици бяха придобили нов образ .. Никакъв белег на живот, ни една светлинка, ни какъв да е шум, нищо от онова, което човекът донася на земята, за да я направи годна за обитаване. К. Константинов, ПНП, 34. Също и който е зел под наем къща за обитаване може да я употреби и за влагалище на вещи. ДЗОИ III (превод), 104. В първоначалната епоха на обитаването на человеците на земята имало е един период, в който бяха известни само каменни оръдия. Ч, 1870, бр. 3, 68.
ОБИТАЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За къща, сграда, територия и др. — който е годен за живеене, който може да се обитава от хора. Лявото крило [на къщата],.., бе разрушено от бомба — Ирина знаеше вече това, — но останалата й част бе обитаема. Д. Димов, Т, 659. Третият .. изкуствен спътник би могъл да стане обитаем кораб. ОФ, 1958, бр. 4267, 1. По-голямата част от земното кълбо е покрита с вода;., това голямо количество от водната повърхност е нужно да направи земята обитаема. ИЗ 1877, 52.
2. Който е присъщ на такава къща, сграда. Къщата придоби отново обитаем вид, стаята бе наредена с най-необходимото. Б. Несторов, СР, 48.
3. В който или където се живее, който се обитава от хора; обитаван, населен. На едно въже висеше прано бельо,., и си направих заключение, че вилата е обитаема, макар и никой да не се обажда отвътре. К. Калчев, СР, 160-161. От двете страни на улицата сивееха сградите,.., без светлина и без изгледа на живи, обитаеми домове. Д. Добрев-ски, БКН, 41. Скоро по дима и челяшка глъчка, те са договедили, че са намерват близо до обитаема страна. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 93. Мъчно може да ся намери обитаемо място на земята, дето да е нямало текуща вода. Д. Витанов, ФГ (превод), 8.
ОБИТАЕМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Качество или състояние на обитаем. Колко утопии, романи, популярна наука има бродирани върху сюжета за обитае-мостта и обитателите на планетите от Слънчевата система. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 211. Задачата на учените е да намерят средства и методи за подобряване на средата в кабините на космическия кораб, да създават такава „въздушна обита-емост“, която да се доближава до нормалните условия за живот на Земята. РД, 1964, бр. 308, 4.
ОБИТАЛИЩЕ, мн. -а, ср. 1. О стар. Място, което някой обитава, в който някой живее, пребивава; жилище, дом. Искър лъкатуши из една хубава долинка, дето още стоят бараките и другите временни постройки, обиталища на инженерите и работниците по железницата. Ив. Вазов, Съч. XVII, 33. И достави ми съдбата щастие да имам такова също обиталище, за каквото някога мечтаех. Т. Влайков, Съч. Ш, 46. Излизам из обиталището си, поотдалеча-вам се в самотията и се отдавам на самочувствие. П. Росен, ВПШ, 23. На едно разстояние, колкото с камък да хвърлиш,.., бе единственото човешко обиталище в този край на селото. М. Георгиев, Избр. разк., 153. „Вий сега можете да ся оттеглите в йедно обиталище, което съм Ви приготвила и отдето ще можете да виждате княгинята по волята си.“ Кр. Пишурка, МК (по-бълг.), 390. // Място, където живеят, пребивават или се събират множество лица с еднакви интереси, професии и под. Воло е разположен на залив със същото име, пристанище на Тесалия и обиталище на търговците, които прекупуват местните произведения. С. Бобчев, ПОС (превод), 83. Царст-вицето Алжирия беше .. най-опасното за търговията на европейските народи до 1830. Благодарение на търговский интерес на Франца, която поради това са спречка с последний бей и тъй сполучи да затвори туй обиталище на разбойници. С. Бобчев, ПОС (превод), 262.
2. Остар. Място, територия, която някой (народ, етническа група и под.) населява. Коренното и първоначалното българско обиталище било по реката Волга. Г. Кръс-тевич, ИБ, 21. Земята е сгодна да служи за обиталище на человеците. ИЗ 1877, 351. Всички ние знаем, па ся и гордеем с това, че промисъл божий е надарил нашия народ с прекрасно място за обиталище. Лет., 1871, 161.
3. Прен. Място, където се намира, съществува, разпространява нещо. За буйната фантазия на Раковски Котел е обиталище на българския дух, на славното минало на българския род. Т. Жечев, БВ, 42. При Омир и Виргилий завземат място във вечното обиталище на поезията Данте, Пет-рарка, Санназаро, Коринна. К. Величков, ПССъч. III, 181. — Франция от старо време още е била обиталище на незадоволст-вията; оттука са пръскаше и всичко по целия свят. Лет., 1876, 21. Ако би Йерусалим беше останал, тогава без съмнение щеше да стане главно обиталище и средоточие на християнството. ИХЦ (превод), 25.
