ток — ясен., говореше възхитено: — Ех, че време ли се отваря! Пак ще се къпе в човешки пот майката земя. Елин Пелин, Съч. III, 11. Небето със синило е изпрано, / усмивка първа на върха трепти. / За излет само време се отваря! Бл. Димитрова, Л, 27.
8. Диал. За път, улица и под. — откривам се, проходим съм. Отдясно се простираше широко голо поле, отляво — градът с тясна-та улица, която се отваряше между два реда ниски дюкянчета. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 189.
9. Диал. Ставам по-светъл, по-ярък, по-ясен. Със спирането на валежите студът стана по-леден, понякога небето се отваряше и от слънцето дърветата хвърляха странно дълги сенки. Д. Фучеджиев, Р, 221. Никакъв гръм не достигна до ушите ни, но в тъмната равнина ставаше нещо необикновено и величествено. От време на време, когато се отваряше небето и ослепителна светлина заливаше земята — напреде ни се разкриваше бездънна, безконечна, чудна равнина. А. Каралийчев, С, 142.
О Не мога да си отворя очите от някого или нещо. Разг. Непрекъснато съм обезпокояван от някого или извънредно много съм зает с нещо, което ми създава грижи, неприятности. — Добър ден, Пешке, къде се губиш ма, — цяло лято не съм те виждала. — Остави се, сестро, да му се не види и лятото и проклетията, от пусти гости очите си не можех да отворя. Чудомир, Избр. пр, 204. — Пръждосай се, бе! Ама-да-а, не мога да си отворя очите от просяци. П. Тодоров, Събр. пр II, 420. Неиморкем да отворим очите си от борчове. И. Йовков, ЧКГ, 231. Не мога да си отворя устата. Разг. Не умея да говоря, да се изказвам. Отваря ми се / отвори ми се глътка. Жарг. Поисква ми се, изпитвам желание да пия нещо (обикн.алкохолно питие). И ми се отваря глътка, мислете, каквото си искате. Силата не си зная с това проклето пиене, сериозно ви говоря. Д. Цончев, ЧС, 18. — Келнер!... Ало, келнер! Филип го погледна изненадан. — Какво те прихващат? Мене тъкмо ми се отвори глътка, и ти... Ив. Планински, БС, 60. Отваря ми се / отвори ми се душата за нещо. Разг. Бивам предразположен към нещо. Отваря ми се/ отвори ми се парашутът. Разг. Успявам да постигна нещо, да уредя нещо така, че да извлека изгода, полза. Поискали са право на строеж, но няма да им се отвори парашутът. Отваря ми се / отвори ми се раоота. Разг. Неочаквано бивам заангажиран в нещо. — Но ти няма да се бавиш много, скоро ще си додеш, нали? — Ако бъде по-добре баща ми, няма да се бавя, ако ли пък, не дай боже, стане нещо... ще ми се отвори доста работа. Ст. Л. Костов, Избр. пр, 388. — Много работа ти се отваря! — каза той тихо на новия командир. — Трябва денем и нощем да работиш, за да поставиш четата на краката й. П. Вежинов, НС, 225. Отваря ми се / отвори ми се свет. Диал. Ставам радостен и доволен, засиявам. — Срам! От срам ли дядо Станкова Севдана оная вечер до среднощ късняла с чуждия ратай на делянката! — проточи врат баба Тръпка.. — Плачела сега, казват, плачела... — Нека плаче сега, нека оня, планинецът й помогне, че като видеше такива, свят й се отваряше. Ц. Церковски, Съч. III, 44. Отварям / отворя апетит. Разг.\ Отварям / отворя ищах (пох-та). Диал. 1. Самост. Правя някой да има, да получи апетит. Пелинът е много старо на-родно лечебно средство. Той повдига силите на организма, защото вземан по една ка-
Йена чашка преди ядене, отваря апетита. Н, 1935, кн. 5-6, 94. — Ако си жаден, напий се; вода като една сълза, колкото пиеш, толкова повече ищах отваря. М. Георгиев, Избр. разк., 41. Аз я правих чорбица-та.. Иичер пиперец турих, да ти отвори ищах. Й. Йовков, В АХ, 183. — Направи салата и дай плоската с ракията, да ни отвори похта — рече тъстът. Ем. Станев, И& Ш и IV, 409. 2. За нещо. Възбуждам стремеж към нещо, карам някого да се стреми силно към нещо. Такова нещо са петстотин лири... И главното е, че всяка парица отваря ищах за две. Имаш ли петстотин, искат ти се хилядо! Н. Хайтов, ДР, 88. Отварям / отворя вратата (вратите, входа) някому или за някого, за нещо. Книж. 1. Приемам някого с готовност и желание някъде. Противните гласове не можеха дълго да възражават на тия великодушни принципи и университетите отвориха широко входа си на любознателните слушателки. Ив. Вазов, Съч. XVI, 161. 2. Давам, предоставям възможност на някого или нещо да има свободен достъп някъде, да участва в нещо или да се ползва от нещо. Никоя велика сила., не можеше нито да съветва, нито да спомогне нарушението на Берлинския договор, който беше потвърдила с подписа си и да отвори вратата на нови политически трусове и катаклизми в Европа. Ив. Вазов, Съч. XXV, 150. При един негов [на Стамболов] позив страната щеше непременно да се развълнува, да се подигне може би. Но тогава една нова катастрофа можеше да сполети България: сблъскването на народа с войската, една страшна междуособица, която рискуваше да отвори вратите на отечеството за чужда окупация. С. Радев, ССБ II, 69. Най-голяма, казва Йовков, ще е мъчнотията с авторите. Защото те ще заживеят с внушението, че театърът ще трябва да отвори нашироко вратите си за български пиеси. СбАСЕП, 506. Отварям / отворя въпрос. Книж. Започвам, предизвиквам обсъждането на нещо. Оттатък, в мъжката одая, венчавката свърши.. Векилът имаше право да поиска и огърлък. Но какъв чеиз щеше да донесе утре Рамзина, та да иска за него откуп? Дребна работа бяха скътали
