ОТВОДЯМ СИ несв., непрех. Диал. Отивам си; отвадям си; отваждам си, отвождам си, отхождам си.
ОТВОДЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от отводям; отвадяне, отваждане1, отвождане2, отхождане.
ОТВОЖДАМ1, -аш, несв.; отводя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Диал. Отвеждам. И този баща, през 1874 взема своя единаде-сетгодишен син., и го отвожда в Габрово да продължава науката. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 117. Тогава я пременват в най-хубавите й дрехи, възкачват я в йедна покрита каруца и я отвождат в къщата на мъжа ù. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 415. Шипка е съзидана на самое подножие старопланинско на възбрежно място, чрез кое минува път, кой отводи на Габърово и от-тамо у Велико Търново. Г. С. Раковски, П I,
78. Дойчо кон изводи / във Влашка й отводи. Нар. пес., СбВСтТ, 366.
2. Остар. Отреждам, определям. Подробностите имат второстепенно значение за великия художник; в своите творения той им отвожда съответно тям място. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 91. Първенству-юще място в своята писателска деятелност той [Д. Войников] е отвождал на своите драматически произведения, на тях е възлагал своите надежди за популярност и слава. К. Величков, ПССъч. VIII, 126. отвождам се, отводя се страд.
ОТВОЖДАМ2, -аш, несв.; отводя, -иш, мин. св. -их, св.. непрех. Диал. Отивам; отвадям, отваждам 1, отводям, отхождам. „Добра среща ви, момчета, кидя и защо отвожда-те?“ СбНУ XIV, 132. — "Хей, кой дойде, кой отводи / мойто ле либе не дойде. " Нар. пес., СбВСтТ, 457. Край село иде невеста / висока и черноока / и при кметове отводи. Нар. пес., СбВСтТ, 346. — Отдалече ли идете? — Отдалече, госпожо, из Бордо.. — А къде отводите? — В Париж, госпоже. С. Радулов, ГМП (превод), 58-59.
ОТВОЖДАМ СИ несв.; отводя си св., непрех. Диал. Отивам си; отвадям си, отваждам си, отводям си, отхождам си. Я тропнете да тропнем, / я скокнете да скокнем, / че слънцето захожда, /момчето си отвожда, / гайдето си заносва. Нар. пес., СбНУ XLVI, 274.
ОТВОЖДАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от отвождам^ и от отвождам се; отвадяне, отваждане1, отводяне, отхождане. Присъст-вующите роптаеха високо, но протестът им противно това отвождане дотам се простираше. Ив. Вазов, Съч. XXII, 142.
ОТВОЖДАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от отвождам* и от отвождам се; отвадяне, отваждане1, отводяне, отхождане.
ОТВОЗВАМ, -аш, несв.; отвозя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Книж. Прекарвам, пренасям с превозно средство някакъв товар; превозвам, извозвам. И друг път Чере-шара беше виждал така помрачено лицето на съседа си — особено по жътва и вършитба, когато Боньо трябваше през деня да работи на чорбаджията си, а през нощта да отвозва и вършее своите снопи. П. Славински, ПЗ, 79. Каруцарят (някакъв де-лиормански турчин., бяха го забрали от селото му да отвози сандъците на пашата до София) стоеше прав, изпъчен като панаирджийски пехливанин. В. Мутафчиева, JTCB I, 394. // Откарвам някого с превозно средство. През последните три дни той здраво си погуля с Филката — най-познатия файтонджия, който отвозва пътниците между двата града. Д. Немиров, Д № 9, 32. Дядо, както винаги, седи в своето подвижно кресло до прозореца. Само през лятото, когато времето е хубаво, леля и баба го отвозват долу в градинската беседка. П. Тодоров, МГ (превод), 24. // За превозно средство — пренасям, прекарвам някого или нещо. Той не дочака края на войната.. Той не видя ония тежки претоварени с хора и багажи влакове, които пухтяха на софийската гара и отвозваха столичани. СоЦГМГ, 429. Там, близо до самата гара, имало наредени няколко двуколки, които чакали пътници, за да ги отвозят до селата. Сл. Трънски, Н, 494. Към кошовете идваха и други момчета, бяха наловили вече рибата и сигурно щяха да си ходят. Нямаше само колите да отвозят кошовете в стопанския двор. С. Северняк, ИРЕ, 39. Вечерта сипеше прохлада над малкото курор-тно селище, автобусът с пръхтене довоз-ваше и отвозваше все нови и нови летовници. В. Ченков, СНД, 195. отвозвам се, отвозя се страд. Междувременно се получи известие, че хан Борис е минал през Ниш на път за Бъдин .. без да знае за бъркотията в Бялград, доверчиво и безгрижно само напомняше, че войските трябва да бързат и храните да се отвозват безспир. И. Вълчев, СКН, 377.
ОТВОЗВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от отвозвам и от отвозвам се. Отвозване на инертните материали ставаше., с помощта на вагонетки. Пр, 1954, кн. 1, 19. Нареди веднага да се приготвят колите за отвозване на хората до казармата. Кр. Кръстев, К, 177.
ОТВОЗЯ. Вж. отвозвам.
ОТВОН нареч. Остар. и диал. Отвън. Един зол благополучен е като едно овоще, което отвон е красно, а отвнутре има черв. А. Гранитски, ПР (превод), 111. Един перст има отвнетре и отвон (..) седем стави. Хр. Павлович, А, 90.
ОТВОНКА нареч. Остар. и диал. Отвънка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОТВОР м. Празно пространство, образувано в дадена цялост от прорязването й
