или отстраняване на част от нея; дупка, цепнатина, пролука, отвърстие. Без да сеща краката си, той пристъпи. През отворите на кубето се прострелваха бледи лунни лъчи и осветяваха част от олтара и десния клир. Ст. Дичев, ЗС I, 262. В скривалището нямаше отвор за комин, а и не беше възмо-жно да се пробият двойните бетонни стени. П. Славински, ПЩ, 96. Въздухът е също лош проводник на топлината. Това може да се покаже с една епруветка, обърната с отвора надолу. Физ. X кл 1951, 70. Оградата около отвора на кладенеца не трябва да бъде по-ниска от един метър. М. Мичев и др., 3, 182. // Рядко. Вход. Отвътре се чу къс разговор на два женски гласа, после на отвора на шатрата се появи старата черна робиня. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 58. В дъното — отляво — голям ъглов прозорец, който гледа към двора. Пак отляво, до прозореца — отвор, който извежда към градината. Г. Райчев, ЕЦ, 31. На отвора на пещерата се появи отец Неофант. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 336.
ОТВОРЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от отворя като прил. 1. За врата, прозорец, капак или друго подвижно приспособление — който е отместен от вход, отвор и под. и го открива, отваря. Противоп. затворен. Вън беше тъмно, валеше дъжд, но на светлината, която нахлу през отворената врета, гпоц видя един човек, загуг-лен с ямурлук. Й. Йовков, СЛ, 180-181. Навън заваля дъжд, засвятка се, загърмя и едри капки почнаха да шибат през отворения прозорец. Елин Пелин, Съч. IV, 196. Станчо бутна конете и вкара каруцата насреща през отворената вратня на къщата си. А. Каралийчев, ПГ, 145. Спомняше си понякога за Ганаила и когато минаваше покрай тя% надникваше през отворените порти. Й. Йовков, СЛ, 71. Сетне видя през отворената врата, навътре в полутъмната стая, ярките жълти пламъчета на няколко восъчни свещи. Д. Талев, И, 360.
2. За помещение, сграда и под. — в който може да се влезе, да се проникне, тъй като входът му е отключен. Противоп. затворен. Викентий пипнешком намери окачената антерия, бръкна е джеба, извади ключа и се вмъкна тичешком в отвореното килерче. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 57. Две от стаите в хижата бяха заключени и екскурзиантите струпаха багажа си в единствената отворена стая. А В отворения таван намериха стари и ценни книги. // За обществено заведение, магазин и под. — който работи, започнал е всекидневната си работа и приема посетители. Противоп. затворен. Отворените сладкарници и млекарници бяха пълни с немски войници. Д. Ангелов, ЖС, 11. Сич-ки дюгени отворени/ Недюва дюген затворен. Нар. пес., СбГЯ, 80. Ка отиде на църквата,/ църква найде отворени,/ вангелието изпеяно. Нар. пес., СбНУ VI, 9.
3. В съчет. с писмо, картичка, колет и под. — който се изпраща без плик, опаковка. Само през месеците, в които бе ходил на запасна военна служба, той й бе пращал отворени картички и бе получавал също такива отворени картички с по няколко грижливо написани сдържани редчета. П. Вежинов, ВР, 210. Г. Глазунов, книгопродавец в Петербург, ще проводи до Вас един или два санджака с книги, заедно с едно отворено писмо от мене, в което Ви пиша, като ги приемете, да платите за тях, колкото негова милост Ви определи. АНГI, 82.
4. За рана — който е пресен, скорошен, още незараснал. Той пристигна там изтощен от недояждане и от всички мъки при това дълго и мъчително пътуване, а удареното му око беше отворена рана. Д. Талев, ПК, 164. След няколко минути човекът става ужасяюще парче месо, с отворени рани, покрито с кръв и пр. Знан., 1875, бр. 10,160.
5. Рядко. За цвят на растение — който е разцъфнал. Противоп. затворен. Пчелите кацаха върху отворените цветове на ябълката.
6. За очи — който е с вдигнати клепачи, обикн. за да гледа, вижда. Противоп. затворен. Всяка нощ, като лежеше с отворени очи и затаен дъх, тя чуваше вън по месечината да свири и да се отдалечава хармониката на Бибяла. Й. Йовков, ЖС, 220. Ето и лицето му.., то е страшно с раззинатата уста, с отворените неподвижни очи. Л. Стоянов, X, 47. И ножът димещи опря с две ръце/ право дето тупа негово сърце./ И падна обагрен, грозен, страховит,/ с отворени очи и със нож забит. Ив. Вазов, Съч. I, 181. // За уста, устни — който е с раздалече-ни, отдалечени една от друга устни, челюсти. Противоп. затворен. Той беше уморен и когато в едната му ръка от половината хляб беше останала само една коричка, отпусна сеи на коша и захърка с отворени уста. Й. Йовков, АМГ, 49. Бай Ганю обърна на „чески“.. с думите: " я хочем кушай" като изтълкува тия думи с многократно допиране на пръстите си до отворените си уста. Ал. Константинов, БГ, 57. И през всичкото това време весело си тананикаше ту със затворена, ту с отворена уста и накрая закачливо подвикваше на кученцето. П. Михайлов, МП, 35. — При силни детонации човек може да си спаси слуха, ако е с отворена уста. К. Виденски, НП, 59. // За ноздри — които са разширени. Игуменът немилостиво бодеше търбуха на враното си конче, из отворените ноздри на което излизаха облаци пара. Ив. Вазов, Съч. XXII, 143. Всички други коне, с пяна на устата, с ноздри отворени.., треперяха и тръпняха. Ч, 1875, кн. 10, All. II За шепа, длан — при който ръката е с разпънати пръсти. Някои от младите [еснафи] се подтикнаха с лакти и се изкискаха в отворени шепи. Ст. Чи-лингиров, ХНН, 157. Когато се нанася ляв
