за странника. 3. Княжески, ИБС, 8. // Непрех. Остар. Стесн. Отблагодарявам се, отпла-щам се. Колкото пътя Коломб излазяше на сухо, секога Гуанахан го приемаше с голяма учтивост, която винаги и Коломб ся грижеше богато да отвръща. П. Кисимов, ОА (превод), 59. Нека Иванку ви отвръща за благодеянията и любовта! Нека той ви възблагодари! В. Друмев, И, 32.
2. Давам отговор; отговарям. Най-хубаво му беше, като го запитваха какво учи момичето. Тогава Лозара.. важно отвръщаше. — Учи за учителка. Л. Михайлова, Ж, 91. Младият човек, щом като я видя, очите му останаха в нея. Съгласен ли си да му я дадеш за жена? — Да му я дам — отвърна старият говедар .., тя е вече ябълка за късане. А. Каралиичев, МО, 14. Той едно рече, тя друго. Той подметне нещо, тя ухилена му отвърне. Т. Влайков, Съч. I, 5. Друг път той не тъй лесно би се оставил да му дават съвети и да го обиждат, щеше да отвърне веднага с такива хапливи подмята-ццяь че би ядосал и най-търпеливия човек. И. Йовков, Ж 1920, 85.
3. Отговарям дръзко, непристойно на по-стар иди уважаван, с по-високо положение човек; възразявам, противореча. Рунка се намуси и продума: — Аз цял ден съм работила! — Мравка такава! И тя се има за ра-ботна! — забеляза Кина. — Да кажа ли на мама за снощи? — Рунке, не отвръщай на кака си. К. Петканов, МЗК, 71. — Остава и невястата да земе да ми отвръща, та тогава чак ще я уредим! — Ами като ти не е отвърнала нищо, защо й се сърдиш, мамо? Т. Влайков, Съч. I, 240. Стана ми мъчно, но си мълча, на баба аз никога не отвръщам.
Н. Каралиева, ЯЧ, 89. У Дичовата задруга всеко едно на друго блага дума ще каже, едно на друго икрам гледа, младо на старо лакърдия не отвръща, женско на мъжко път не минава. М. Георгиев, Избр. разк., 47.
4. В съчет. с очи, поглед, глава, лице и под. Обръщам, отмествам (очи, поглед, глава, лице и под.). Лицето на Стоян се покри с гъста червенина. Бандерата в първия момент не разбра, забърка се, после така жално го погледна, че той с болка отвърна очи от него. П. Вежинов, ВР, 201. Тежкият и отблъскващ дъх на застоялия въздух в стаята го шибаше непрекъснато в лицето и заставяше да отвръща глава, за да го от-бегне. К. Велков, СБ, 5. Той отива право при Женда, тя му приказва, смее се, но кд-зррът отвръща потъмнялото си лице. И. Йовков, СЛ, 106. Отворих раклите. Какво ли нямаше в тях! Сякаш слънце засия в стаята, тъй пъкаха те от сребро и злато! Ръцете ми затрепераха и очите си отвърнах. Стори ми се, лукавият ме гледаше с безброй очи. Ст. Загорчинов, ДП, 225. Стражарят, който вървял след нея, отвърнал поглед. Никому не е приятно да гледа разплакана жена. ЖД, 1967, кн. 5, 6.
5. Променям посоката на движение на нещо; отклонявам, отбивам. Гороцветчани не са тръгнали да отвръщат водата от долин-ките по ливадите и градините, или пък да правят голосек и да не могат да разделят дърветата. К. Григоров, ТГ, 33. Забравил първий на войната час,/ кога от страх така загубил беше свяст,/ че бурята самин поиска да отвърне/от Цариград той и да я обърне/ назад към Ямбол. К. Христов, ЧБ, 284.
6. Диал. Обикн. с предл. о т. Възпирам някого от някакво действие, правя да постъпи другояче; отклонявам, разубеждавам. Герган.., въпреки че го болеше кракът, говореше самонадеяно: — С такъв крак мога да ида чак до Легово. Илка знаеше вече много добре, че с нищо не би могла да го отвърне от решението му. К. Калчев, ЖП, 7-8. Днес получих телеграма от тате, че иде. Аз много се мъчих да го отрърра, да не дохожда сега, но не можах. Й. Йовков, 04, 99. Свекърва ми рекла да я отвърне — да не дава сега сичко изведнъж, ами едното да си запази — я жълтиците, я ентешетата. Т. Влайков, Съч. II, 238-239. Дори на: Желайте виждам вий Тартюфа за съпруг и много съм сгрешила, че тук от тоя брак отвръщах ви насила. Ас. Разцветников, Избр. пр III (превод), 180. Добри, кога как дойдеше у Пенчюви, приказваше му сякак, та дано го отвърне от пиянството, съветваше го, молеше му са, понякога го и заплашваше. Ил. Блъсков, ПБ II, 7.
7. Остар. Отстранявам, отклонявам, отблъсвам. Затвореността, чувството за чест и лично достойнство.. — биха могли може би да вдъхнат обич на чедото към бащата.., но постоянните семейни разпри, в които детето инстинктивно е чувствало кой е виновника, са отвръщали тази обич — и само майката е била единствена нейна господарка. П.П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 11/. И магия знае [баба Митра] да развали, и уруки да отвърне. М. Георгиев, Избр. разк., 160. Какво аз свърших за народа?/ За себе си нещо ли сторих?/ Спасих ли някого от гроба?/ Отвърнах ли злодея лих? Ц. Церковски, Съч. I, 266. Духовенството и всичкият народ дене и ноще излез-вали са с кръст и свещи навън (в полето) и там са приносвали Богу всеобщи молитви, щото той да отвърне и отдалечи бедствието. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 77.
8. Остар. Отказвам на някого, който идва с предложение за женитба; връщам. Три сме села/ обзърнали-/ три ме моми/ отвърнали. Ц. Церковски, Съч. 1,213.
9. Остар. и диал. Настройвам враждебно, будя неприятно чувство, отвращение; отблъсквам. И той стигна до там, че отвърна от себе си най-близките си хора. Веднъж вдщна ръка и против Сяро Барутчията. Й. Йовков, СЛ, 126. Прости мене, направи ми/някаква магия/или билка зла, разделна,/
