царското дете, видяло/ деца да чупят сладко черна пита,/ с отврата гледа скъпите блюда/ и ляга си, неяло, във леглото,/ така душата ти, във тоя здрач,/ жадува и изгаря, и трепти/ за малка хапка проста земна радост. Ас. Разцветников, Ст. 1942, 188.
ОТВРАТЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който предизвиква физическо отвращение, погнуса при сетивно възприемане; гаден, гнусен, противен. — А щастливи ли са тия жени, папа? Тия красиви жени, които са оженени за грозни мъже?.. Защо ми е на мен да съм красива, когато човекът, с когото ще се свържа, ще бъде отвратителен? П. Спасов, ХлХ, 393. На крак глътнах една чашчица ментовка — мислех си, че това отвратително питие ще ме поосвежи. А. Гуляшки, ЗР, 284. Към обед., ние се озовахме пред една малка пещера, с кръгъл, мрачно тъмнеещ вход, отдето се носеше отвратителна воня на звяр. Ем. Станев, ЯГ, 76. Една нощ, когато тя лежеше в люлката си, през счупеното стъкло на прозореца пропълзя голяма жаба — отвратителна, мокра. Св. Минков, СЦ (превод),
66. Синките народи, които живеят в бедност, имат отвратителна вънкашност и лошаво телосложение. Знан., 1875, бр. 1, 5.
2. Прен. Който с подлите си, низки постъпки поражда силно неодобрение, отвращение, погнуса; подъл, низък, гаден, гнусен. Съзнавах, че постъпката му е безобразна, че той е отвратителен скъперник, егоист. Ал. Константинов, БГ, 79. — А тия хорица, дето твоят бездарен майстор е изографисал на картината, те не са никакви праведници, а отвратителни лицемери. А. Гуляшки, ЗлВ, 1($. Мразя го от цялата си душа. Отвратителен грандоман! И. Попов, ИЖП, 27. Реджеб-бей беше отвратителен и пакостен..Той серазсърдваше, че ни се дало воля да слизаме на двора.. и настояваше да му се допусне, щото нас политическите престъпници всички в една дупка да ни струпа, отгдето никога не бихме могли да излизаме. Св. Миларов, СЦТ, 42.
3. Прен. За постъпка, думи, мисъл, чувство и под. — който с подлостта си, низостта си предизвиква много силно отвращение; подъл, низък, гаден, гнусен. Той беше осъден без съд, без формалности.. — понеже, от всичките престъпления, най-низкото, най-отвратителното.. — предателство — не се наказва от тоя закон. Ив. Вазов, Съч. IX, 184. Тези мисли затъниха ума ми и заслепиха очите ми, тъй щото ако и да ся стараех по-после да ся освободя от тях, аз не можех да сполуча в това, но бях завлечен да извърша туй отвратително престъпление. ИМЗ 1874-1881, 1882, 127-128. От него никога не са се чували думи гнусни, отвратителни, а сега той налево и надесно псува. Ил. Блъсков, ДБ, 39.
4. Прен. Много лош, неприятен, ужасен. Той има тоя отвратителен навик да се шегува с най-сериозни неща. А. Гуляшки, ЗР, 195. Беше в отвратително настроение. Трябваше да мисли за предстоящото заседание при главния редактор, а от ума му не излизаше това проклето скарване с Шели. Ем. Манов, ДСР, 393-394. Когато разговаряше с него, той винаги изпитваше отвратителното чувство, че Пандов знае за него повече от всички други. М. Марчевски, П,
143. И са отдалечил в едно село. Там, посред приятели,., преминал той разкошен живот, но след година умрял, поради своя разврат, от отвратителна болест. Н. Ми-хайловски, ОИНС (превод), 332-333.
ОТВРАТИТЕЛНО нареч. 1. Като предизвиквам физическо отвращение, погнуса; противно, гнусно, гадно. Той беше облечен в шаечено мораво сетре износено вече, на което черната сукнена яка отвратително лъскаше от мас. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 25. Макар и добре опечено, месото на язовеца беше жилаво като гума и отвратително миришеше. М. Марчевски, МП, 182. Изгни-лите им стъбла бяха окичени с различни паразитни растения. Между тях цъфтяха пъстри орхидеи с цветове като чаши и бромелии, които миришеха отвратително. М. Марчевски, ОТ, 194.
2. Много зле, ужасно. Потърсих ви. Случайно намерих тук 5-та кдла, която коригирах. Много грешки съм пропуснал при първото коригиране — аз отвратително коригирам. Ив. Вазов, НП, 18. Чувствувам се отвратително. При това никелът по абажура на настолната лампа поднася насреща ми едно съвсем достойно за моя духовен облик изкривено отражение. К. Гра-зев, СбХС, 208. Зачервените му гуреливи очи издаваха една отвратително прекарана нощ. Й. Попов, СЛ, 68.
3. Прен. В много висока степен; извънредно много, изключително. Съразмерно с тялото, главата на анакондата е относително малка. Устата й е отвратително широка, а зъбите и са много остри. К, 1963, кн. 3,
31. Помисли за процеса на умирането, бавен, отвратително страшен. Ив. Вазов, Съч. X, 133. Такива безнравствености върши той с романът си „Нова земя“, като рисува.. отвратително фалшиво епохата на Съединението и др. светли епизоди из живота ни след Освобождението. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 317. Дъждът, който започна така „романтично“, се оказа отвратително прозаичен, след като не спря през целия ден. М. Гръбчева, ВИН, 293.
4. Прен. По непочтен начин, по начин, предизвикващ силно неодобрение, отвращение; подло, гнусно, гадно. Но ние все още живеем в света на ненужните страдания, които отвратително унижават човешкото достойнство. ЛФ, 1977, бр. 24, 5. Българските
