дай ми да изпия./ Дано някак погрознея,/ снага да у сърне,/ бяло лице да увехне/ Ненка да отвърне. Ц. Церковски, Съч. И, 267-268. Как са зле лъжат ония родители, които обичат да са обхождат с децата си строго сурово и недостъпно! С това те мислят да възбудят към себе си у децата почит.., но почит студена, придружена със страх и треперене, а следователно ги отвръщат от себе си. У, 1870, 34-35. отвръщам се, отвърна се страд. Не се впускаше вече в разпри и спорове и Султана .. Щом не можеше да се скара като майка, когато беше нужно и редно, а можеше да очаква да й се отвърне — по-харно да си мълчи. Д. Талев, ПК, 460. Подхвърлиха дали ще се изкарат кокошките и пилетата на къра, на което се отвърна, че това се имало предвид и че били направени два-три подвижни кокошарника. Б. Обретенов, С, 169. — Защо думаш така, мари Пенке? — се намеси настави-телно стрина Цонковица, — то така се не отвръща. Т. Влайков, Съч. I, 14.
ОТВРЪЩАМ СЕ несв.; отвърна се, непрех.
1. Обръщам се, извръщам се в някаква посока, обикн. като реакция на нещо неприятно за гледане. Княгинята извика от състрадание, но поиска да види животното. То [сърнето] беше тежко ранено и още дишаше. Две сълзи се топяха в ъглите на красивите му, замъглени очи. Тя не можа да понесе тази гледка и се отвърна. Ст. Загорчи-нов, ЛСС III, 16. Старецът беше получил неприятно потреперване на бузата, и този тик беше така грозен, че Смил се отвърна, но сетне се овладя. Д. Добревски, БИ, 243-
244. Аз вдигнах ръка и зананасях един след друг тежки удари: след няколко мига той лежеше труп в краката ми... Отвърнах се и като безумен изкочих навън. Г. Райчев, Избр. съч. II, 151. Сивите очи го поглеждаха неуверено и плахо, като че се спираха на човек, който таи в себе си лоши мисли... Той се отвърна от огледалото. Ем. Манов, ДСР, 451. Мълчах и пазех твоята обида/ и мъжката ти гордост съхраних./ Отвръщах се от теб, за да не видя/ в очите погледа помръкнал, скръбен, тих. Л. Даскалова, СТ, 92. //За очи, поглед — отклонявам се, отмествам се. Но винаги, когато го запитваха откъде е, има ли родители, братя, сестри, той млъкваше, лицето му пребледняваше, очите му се отвръщаха. Ж. Колев и др., ЧБП, 128.
2. Преставам да имам добри чувства към някого, да му се доверявам. Не от прогледналия физически слепец се отвръща българина, а от слепеца-простак, издигнат от нищожеството.., достигнал..,до висота, която той омръсява със своето присъствие. Ал. Константинов, Съч. I, 284. „Ти рекох, не беше ли с ония, дето газеха Янтра миналата неделя, с еретиците?“.. Еретичка съм. Ако е орисано да се отвърнеш от мене, като разбереш каква съм, остани със здраве.
Ем. Станев, А, 119. И колко се е бояла да не би тази озлобена старица някой ден да подучи малката, че не Лальо, а Кукена е истинският й баща! Ако детето научи това, сигурно ще се отвърне от майка си, ще я презира!... П. Славински, ПЗ, 105. Облагах народа си с големи данъци, мъчех хората и те се отвърнаха от мене. А. Каралийчев, МО, 18. Ще стане така, че когато всички се отвърнат от мене, когато заприличам на парцал, ще ме напуснеш и ти! Кл. Цачев, 141.
3. Остар. и диал. Отказвам се от нещо. —Добре! Ставам поръчител! — Я остави, куме .. — нали знаеш какви са времената.. — Не! Аз не се отвръщам от думата си! У тебе ли са записите? — ядосано настоя баща ми. Г. Белев, ПЕМ, 46. Недейте в тоя час се отвръща от вярата си. Бог изпитни ни праща. П. Тодоров, Събр. пр. П, 82. Чрез домашното си изкуство дава такваз прия-тност на домашния живот, щото мъжът и чядата й отвръщат ся от всяко друго чуждо забавление и с голямо усърдие тичат в кръга на домашното си обещание. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 43. Да би отбягнали децата от пиянство и да ся отвърнат от него Спартанците опоявали нещастните робове, а после ги принуждавали да ся шетат пред децата. Г. Иошев, КВИ, 62. Ако вечеряте с тях може да ви не дадат много от онези сладки и изкуствено готвени ястия, които се слагат пред милионерите.., но ако сте гладни, то ще намерите таквизи здрави и вкусни ядения, от които и царят не би са отвърнал. Ступ., 1875, бр. 4, 27.
4. Разг. За време, въздух — затоплям се, ставам по-мек, не толкова студен, суров; омеквам. Станка палеше малко кюмбенце, колкото да се отвърне въздухът в стаята на стареца. Г. Караславов, ОХ П, 489.
5. Диал. Изгубвам част от влажността си; поизсъхвам. Привечер ще насече дърва и по-тежките цепеници сам ще примъкне до огнището, та да се отвърнат от влагата през нощта. А. Гуляшки, ДМС, 206.
6. Спец. За стомана — ставам по-издръжлив на удар чрез специална термична обработка (отвръщане). Ако стоманата се нагрее над 850 градуса и бързо се охлади тя се калява и придобива много висока твърдост и голяма крехкост. При удар лесно се чупи — нарича се „люта“ стомана. За да се намали крехкостта и, калената стомана се отвръща чрез загряване при 220-400 градуса. Хим. IX кл, 1958, 100-101.
ОТВРЪЩАМ СИ несв.', отвърна си св., непрех. Остар. и диал. Отмъщавам, отмъщавам си. На мегданът дето играе хорото го срещнаха двама човеци — млади ергени.. Те се спряха, погледаха го; доде им на ума за тяхното наговаряне.., че сега му е времето да си отвърнат. Т. Влайков, Съч. Ш,
245. Те [турците] имаха сполука само при
