и с отвращение от устата на нищите, някои от които бяха болни. Вл. Свинтила, СЗЗ, 72. Променението на храната, апетитът към различни яденета и отвращението към еонообразната храна не са разко-шество или каприция, но потребност. Знан., 1875, бр. 12, 183.
2. Силно неприятно чувство, което отблъсква човека от някого или от нещо; погнуса. Може би простата мисъл за признанието, което му направи, признание на развратна светска жена, която бе свикнала да избира любовниците си като ръкавици, го изпълваше с отвращение. Д. Димов, ОД, 151. В това време „Независимост“ пишеше: Кой може да обича един тиранин? Кой може да не чувствува презрение и отвращение към един вероломник и клетвопрестъпник? С. Радев, ССБ I, 343. — Не напсуваш ли ти войника на майка, не го ли накараш на лицева опора... Васка, Васка-а, какви наказания зная, чичовото... — И това ти доставяше удоволствие? — запита с отвращение Вас-ката. Б. Априлов, СбСт, 1957, 195. Николай чувствуваше, че повтаря чужди думи, които не идеха от сърцето му.. Стана му срамно. Почувствува отвращение от лъжата си, но да си признае, вече бе късно. П. Проданов, С, 21. Политиката му вдъхва отвращение. Ив. Вазов, Съч. IX, 3. Ние инстинктивно някак чувствуваме отвращение от хора, които са зли, жестоки. Пер. сп., 1876, кн. XI и XII, 27.
ОТВРЕД нареч. От всички страни; отвсякъде. Старите вековни дървета обграждаха отвред колибата и начумерено и недружелюбно клатеха клонете си. Ст. За-горчинов, ДП, 387. Потайно завъздишали момците по нея [Магдалина]. И ето че отвред лични момци почнали да я искат от баща й. Елин Пелин, Съч. I, 105. Новините бяха все тревожни.. Тотювата чета разбита, десетки избесени, четата на Панайота обградена отвред и нито вест за въстание. Ст. Дичев, ЗС1,487-488. Той не искаше вече да гледа към земята, но не можеше да не слуша воплите и стоновете, носещи се на грамадни вълни из въздуха. Отвред, от цялата земя идеха те. Хр. Смирненски, Съч. Ш, 193. От ат отзад, от бик отпред, а от калугер отвред [се пази]. П. Р. Славейков, БПII, 15.
ОТВРЁДОМ нареч. Остар. и диал. Отвред. Разкъртват се отвредом веч скалите / и хвърлят се в победните вълни. К. Христов, ВС, 41. Българский цар заповяда да стане народно опълчение против гърците: тогаз отвредом захванаха да ся стичат българе под народний пряпорец, та за малко время ся събра силна войска, която сам Крум поведе из планината. Д. Войников, КБИ, 57. Езеро е едно собрание от води, което е отвредом обиколено със земля и никога не изсъхнова, нито изтича. Ем. Вас-кидович, ППДУ (превод), 42. Имала мама имала/ .. / една дъщеря Еринка./ И отвредом са я искали. Нар. пес., СбВСт, 516.
ОТВРЪЩАМ, -аш, несв.; отвърна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отвърнат, св., прех. 1. Постъпвам по отношение на някого по определен начин в отговор или като отплата за нещо сторено. Той я целуна горещо и силно, но тя не отвърна на целувката му. Г. Караславов, ОХ, 425. Той сяда на стола, разкрачва големите си нозе и притегля Ленчето на коленете си. То се милва, гали и страшните силни ръце на тате отвръщат на ласките му. В. Бончева, АП, 7. И той отвръщаше с кимане на поздравите, които се сипеха отляво и отдясно. Ст. Дичев, 278. А друго не се реши [в съвета], защото не се знаеше какво има да става. Според това, каквото стореха турците, щяхме да им отвърнем и ние. А. Дончев, ВР, 155. — Го-ранчо, мило мамино,/../защо си в болест лудуваш,/ лудуваш, синко бълнуваш/ сестрина сина Неделча?.../ Дали ти й добро направил,/ та ти му със зло отвърна,/ със зла отплата отплати. Ц. Церковски, Съч. П, 207-208. // Постъпвам по същия начин в отговор или като отплата за някакво действие, постъпка, отношение и под. на някого към мене. Велика грабна камшика и с все сила го запрати в лицето на Белча .. Ядоса се, издърпа камшика от ръцете й и се накани да й отвърне. К. Петканов, МЗК, 215. Беда от противник, комуто можеш днес да отвърнеш и утре да отмъстиш., не заслужава за нея да са труди челяк. П. Р. Славейков, СбНУ XX, 74. Косерката се прекръсти пак три пъти и каза: „Боже, ако съм направил зло, отвърни ми, а ако е добро, помогни ми!“ Ц. Гинчев, ГК, 328. Ний от тука като наготвим друг пръстен; ша дойда сам, за да ви го донеса, за да ви отвърнем честта. АНГ I, 107. В начало Обря ще доди английска кралица у Фонденбло да отвърни посещение, кое ще учини цар с царица у Ос-берн. БД, 1857, бр. 4, 15. // Непрех. Стесн. Остар. Отмъщавам. "Чакай ти дяволски сине!"рече си Булба на ума: „ти щеш да ме познаеш кой съм!“ и положи си още тогава да отвърне на войводата. Н. Бончев, ТБ (превод), 27. От онуй време., живеях аз с нея и то повечето в Бирмингам.. Но най-сетне мъжът и узна всичко, и като искаше да ми отвърне, изказа ме на полицията и аз се принудих да избягам из Англия. Св. Ми-ларов, СЦТ, 146. Кога научи той, че стражата му бе изгинала, сръцето му ся разпали.. Едно само желание да отвърне за стражата си и да отърве от робство воевода Огнемира понъдиха Святослава да нападне така напразно на Преслав. Ел. Мутева, РБК (превод), 89-90. И ако някой що са е обязал да защищава странника, иго е дово-дял със своята небрежност до зло, то ближният му [комшията] нападал на къбахат-лията, и считал за обязаност да отвърне
