ряше и правеше неодолимо желателна червената ù блуза. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 36. Па и каква сграда вдигна, дето цялото село отваря! Т. Влайков, Съч. III, 272. — Ох, съгледах, майко, долу во Загоре / първинка девойка, по-ясна зорница /.. / Роена китка вие, роена китка кити, / не китката нея — китка тя отваря! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 111. Донка бе се понатруфила, забрадена с чер бариш, който я повече отваряше. Ил. Блъсков, Китка V, кн. 14, 50.
17. Диал. Правя да стане по-светъл, по-ярък, по-ясен (Н. Геров, РБЯ). отварям се, отворя се страд. от отварям (в 1, 4, 6, 7, 11, 12, 15 знач.). Навън, в коридора между стаите, някой прищрапваше отвреме-навреме с чехли, постоянно се отваряха и затваряха някакви врати, като че ли все от един и същи човек. Кр. Велков, СБ, 6. Преди малко над града премина буря.. Но все пак стихията е оставила малко от своята игра и сила във всяка душа. Дърветата се изправят ободрени и листата им са пресни и лъщят. Навсякъде се отварят прозорци, хората наизлязоха по улиците, оживени. Елин Пелин, Съч. V, 30-31. Оная стая, която са назначава за спане, са оставя през деня дълго време отворена, следователно въздухът й са очиства; а оная стая, в която децата играят през деня, са отваря в онова време, когато mue са намират в своите постели. Знан., 1875, бр. 8, 123. Изведнъж кръчмари-цата замлъкна и се огледа. — Господи! — извика тя — по риза ли ще посрещам гостите? Съвсем изумях. И Хубавела., и се хвърли към малката стаичка до огнището. Скоро оттам се зачу как се отваряха и затваряха ракли и долапи. Ст. Загорчинов, ДП, 115. Градът беше се поуспокоил. Тук-там се отваряха лениво някои лавки. Ив. Вазов, Съч. VII, 142. През втората половина на XIX в. тук вече работи образцово българско училище.. Все по това време в София се отваря и читалище, в което се получават всички вестници, издавани от задграничните български политически емигранти и революционни дейци. Л. Мел-нишки, ПП, 8. Заседанията ся отварят и затварят от председателя. ВП, 12. отвАрям се несв.\ отворя се св., непрех.
1. За врата, прозорец или друго подобно подвижно приспособление — отмествам се и откривам съответния вход или отвор. Противоп. затварям се. Около тях се блъскаха хора, надпреварваха се — едни да излязат, а други да влязат в дългите вагони, чиито врати автоматически се отваряха и затваряха. Ал. Бабек, МЕ, 103. Само прозорецът до моето легло се отваряше. Дограмата на другите бе набъбнала и изкривена така, че освен с динамит с нищо друго не можеш ги изкърти. Бл. Димитрова, ПКС, 220. Изписват на бяла книга два кръга.. й ги турят на дъното в кутия, с пох-лупка от едната страна. Тази похлупка може да ся отваря, за да ся осветява чърте-жа. И. Гюзелев, РФ, 311. Тая къща има пет стаи.. Едната й врата ся отваря към улицата на ветхата хавра, а другата към бит пазара. Дун., 1866, бр. 85, 2.
2. За дупка, отвор, пропаст и под. — зейвам, откривам се. Противоп. затварям се. Ставали са дълбоки разпукванета и разкъсва-нета, отваряли са се проломи, долини, хлътванета на почвата, в които са намирали легла езерата и проходите на реките. Ив. Вазов, Съч. XV, 143. Тъмни дупки изве-днаж се отваряха на някои стени.. Тия дупки все повече се намножаваха по урвите и зловещо гледаха от непристъпните височини. Ив. Вазов, Съч. XVI, 113-114.
3. За рана — не зараствам и отделям секрет, кръв, гной. Прежни рани зарастват безследно, / нови, страшни отварят се веч, / зло дъха на нас с лице бледно, / а ний мислим го още далеч. Ив. Вазов, Съч. III, 162. Не можа да зарасне раната от операцията и се отвори пак отново.
4. За очи — клепачите ми се вдигат несъзнателно, обикн. при събуждане. Противоп. затварям се. — И аз не можах да спя. Мислих, мислих — цяла нощ... Уж затварям очи, а те сами се отварят... М. Марчевски, П, 18. Вълчицата е още жива, но изглежда, че е на умиране. Очртеи й ту се отварят, ту се затварят. И. Йовков, В АХ, 162. Нощните пазачи нарамиха пушки и излязоха от общината.. Присвитите им през деня очи замижали срещу светлината, сега се отваряха широко и светкаха с червените си гледци като на котараци в мрачината. Ст. Даскалов, БМ, 56. Когато окото е в опасност от един удар, то веднага ся затваря; но щом опасността замине., то ся отваря и почнува обикновената си служба. ИЗ 1877, 3.
5. За цвете — разцъфтявам, разтварям чашката си. Щом грейне слънцето сутрин цветята се отварят. А Пъпките на розата се отвориха.
6. Прен. За човек — преставам да бъда стеснителен, ставам общителен. Главиха го и го оставиха. И Божко е на чуждо село, в чужда къща, при чужди хора.. Ободря се Божко, повече и повече се отпуща, повече и повече се отваря. Изпознаха го, сдобива приятели. Ц. Церковски, Съч. III, 184-186. Изпърво беше тайничко,но отсетне, отсетне той захвана да са отваря, да са понапива из града, без да има грижа и страха от някого. Ил. Блъсков, ПБ I, 29.
7. За време, сезон — ставам по-хубав, благоприятен за някаква дейност, работа. Ама че хубава есен се отвори в Пирин тази година: слънчева и тиха. Е, 1981, бр. 1085, 1. Колкото повече се отваряше пролетта, толкова по-припряна ставаше работата и толкова повече растеше трудовото напрежение. Б. Обретенов, С, 97. Дядо Йордан ги изпращаше до портата, и като гледаше из
