народни песни се отличават от песните на повечето европейски народи, в които неволниците на живота биват отвратително подигравани. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 39.
5. С гл. съм в 3 л. ед. ч., вижда се, изглежда и под. Обикн. при крат. лич. мес-тоим. в дат. пад. Означава, че от някого се изпитва чувство на отвращение, погнуса. Сетне всички почнали да танцуват своите еднообразни и диви дяволски танцове.. Това се видяло на новия цар грозно, та дори отвратително. Н. Райнов, КЧ И, 55. Като го доведохме на планината, то захванахме да го разпитваме защо е той правил пакости на българския народ.. Отвратително беше да гледа човек как тоя тиранин трепереше пред назе и как ни молеше за опрощение. П. Хитов, МПСП, 60.
ОТВРАТЙТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на отвратителен. Нему се искаше да прегърне тия странни хора, които тъй страшно го привличаха със своята отвра-тителност и гордост. Ив. Вазов, Съч. VI, 18. И широко рекламираната „справедливост“ на буржоазния съд отново лъсна с цялата си отвратителност пред очите на широката войнишка маса. П: Илиев, ВЛВ,
11 V
ОТВРАТКИ мн. Диал. Обичай при сватба момините и момковите роднини да си ходят на гости, като си връщат гостуването едни на други; повратки. У стария чорбаджи Юрдана, по случай на отвратки, ставаше гощавка него ден. Ив. Вазов, Съч. XXII, 49. Повечето [вино] си изцоцват като вода цяла зима: хеле, Боже мой, по зимни селски сватби, годи, засевки, отвратки, кръщенета. Ил. Блъсков, ЗК, 88. Милице либе Милице/../ ша идем либе ша идем/../ у мамини на отвратки. Нар. пес., СбНУ XXVI, 117. Па ще спрегаме два коня/ да идем баби на гости,/ на гости, та на отвратки. Нар. пес., СбНУ XXXI, 233.
ОТВРАТЯ. Вж. отвращавам.
ОТВРАЩАВАМ, -аш, несв.; отвратя, — йш, мин. св. -йх, св., прех. Будя, предизвиквам отвращение у някого; погнусявам. Голите и безсенчести полета в подножието на хълма се покриха с колиби, дето живееха, очаквайки своя ред, паралитици и болни от водянка, с подут корем и огромна глава. Но тя не знаеше какво да прави с тия нещастници.., страшната уродливост на болните я плашеше и отвращаваше. Ст. За-горчинов, ЯСС Ш, 31-32. Но те никога не бяха яли конско месо и миризмата му ги отврати. Ст. Загорчинов, Избр. пр. III, 54-
55. Тя милваше бурно кучето, целуваше го по очите и влажната муцуна,.. Сцената с Фрида и кучето ме отвращаваше до погнуса. Г. Райчев, Избр. съч. И, 199. Близо до манастира на пато беше се препраил господ на стар човек, много разслабен, паднат на земята, що кой да го видел се да се от-врател от него. СбНУ XV, 93. Гледайте добре някое лице и помъчете се да изясните сам на себе си защо това лице ви очарова, отвращава или оставя хладнокръвен. Б. Горанов, ЖГС (превод), 71.
ОТВРАЩАВАМ СЕ несв.; отвратя се св., непрех. Обикн. с предл. от. 1. Изпитвам усещане за физическо отвращение, погнуса от нещо; гнуся се. Връстниците ми бяха остарели, особено жените — от тях просто се плашех и отвращавах: побелели, сбръчкани, изкривени. Ил. Волен, МДС, 29. Възпретна се старата, мачка, меси, пали-гаси, направи едни баклави, да си късаш главата.. Ядох, ядох, ядох, дорде ми прилоша, отвратих се, преситих се и до ден днешен не съм помислил вече. Чудомир, Избр. пр., 101. Свиленка се бе отвратила от пиянството на мъжа си, та по-рано не вкусваше нито ракия, нито вино, но сега надигна низаното павурче и заблагославя. Кр. Григоров, И, 141.
2. Чувствам отвращение, погнуса от подлостта, низостта на някого, на нещо; гнуся се. Опитах да се откъсна от Пиер, защото се отвратих от лъжите и безчестието му. Й. Демирев и др., ОС, 103. Каменов., се отврати от себе си, като си помисли, че ако своевременно бе погледнал сериозно, детето му сега нямаше да лежи в несвяст между живота и смъртта. К. Кръстев, К, 192. Георгиев нетърпеливо махна с ръка.. — Аз съм учител, какво, да партизанствувам ли? От политиката се отвращавам. Ем. Станев, ИК I и II, 49. А тия глупци не могат да отличат позорното от славното. Те нямат усет да различат тия две неща, не са в състояние да се отвратят, да се погнусят от позорното. БР, 1931, кн. 4-5, 15ю. Отвращавай ся от лъжесвидетелство. — Нека язикът ти бъде оръдие на правди-ната. Ат. Начев, ПВЖЧ, 2. Жестокосърди-ето е порок, от който всички трябва да ся отвращаваме. ИМЗ 1874-1881, 1882, 18.
ОТВРАЩЕНИЕ, мн. няма, cp. 1. Силно неприятно физическо усещане, което отблъсква човека от от някого или нещо; погнуса. Той се боеше и от водата.., гнусеше се да пипне студеното, лигаво рибе тяло, а когато се случеше да се докосне до него жаба, сърцето му замираше от непреодолим страх и отвращение. Д. Талев, С II, 134. Може би тлъстите червеи наистина бяха вкусни, но аз ги гледах с отвращение. И все пак трябваше да ги изям, за да не обидя своите приятели. М. Марчевски, ОТ, 161. Ако не ти стига кураж да го застреляш из засада, поради това, че имаш естествено отвращение от кръвта, то можеш да го убиеш морално, чрез клевета, чрез интрига, чрез пресата. Елин Пелин, Съч. IV, 184. Никой не бе му целувал ръка, освен нищи и просеци, на които бе давал милостиня. Но той тогава насила бе изтръгвал ръката си
