И, ако е рекъл бог, ще имаме друго дете. Стоян остана срещу нея с отворена уста. Султана побърза да излезе. Д. Талев, ЖС,
97. — Знаеш ли кой е новият — ме запита шефът. Племенник е на Фишгетин бей. Изненадах се, останах с отворена уста. ВН, 1958, бр. 2225, 4. 2. Изпадам в захлас пред нещо много хубаво. Направи той [Носовир-ков] свойта поръчка и изгледа надменно цялата публика, като че публиката трябва да остане с отворена уста, пред неговото умно „ш...шампанско.“ Ал. Константинов, Съч. I, 291. Остават ми / останат ми очите отворени. Разг. Чувствам се крайно незадоволен, неудовлетворен, защото не се е осъществило най-голямото ми, съкровено желание. Оставям / оставя <отворена> вратичка; оставям / оставя отворена врата. Разг. Запазвам някаква възможност за евентуално бъдеще действие. Директорът навярно не беше очарован от неговите думи, не ги преглътна, като се смееше, че до наесен има време.. До наесен и дивечът ще порасне. Оставяше си една отворена вратичка. Ст. Поптонев, НСС, 29. — Послушай съвета ми, сключи договор с англичанина само за една година. Трябва да си оставиш отворена врата, да излезеш жив от ада. М. Марчевски, ОТ, 19. Всички съзнаха, че Симеон се боеше.., искаше да остави отворена вратичка, през която да тикне стачката по безопасната линия на икономическата борба. Д. Димов, Т, 233. При отворени врати (врата). Книж. За заседание, съвещание или съдебен процес — в присъствието не само на заинтересовани и на длъжностни, но и на външни лица. Председателят на съда назначава деня и часа, когато присъдата ще ся прочете в окончателната си форма при отворени врата. ВП, 1878, 124. С отворена (отворени) уста, слушам. Разг. С най-голямо внимание, в захлас (слушам). Понякога Гърбушката разказваше най-невероя-тни случки из своя нелегален живот и Митко го слушаше с отворена уста. М. Марчевски, МП, 108. Слушал бе и от батя си Пенча, и от баща си за Шипка, за сраженията на върха „Свети Никола“.. Оттогава Дйчо все си мислеше и той да направи нещо, за което ще може да разказва на другите и те да го слушат с отворени уста. В. Геновска, СГ, 323. С отворени обятия (прегръдки), посрещам (чакам, приемам). Книж.; С отворени ръце, посрещам (чакам, приемам). Разг. С желание, сърдечно, радушно (посрещам, чакам, приемам). — Когато ние минахме по замръзналият Дунав.., то без да ни познава народът .. — той ни прие с отворени обятия, повери си съдбата в нашите ръце. 3. Стоянов, ЗБВ I, 414. Помолени бяха чуждите търговци да разгласят и те за преспанския панаир по своите места и да идват всяка година по това време в Преспа, която ще ги посреща и приема с отворени прегръдки. Д. Талев, ПК, 138. Ти и сам вече знаеш, че ние очаквахме българските войски с отворени обятия и с разтреперано сърце .. Не изпълниха са нашите желания. Л. Каравелов, Съч. V, 96-97. С отворени очи. Разг. Просветен, грамотен. С отворени очи, умирам (отивам си). Разг. Без да се изпълни някакво мое много голямо, съкровено желание (умирам, отивам си). Преселих се в Александрия. Тук късметът ми се усмихна... Слава на аллаха — аз не съм зле, но ще умра с отворени очи, защото няма да видя вече родния град. М. Марчевски, ОТ, 14. Ще видиш острови, красоти. А инак, тъй ще си отидеш, с отворени очи. Избирай! С. Чернишев, ВМ, 167. И ако някой пришелец не сполучваше през живота си да са научи гръцкий, той умираше с отворени очи за тоя оживял в сърцето му язик. Ч, 1875, кн. 10, 434. С отворено сърце. Разг. Радушно, с топлота, с хубаво чувство. — Велики боляри — издигна най-после поглед царицата и към своите боляри, — нека се приготвим да посрещнем нашия драг гостенин с усмивка на уста и с отворено сърце! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 277. Той е дошъл наедно с Климента и Ангелара в България в лято 885, цариБорис го възприял с отворено сърце. X. Иоано-вич, Ц (превод), 27. С отворено чело. Разг. С чиста, неопетнена съвест, с чест. Пред урните гражданите ще отиват с гордост и отворени чела, защото делата на тия, които ще им отстояват утрешната победа, са наяве. Б, 1902, бр. 526, 1. Можем ли ний, които се зовем „български народ“ с отворено чело, с чиста съвест и с ръка на своето сърце да противопоставим поне 1 на срещу 100 от онова, което съгледваме да жертвуват гръцките родолюбиви и жарко ученолюбиви хора? Ч, 1875, кн. 2,54.
ОТВОРЕНО нареч. 1. В съчет.: На отворено. а) Където се вижда, където няма прикритие; на открито. — Минахме гората вече, сега ще бием все по чалове, на отворено — забележи Михал. Ив. Вазов, Съч. XV, 56. Като остана няколко минути до пристигането на трена от Одрин, аз излязох вече на отворено.., видяха ма сичките и заптието Мустафа не закъсня да ма поздрави с „добре дошел“. 3. Стоянов, ЗБВ I, 284. Погледът му неволно се приковаваше през мрежата на клоните към нощното светило, което бързо излазяше на отворено. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 25. б) Където няма покрив, заслон, направо под небето; на открито. Такива хубави, такива свежи нощи и да не можеш поне веднъж на отворено да мигнеш! Д. Калфов, Избр. разк., 12. Лете през някоя хубава ясна нощ кога на отворено полегнем па погляднем горе на небето, ние видим много звезди. Лет., 1872, 97. в) Където прозорците са отворени. Обичам да спя на отворено.
