наблюдателен, впечатлителен, предметен, образен. Н. Лилиев, Съч. III, 123-124.
ОТВЛЕЧЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество на отвлечен; абстрактност. Противоп. конкретност. Колко близки му се струваха сега те [творбите] със своята отвлеченост, колко понятни му изглеждаха в своята неяснота. Сл. Боянов, СК, 49. Неговата първа реч на нощното събрание в гората страда., от известна интелигентска отвлеченост, която не затрогва селската маса. Г. Бакалов, Избр. пр, 498.
ОТВЛИЧАМ, -аш, несв.; отвлека, отвлечеш, мин. св. отвлякох, отвлече, прич. мин. св. деят. отвлякъл, -кла, -кло, мн. отвлекли, прич. мин. страд. отвлечен, св., прех. 1. С влачене, тътрене придвижвам, отвеждам някого някъде; завличам, замъквам. — Момче, имаш ли бинт?... Не?... Тогава отвлечи ме до картечницата, защото тази жена е слаба като клечка и не може да прави това. Д. Димов, Т, 610. Мъжете отвлякоха Иван зад къщата, пуснаха го, сам да се държи на краката си. К. Петканов, ЗлЗ, 200. Поваленият Петър., извади кама от навущата, посегна да я забоде в лицето ми. Ритнах го и той се простря във водата.., другите скочиха в реката и го отвлякоха отсреща. Л. Петков, ПЛ, 7. // Отнасям, откарвам нещо някъде; завличам, замъквам. — Къде е каруцата? — извика той [бай Дойчин]. — Кобилата я отвлякла към село. А. Каралийчев, НЗ, 45. — Кучето да не ги е [обущата] отвлякло някъде? Ив. Вазов, Съч. IX, 212. Релси кръстосват сивото каменно дъно. По тях дрезини отвличат своите вагонетки, натоварени с камъни, към долното течение на реката. 3. Сребров, Избр. разк., 226. Татарите ограбили някое село и не успели да отвлекат плячката със себе си. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 299.
2. За природни стихии, обикн. вода, дъжд и под. — отнасям със себе си, с течението си; завличам. По време на голямото наводнение, което отвлече моста на реката и издави сума говедари, дядо ти се спаси само защото той единствен навреме бе усетил.., че ще вали проливен дъжд. Н. Хайтов, СбХС, 230. — Отвлече я [рибата] порой! — Кога? — Лани. Един стихиен порой! Отвлече не само рибите, а и не малко къщи надолу. Д. Калфов, КР, 83-84. И водата разум няма — като придойде, отвлича.. Бучи голямата му река .. и влече — дъски, греди. Г. Крумов, Т, 19. Като Дунава наближи, / чу де са Стоян, мае са, / как да си Дунав преплава /.. / Грозни се вълни развили / и си Стояна отвлекли. Нар. пес., СбВСт, 538.
3. Насилствено отвеждам някого някъде. Тайни пратеници ги издебнали в църквата., сложили им кърпи на устата и гц отвлекли в сараите на Ибрахим бей. П. Йорданова, СЕ, 66. Две седмици по-късно сеизите на султана грабнаха Ранка от хорото и я отвлякоха в конаците му. Й. Йовков, СЛ, 40.
— Но как печелят гангстерите... толкова много пари? — пожела да знае Бенко. — Доскоро продаваха забранен алкохол, а сега отвличат деца на милионери и ги връщат срещу голям откуп. Ал. Бабек, МЕ, 132.
— Видиш ли тая хайта, казваше по-старият на съседа си.. Кой знае кому ще изпие кръвта или ще отвлече някого в гората и ще поиска торби с имане за откуп. Ц. Гинчев, ГК, 382. Терористи отвлекли български самолет. Н Разш. Открадвам, задигам, отмъквам. Тук., понякога слизаха разбойници от непознати морски краища, нападаха стадата, отвличаха овце и агнета. Г. Ка-раславов, Избр. съч. V, 334. Цял ден лежаха те в близката околност на Ягодово и на мръкнало отвлякоха кравата. Ив. Хаджи-марчев, ОК, 277. Една студена януарска нощ, тъкмо срещу Коледа, когато дебел сняг бе затрупал селото, хищник бе нападнал кошарата на чичо Петко, издавил бе овцете му и отвлякъл две от най-едрите. Ив. Мартинов, ПМ, 11.
4. Самост. или с предл. от. Отклонявам някого от нещо (занимание, мисли, чувства и под.) или преча на някого да се съсредоточи
Ш нещо; разсейвам. Един съботен сле-той [Стан] седеше в стаята си и четеше;.. Елка работеше и напяваше полу-гласно..; песента й го отвличаше, бъркаше му. Учителят разбра, че не ще може да продължи. Г. Райчев, Съч. I, 121. Могат лакти да ни мушкат на тесния тротоар..
— това не може нито да ни смути, нито да ни отвлече. Разговорът., отива плавно, непрекъснато. Ив. Вазов, Съч. IX, 136. Всички опити да го отвлекат от скръбта му, да го утешат срещаха неговото каменно мълчание. Ем. Манов, ДСР, 204. Тате ме съветваше да се не явявам пред вас с излишни съболезнования, а по-добре да се постарая да ви отвлеча от вашите мисли и да ви дам да почувствувате, че сте между приятели. ССГ (превод), 51. // В съчет. с внимание, мисъл и под. Отклонявам, насочвам към нещо друго, в друга посока (вниманието, мислите и под. на някого). Залисиите в къщи, тичането по селските и обществени работи съвсем му отвлякоха внимнието от грижите за бъдещото препитание. Г. Ка-раславов, Тат., 242. Друсанията на каруцата, които я караха да се държи с две ръце за дъсчения сандък, отвлякоха мислите й на друга страна. Ст. Чилингиров, РК, 113. Това бяха малки случки, които внасяха разнообразие и заими\гута отвличаха вниманието другаде. Й. Йовков, Разк. II, 17. „Гледай, той забрави и вече не настоява на оня въпрос?“ — помисли си тя и се ожесточи, макар че сама отвлече разговора в друга посока. Ем. Станев, ИК I и II, 167.
5. Остар. Отказвам, отучвам някого от нещо. Искаш ли да изправиш нравите му и
