ше като някакъв чорбаджия. Г. Карасла-вов, Избр. съч. VI, 180. Той нямаше обичай да се извинява.., а на младите не даваше никаква преднина. Затова и сега заговори на учителя отвисоко: — Аз нарочно ви посре-нах така да ви изпитам характера. К. етканов, ДЧ, 234. Смриков подаде отдалеч ръка на Войновска.. А директорът поздрави отвисоко: стар познат. Ст. Чилин-гиров, РК, 72. Понякога не довиждаме някои неща, склонни сме да съдим отвисоко човешките слабости. Л. Станев, ПХ, 149.
О Гледам отвисоко. Разг. 1. Някого или на някого. Държа се високомерно, надменно, отнасям се пренебрежително към някого. По-рано, когато дядо Йеньо постъпи огняр на парното отопление, аз гледах на него отвисоко, дори се учудвах как може Ан-тал да дружи с такъв „прост“ човек. П. Славянски, ПЩ, 240. Откак стана народен представител, Киро като че се преобрази — и походката му стана тежка и важна, и приказките му — надути и скъпи. На хората гледаше отвисоко, превнебрежително и някак насмешливо. Г. Караславов, ОХ IV,
25. 2. На нещо. Отнасям се към нещо с пренебрежение, смятам го за незначително. На първо време след завръщането от Пловдив той гледаше на света малко отвисоко. След като преживя толкова интересни случки, като видя сума големи работи, той беше готов да забрави такива дреболии като нивите и къщата. Г. Караславов, Тат., 223. 3. На нещо. Отнасям се към нещо с известна широта, без дребнавост. Борис го слушаше с любопитство и му изглеждаше чуден начинът, по който Ванков гледаше на света, на реда в живота. Ванков гледаше някак отвисоко и далеко напред, а Борис се ровеше в себе си. Д. Талев, И, 298. Вярваща и примирителна натура, Шафарик гледа отвисоко на личните нещастия и на световните превратности. СбНУ ХЬП, 134. Пикая отвисоко. Жарг. Стигнал съм до добро служебно положение, заемам хубава служ
ба.
ОТВИШЕ нареч. Остар. и диал. Повече. Отвише ни е нужно и школско надзира-телство, което ще бъде натоварено с дъл-жността, не само да снабдява школите ни с добри и способни учители.., но и да от-махва от них вейте възможни пречки. ПСп, 1876, кн. 11-12, 193. А това, щото днес владеят [турците], то е вън от определеното време, и им е отвише. ДЗ, 1868, бр. 11, 43. Драм по драм па са свършва с барабан. Който наддава отвише при продажба, свършва с туй, че стоката му се продава на търг. СбНУ XXV, 25.
ОТВЙЯ. Вж. отвивам.
ОТВЛЕКА. Вж. отвличам.
ОТВЛЕЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не подлежи на непосредствено възприе-/ мане със сетивата, който е получен чрез мислено отделяне на известни свойства от конкретните предмети; абстрактен. Противоп. конкретен. Неговото [на първобитния човек] мислене беше първобитно, чрез понятия, установени върху ограничен опит.. Той не бе стигнал до по-отвлечени понятия (и съответните им думи), изразяващи сложни отношения, като: „противоречивост“, „душевен смут“. Ив. Хаджийски, БДННI, 135. Думите дават възможност за отвлечено мислене, за правене на обобщения, което съставя логичното, човешко мислене, по което човек се отличава от животните. ОБиол. X кл, 58. — По-добре е да ся учат децата да разпознават нещата и да им научат имената, а не да ся силят на отвлечени познания, които не могат да поберат в крехкий си мозък. Лет., 1872, 152. Ние мислиме, че би било много по-добре, ако би обясниле на децата по-напред оние съществени предмети, които mue могат да видат с очите си, а после вече да им откриваме оние отвлечени правила, които е изработила човеческата философия. Знан., 1875, бр. 11, 170-171.
2. Прен. Който не е пряко, непосредствено свързан с действителността, откъснат е от всекидневния човешки опит. — Но никой няма да влезе в колибата ми да краде в мое отсъствие. — Не се знае — възрази план-таторът.. — Оставете тия отвлечени спорове, моля. Те не решават нашия въпрос. Сега за нас е важно само това, което се яде и което се пие. М. Марчевски, ОТ, 223. Подир започва вече той да пее, да декламира и да се възхитява от някои отвлечени въпроси, които нищо общо нямали нито с понятията на домашните, нито с хляба. 3. Стоянов, ХБ, 250. Всекий почти ден излазят ради юношества множество сочинения.., но тяхното содержание, за со-жаление, толкоз е отвлечено и толкоз далеко от настоящите житейски случаи, та не могат те да дадат вярно понятие за ис-тиност. С. Радулов, ГМП (превод), ХХП-XXIII.
О Отвлечено съществително <име>. Грам. Съществително име, което означава някакъв признак, качество, независимо от предмета, който го притежава. Съществителните, които назовават нематериални същини (обекти) като напр. смелост, доброта, бледнина, желание и др. под., се наричат отвлечени съществителни.
ОТВЛЕЧЕНО. Нареч. от отвлечен; аб-страктно. Противоп. конкретно. Понякога Рълев беше склонен да разсъждава доста отвлечено за бъдещето. И. Попов, БНО, 80. И онова, което е характерно у тоя род поезия, то е тъмнотата й, старанието на мнозинството от представителите ù да пишат отвлечено. Ив. Вазов, Съч. XXVÜI,
10. Идеите в изкуството не се изразяват отвлечено, декларативно. В това отношение може да ни послужи народът — винаги
