2. С гл. съм в 3 л. ед. ч., оставям и под. а) Означава, че в някакво помещение може да се влезе, поради това че входовете му са отключени. Кой се кашли там? Пак си оставила отворено. Ив. Вазов, Съч. XIX, 5. Газ-да сина жени/ на седем године,/ у потайну добу,/ въздън затворено/ суноч отворено. Нар. пес., СбВСтТ, 943. б) Разг. Означава, че някакво обществено заведение работи, приема посетители. В неделя навсякъде в нашата махала е отворено и можеш да купиш хляб.
3. Рядко. Без притеснение, дружелюбно, общително. Втората година Димка се сгоди за един от учителите в селото. Той беше дошъл нов; докарваше се добре, отворено се държеше. А. Страшимиров, К, 13.
4. Остар. Без да се скрива, явно. Аз не падал до тогаз в такава неволя, а навикнал отворено и право да хортувам, отговорих без забикалки: — Евет, ефендим! Аз ги писах тез писма. Че какво има в тях толкоз страшно? Св. Миларов, СЦТ, 9. Като видяха, че не можеха вече да ся укрият, отворено отнесоха въпроса на Христа и го попитаха: „Кой ще оъде най-голям в царство небесно?“ КТЕМ, 366. Според „Новое время“ Русия е днес в най-сгодно положение да са залови отворено и смело за оръжието. НБ, 1876, 37, 145.
ОТВОРЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество на отворен (в 11 знач.). Като се намираше в своята работа все повече между люде, Дона бе станала по-разговор-лива, по-свободна в обноските си към другите, та Борис, който не беше я виждал по-отдавна, се поучуди на нейната отвореност. Д. Талев, ГЧ, 183.
ОТВОРКО, мн. -овци, м. Жарг. Отворен, буден човек. Не ми се прави на голям отворко.
ОТВОРЧЕ, мн. -та, ср. У мал. от отвор. Старата ламаринена печка хвърляше през квадратното отворче на вратичката към отсрещната стена треперливо атлазени отблясъци от разбумтелия се в нея огън. Т. Харманджиев, КВ, 468-469. Споменахме за дрозда присмехулник.., който похитява яйцата на крайбрежните птици,.. Той пробива в яйцата отворче и закусва със съдържанието им. Н. Боев, Г, 87. Водата е едно от най-важните условия, необходими за по-кълване на семената. Тя навлиза през от-ворчето на семето и се поглъща от хранителните вещества. Бтн. VI кл, 1965, 23.
ОТВОРЯ. Вж. отварям.
ОТВОЮВАМ, -аш, несв. и св. прех. Придобивам, спечелвам чрез война, бой някаква територия отново; възвръщам си. Шехвар паша, който трябвало да потуши съвместния бунт на еничари, рая и кърджалии из този край [Белградския пашалък и Видинско], отвоювал едва Кьопрю паланка, като водил боеве с размирниците при няколко брода на Морава. В. Мутафчиева, КВ, 102. Петър и Йоаница, синове на Асена .. са отвоювали територията, която гърците бяха отнели от фамилията им. РН, 1910, кн. 8-9, 209. В 1202 г. Калоян сключил договор с цариградското правителство, по силата на който България получила Барна, част от Македония и правото над Белградската и Браничевската област, които Калоян скоро след това отвоювал от маджарите. Ист. Х-Х1 кл, 1965, 63. // Придобивам, спечелвам с борба или с упорит труд; извоювам. — Търсачи на правда — много, но борци за правда — малко, драги. Бях аз някога търсач само на правда, но скоро разбрах, че тя наготово не се намира. Трябва да я отвоюваш. В. Геновска, СГ, 201. Човек щом си отвоюва нещо, не бива да го губи никога. В. Жеков, ТП, 108. Няма съмнение, че в близкото или по-далечното бъдеще човекът ще отвоюва много територии от непроходимите лесове, от замразената тайга. Д. Славчев и др., БМ, 117. Хората продаваха и залагаха мило за драго, само дано сполучат да си набавят потребните неща, с които те ще могат да отвоюват свободата си. НБ, 1876, бр 57, 221. отвоювам се страд. Гърците развели ярос-тно байрака на борбата. Пишели се такива работи:.. Македония, класическата гръцка земя, населена с гърци, които са загубили езика си.., има да се отвоюва не от турците, а от българите. Хр. Бръзицов, НЦ, 278. А да се отвоюва земя от пустините е също така трудно, както да се отвоюва земя от морето. Л. Мелнишки, ПП, 46.
ОТВОЮВАНЕ ср. Отгл. същ. от отвоювам и от отвоювам се. Това беше война твърде популярна сред руския народ, война за освобождение на един братски народ, война за отвоюване на „класическата страна на славянството“, за каквато руската културна общественост смяташе България. НК, 1958, бр. 13, 6. Океанограф-ските изследвания могат да доведат до важни и разнообразни резултати: .. защита на бреговете от абразия и евентуално отвоюване на суша от морето — както това е направено в Нидерландия. К, 1965, кн. 1, 21.
ОТВРАТА, мн. няма, ж. Отвращение, погнуса. Тя [Росинка] започна внимателно да следи как Евгени изчиства гнойната рана и се стараеше да потиска тежкото чувство на отврата и повдигане. Д. Ангелов, ЖС, 183. И бил склонен да приема нови неща. Нови, нови... Тази дума произнасяха със страх и отврата, както човек би уловил с два пръста гад някакъв, пропълзял в постелята му. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 300. Ру-саля винаги отбягваше да го гледа в очите — и срам, и страх изпитваше тя от погледа му. Но сега го изгледа дръзко, без да отмахне очи, пълни с непреодолима омраза и отврата. П. Славински, ПЗ, 15. Но както
