как небето и звездите са се дигнали високо. Елин Пелин, Съч. II, 68. Старото куче сред двора лежи, /.. / даже очи не отваря, мижи. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 60. // В съ-чет. с уста, устни. Съзнателно или несъзнателно отделям, раздалечавам устните си, челюстите си една от друга. Противоп. затварям. Имах навик тогаз, като се залисам в една раборгаь отварям си без да ща устата и зяпам. И. Йовков, ЖС, 156. Па се повдигна [мечката] и опря предните крака на коленете на доктора, като отваряше големи уста с бели зъби. Йв. Вазов, Съч. XXII, 36. Отварям уста и жадно поглъщам дъждов-ната вода. К. Петканов, ДЧ, 469. Тя [Иглика] си отвори устата. Стражарът я приближи, посегна и тури с ръка шекерчето в отворената като разцъфтяла роза уста. Елин Пелин, Съч. II, 50-51. Оля сипваше мъничко, слагаше на вилицата аптекарски дози и едвам отваряше устни. Г. Стаматов, Разк. 1,70.
9. Правя да започне всекидневната работа на магазин, учреждение, предприятие и др. Противоп. затварям. — Ако тръгна в полунощ, ще бъда там тъкмо когато отварят аптеките... П. Вежинов, ЗНН, 148. Кафеджията току-що беше отворил заведението си и наклал огъня. Ив. Вазов, Съч. XXII, 40. Пловдивчани току-що бяха отворили дюкяните си. К. Величков, ПССъч. I, 125. Кого ли ще пратиш утре да я извика, сама си... — Някое от децата. Утре отварям училището. Ще дойдат деца. Д. Талев, И, 408. // Разг. Пръв влизам в работно помещение, магазин и под. Той отваряше и затваряше кръчмата пиян. Елин Пелин, Съч. Ш, 151.
10. Непрех. Разг. За магазин, учреждение, предприятие и др. — започвам всекидневната сиработа. Пощата отваря рано.
11. Поставам началото на някаква работа, дейност, предприятие; откривам. Противоп. затварям, закривам. А тая година в Преспа стана вече истински панаир.. Разтичаха се преспанци да отварят страноприемници по къщите си, други отваряха набързо по улиците, по дворищата ахчийници и мекичарници. Д. Талев, ПК, 303-305. — Ще накупя платове и ще отворя шапкарница до училището! Ил. Волен, РК, 69. Две години Диню чиракува в града. Ибришима тъкмеше да му отвори една обущарничка пред къщи, та да вади по някой лев през зимата. Г. Караславов, Избр. съч. I, 198. Постегна хотела,.., застрои празното място, отвори софийски локал, тури оркестър. Д. Не-миров, В, 62. Но като малцина можат сами частно да предприемат такова дело, то няколко души ся съгласяват заедно., и тъй основават една фабрика или отварят едно голямо търговско предприятие. Ал. Цанков, Напр., 1875, кн. 4, 54. И според множеството на девойките, които желаят да ся учат, ний с радост отваряме и друго училище, първоначално, за по-малките. П. Р. Славейков, ГУ, 61. // Разг. Правя възможно съществуването на нещо; създавам. Противоп. затварям, унищожавам. Илиева: — Той [Чавдаров] казва — аз, за да представя българския народ тъй, както трябва и както аз зная.. Трябва, казва, да отворя къща, да се оженя. Ст. Л. Костов, Г, 56. Жена къща отваря, а не затваря. П. Р. Славейков, БП1,171.
12. Остар. Поставям началото на някакъв процес, дейност, започвам да върша нещо. Казват, че Русия ще отвори война? А бе слуша се такова нещо, но кой знае. Кажи му, че ако отваря, нека отваря. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 34. Ала сега, когато Братан вървеше вече към матурата, а отгоре на това отвори и курс по есперанто, мнозина се юрнаха към него. Ст. Даскалов, ЗС, 61-62. През 1805 г., когато Русия отново се озовала във война с Наполеон, френският посланик Себастиани започнал да настоява пред Портата тя да отвори военни действия срещу Русия. В. Мутафчиева, КВ, 315. И вътре в пет минути те отвориха подписка, събраха известна сума, купиха тиква и я пратиха на фурната. Елин Пелин, Съч. I, 204. Отвори цар Симеон бран на ромеи. И с пълчища безчетни потегли. Н. Райнов, ВДБ, 59.
13. Разг. Пускам в действие уред, механизъм, машина и под. Противоп. затварям. Когато ставаше нетърпимо задушно, ог-нярът отваряше крана и морската вода обливаше сгорещените тела. Д. Добревски, БКН, 31. Отвори крана и един миг се наслаждава на струята, която шурна изобил-но. М. Грубешлиева, ПИУ, 288.
14. Правя да изтече гной, кръв и др. от цирей, рана, пъпка. Този мехлем ще отвори раната ищея изчисти.
15. Остар. Откривам събрание, заседание и под. Противоп. затварям. Влезе председателят на съда .. Най-сетне взе да се оглежда — готвеше се да отвори заседанието на съда. Д. Талев, ПК, 724. Българската драма не е още развита.. Но все има доста сносни драми за нашите условия. И дирекцията на театъра може да се поздрави, че отваря сезона с „Първите“. Р, 192о, бр. 221, 2. Князът отваря и затваря събранието или сам, или поръчва на друго лице, което особено за това е упълномощен. ПОУ, 20. У гръци-теиу романите тичането е било едно обучаване на почет; то е отваряло олимпийските млого прочути игри, дето людъето са ходили от сичките страни на ветий свят, да са надпират за венците. Ив. Бого-ров, КП, 1875, кн. 6, 21. Кралят [на Сърбия] е отворил скупщината с първото тронно слово в своето царувание. Пряп. 1903, бр. 42, 2.
16. Разг. Придавам по-хубав вид на някого или на нещо, правя да изглежда добре. Бранков забележи с възхищение как я отва
