нищо не му пречеше. Нито тревожният писък на хавана.., нито сновенето на двете аптекарки-ученички, които непрекъснато дърпаха чекмеджетата, отваряха и затваряха карафи. Д. Калфов, Избр. разк, 159. Още в началото Сотир Милтенов изпи два коняка на е$с и тръгна да отваря бирите на дамите. И. Попов, СЛ, 168.
3. Само 3 л. Давам възможност на нещо за-тулено, закрито да се вижда. Отсечените дървета отваряха пролуки в зеленото море на гората. М. Марчевски, П, 69. Един дълбок прозорец с железни пречки пущаше светлина отвън и отваряше вид на надвесените скали на Еленин връх и на Конните. Ив. Вазов, Съч. XV, 19. Една група дървета отварят внезапно между клоновете си един ред стари стени. К. Величков, ПССъч. Ш, 58-59.
4. В съчет. със същ. път, пътека, проход и под. Правя, прокарвам, проправям (път, пъртина и под.). Откъм деренцето щеше да си отвори път — свой път, за да свлича надолу коли, пълни със снопи, царевица, анасон. Г. Караславов, Избр. съч. 1,296. — Снегът е на места до пояс, а има и големи, широки навеища. — Все едно, — казах и махнах ръка, — някой ще трябва да отвори пъртина и тоя път нека да бъда аз първия. Н. Попфилипов, РЛ, 93. Падна дебел сняг.., за-прищи вратниците в Топола. На сутринта цялото село се залови да чисти снега, отвориха пътеки до оборите и плевниците, разчистиха пред вратниците. К. Петканов, X, 105. Едни тичаха по голите връхища към планината, други към урвата на Зли дол, трети към Средна гора, към дола, из който тече Стара река и отваря проход към клисура. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 157.
5. В съчет с граница. Разрешавам пресичането на държавна граница, преминаването от една държава в друга. Противоп. затварям. Тяхната [на немците] мисия стана яс-на едва на трети март.. В тоя ден правителството отвори границите за немските войски, струпани по румънския бряг на Дунава, и те нахлуха в страната. X. Русев, ПЗ, 128. Класовото разслоение., се задълбочава след Кримската война, когато Турция широко отваря границите си за по-евтиното и по-съвършено фабрично производство на капиталистическа Европа. Ив. Унджиев, ВЛ, 16.
6. В съчет. със същ. книга, тетрадка, вестник и под. Разгръщам, отгръщам, разлиствам (книга, тетрадка, вестник и под.). Противоп. затварям. Отец Варсануфий ходеше бавно и някак тържествено.. Сякаш ако погледнеше книгата, която лежеше на аналоя, той можеше да каже не само от кого е.., а и къде е написана .., а отец Григо-рий щеше само да я отвори, да прочете няколко реда и да ги потълкува със слабия си благ глас. Ст. Загорчинов, ДП, 229. — Деца, отворете си тетрадките и препишете първите пет изречения от христоматията. Елин Пелин, Съч. IV, 170. Наведен пред отделна маса в един ъгъл на архивата, Стоил., отваряше и затваряше големи тефтери. Д. Калфов, Избр. разк., 255. — Защо е дошъл толкова рано?.. — Човек просто не може да отвори вестника си от такива ранни посетители! Д. Калфов, Избр. разк., 146. Да търсиш книги, да раз-гледваш картите или да отваряш словаря, за да ся увериш дали ученика казва право, то е съвсем неуместно. П. Горбанов, ННУ,
7.
7. Раздалечавам, опъвам настрана подвижните части на някакъв предмет (ножици, клещи и под.); разтварям. Противоп. затварям. В бръснарницата се чуваше само по-тракването на машинката, а после чатка-нето на ножиците. Бръснарят ловко ги премяташе в ръцете си, отваряше ги и ги затваряше във въздуха, като само ги плъзгаше по косата на клиента. Д. Спростра-нов, С, 17. Диньо закри очи с ръцете си и заплака. Савата извади ножчето си, но не можа да го отвори. СбХ, 82. Дафина отвори чадъра, за да запази шапката си. К. Петканов, В, 59. // Разпечатвам, отлепвам, разопаковам нещо ( плик на писмо, колет и под.). Противоп. запечатвам, залепвам. Той не можа да издържи много, излезе от ямата, отвори писмото и започна да го чете. Й. Йовков, В АХ, 78. Един ден., пощата му донесе голям увит пакет.. Нилов го отвори с любопитство. Ив. Вазов, Съч. IX, 68. Накара пощаджията да отвори телеграмата и я прочете. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 308. Отвориш ли тръпнейки плика й цветен / и лъхне ли дъх мразовит, / упит от тъгата на поздрава сетен, / не гледай тъй блед и убит. Хр. Смирненски, Съч. I, 7. • Обр. Ела, тъй както идва пролетта / във оня ден, във оня час, когато/в полето дървесата са готови / от полъха ù да отворят чашки / и в утрото да затрептят. В. Раковски, ППС, 76. Сега е минутата, в която можем да видим как портокалевото дърво отваря пъпките и листата си, отдето тече миризливия смирн. Ч, 1875, бр. 11, 501.
8. В съчет. сочи. Съзнателно или несъзнателно вдигам клепачи и давам възможност на очите да гледат. Противоп. затварям. И мама се усмихна. А ние бързо лягаме. Тя ни завива и сяда до мене. Нещо хубаво се разлива по цялото ми тяло. Отварям очи, гледам я. Все тая мама, дето всичко може, дето всичко знае и от нищо се не плаши. Д. Габе, Н, 16. За да остане с впечатление, че току-що се пробуждам, протегнах лениво тялото си, а с опакото на ръцете си потърках веднъж-дваж очите си. И ги отворих широко. П. Михайлов, МП, 10. Неусетно бях задрямал, полегнал на голата, студена земя. Когато отворих очи, стрри ми се, че дълго време съм лежал така. Й. Йовков, Разк. II, 171. Той отваря очи и вижда,
