от някакъв навик, привичка; отучвам се. Противоп. навиквам, свиквам, привиквам. Изпърво Джонко се свенеше да разпусне душа. — Ти пей, щом можеш, — му каза един стар разбойник. — Ако са те за зло затворили, момче, ти пей сега, че после ще отвикнеш: тука отвиква човек да пее, не е като навън. А. Страшимиров, ЕД, 153. — Ти какво си се опуйчила? — Защо пък опуйчила, все с такива просташки думи си служиш — каза тя, готова да се разсърди. — Е, сбърках, Райне. Трябваше да кажа: защо нямаш настроение, ама на, отвикнах да се изразявам купешки, прощавай. Ем. Станев, ИК I и II, 38. — Марийо, отвикнал съм от работата! — Тъй е, когато човек по цели дни лежи под дебели сенки! К. Петканов, X, 167. А народът, като отвиква от строгия еднообразен ред в богослужението, изгубва благоговението към свещените обряди, наместо да поддържа с тях своето благочестие. ПСп, 1873, кн. 7-8, 63. Те [гражданите] малко по малко отвикнали от трудолюбивия, смирен живот и навикнали да си минуват времето на мегданите в безчислени разговори и препирни за правлението. Н. Михай-ловски, РВИ (превод), 138.
2. Прех. Отучвам някого от нещо, правя да се освободи от някакъв навик, привичка. Ами Илия Койнов? Добър стопанин, ама не можеш го отвикна лесно от частнически-те му табихети. А. Гуляшки, СВ, 320.
ОТВЙКВАМ СЕ несв.\ отвикна се св.,
непрех. Рядко. Отвиквам (в 1 знач.). Ергените, особено свинарчетата, които от нищо не земат и не се отвикват да пекат и ядат крадени прасци, често си разправяха през смях за тая греда в училищната изба и за къде и как бие пандуринът. А. Страшимиров, ЕД, 91. За да би познали божията воля и да ся отвикнат от всичко, чтото било противно богу, бог написал десят заповеди и заповядал Мойсею да ги предаде народу. Г. Йошев, КВИ (превод), 40.
ОТВЙКВАМ2, -аш, несв.\ отвикна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. и непрех. Диал. Извикам, изрека (обикн. с висок глас). Пена ми викна, отвикна: /— "Де се бе чуло, видяло / две сестри до две йетърви, / два брата, два баджанакаГ Нар. пес., СбНУ XXXIX, 152. Как отвикнала Марге невяста: / — Кой ми е кадър, кадър и вреден, / да ми доведе от море лоза, / от море лоза с бяло грозде, / той ще да земе Марге невяста. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 43.
ОТВИКВАМ СЕ несв.\ отвикна се св., непрех. Диал. Отвиквам2.
ОТВЙКВ АНЕ1 ср. Отгл. същ. от отвиквам1 и от отвиквам се. Противоп. на-викване, свикване, привикване. Веднъж навикнеш ли на хубавото, няма отвикване.
ОТВИКВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от отвиквам2 и от отвиквам се.
ОТВИКНА1. Вж. отвиквам1.
ОТВИКНА2. Вж. отвиквам2.
ОТВИНТВАМ, -аш, несв.; отвйнтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Отделям, изваждам винт, бурма, гайка или предмет с винтов на-рез към друг предмет. Противоп. завинт-вам. А понякога някое по-дръзко момченце вземаше лъскавата отвертка и само от-винтваше бурмичките. Л. Михайлова, Ж,
117. Той се огледа, въздъхна и полека измъкна от джоба на шаечната си полушубка дълго и плоско шише. Отвинти капачката, пийна няколко глътки. А. Гуляшки, МТС, 293-294. Най-сетне момчето откопча бомбата. Стисна я с двете си ръце.. Отвинти капачката й. Д. Талев, ГЧ, 475. Настъпи мълчание, в което фитилът на панцеровия фенер почна да пращи. Блаже отвинти капачето и наля от една тенекиена кутия малко газ. Д. Димов, Т, 425. отвинтвам се, отвйнтя се страд.
ОТВЙНТВАНЕ ср. Отгл. същ. от отвинтвам и от отвинтвам се. Противоп. завинтване. Когато беше свободен, Слав се отбиваше в железарската работилница на Тодор Тюлев. Понякога Слав духаше с широкия мях, а понякога., помагаше и при коването.. при завинтването и отвинтване-то на гайки. Г. Караславов, ОХ I, 251.
ОТВЙНТЯ. Вж. отвинтвам.
ОТВИСОКО нареч. 1. От високо място. Със замъглени очи тя [Стела] се взираше по извивката на пътя и от слабост се подпря на каменния зид. По стените се нака-териха деца да виждат отвисоко. Ем. Коралов, ДП, 168. —Ами сега как ще сляза? — Ще скокнеш. Нали обичаш да скачаш? — А-а, страх ма е! Толкова отвисоко... Т. Влай-ков, Пр I, 289. И ми дойде на ум, че слънцето и луната са светлини за света и огряват всичко отвисоко и еднакво, а огънят е светлина за човека и огрява само лицето му. А. Дончев, ВР, 104. Пълзеше [Марина] бавно и предпазливо и избягваше да гледа тъмната бездна под краката си, в която плющеше падащата отвисоко вода. Д. Фу-чеджиев, Р, 246. Месеченка рог подаде, / та погленна отвисоко, / чо йе хоро най-хубаво, / най-хубаво, най-гиздаво. Нар. пес., СбНУ XLVI, 49.
2. Прен. От по-високо стъпало на някаква служебна, организационна или друга йерархия. И беше приятно да четеш във вестин-ците гръмки заглавия — опозицията туй, опозицията онуй, а всъщност да знаеш., че комай всички са послушни овчици, които блеят или пасат., според шейретите на компетентните, тоест на ония, които бдяха отвисоко за нашите интереси... Г. Караславов, Избр. съч. III, 436-437.
3. Прен. С високомерие, надменност, пренебрежение, с чувство за превъзходство. Момчето беше облечено много добре, държеше се отвисоко, приказваше надуто и се носе
