бранявам. Станку л .. луд се впусна по момите.. Загони той тъкмо тая, по която го бяха сватували преди. Момата затича след Галунка, викаше й да я отварди, но личеше,
— моли не от сърце. А. Страшимиров, А,
26. Козата пак се бе върнала при овошката и я бръстеше, та ц [човекът] изтича да отварди овошката. И. Радичков, ББ, 179. Тези девойки, като бяха извадили вода, за да поят овците си, дойдоха овчаре, които искаха да ги пропъдят, но Мойсей отварди девойките. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 193. отвардвам се, отвардя се страд., възвр. и взаим. Те ме у сетия вашите пцета, /.. / аз са наведох, тънка фидано, / камик да зема, да се отварда. Нар. пес., СбВСтТ, 996.
ОТВАРКА ж. Рядко. Отвара. Извади от сандъка мехлемите, смъкна .. кошниците с лечебните треви. Направи отварка против женска болест. Г. Алексиев, PH, 64. През 1950 г. една студентка съобщава на доц. Пасков, че в нейния край използуват отварка от кокиче за лекуване на белодробна астма. ВН, 1958, бр. 2193,4.
ОТВАРНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Торба, цедилник. Често с него [италианеца] наедно идяха и мнозина непознати и оставаха по няколко дена на гости при него. А всякога тези гости си отиваха с него и носяха отварници, пълни с дрехи и други къщни работи. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 26. Празен цедилник (отварник) мъчно стои прав. Лет., 1871, 199.
ОТВАРЯ. Вж. отварявам.
ОТВАРЯВАМ, -аш, несв.; отваря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. 1. Сварявам. Една заран рано, таман съм издоила кравата и се прибирам вкъщи да отваря млекото., ето я че иде баба ти Минчовица. Т. Влай-ков, Съч. II, 27. — Мамоо, .. искам хляб, ма!
— Сега ще ни се отели биволичката, па ще ти отваря коластрата. Ил. Волен, РК, 8.
2. Правя, направя извара. Ще изнесат ведри-ци, / да издоим млечице, / ще направим сирене, / да отхраним селяни, / ще отварим отвара, / да нахраним овчара. Ц. Церковски, Съч. II, 37. отварявам се, отваря се страд. ОТВАРЯВАМ СЕ несв.; отваря се св., неп-рех. Диал. Сварявам се. Дорде се отвари прясното мляко, тя ще избие подквасеното от вчера. Т. Влайков, Съч. I, 1925,167.
ОТВАРЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от отварявам и от отварявам се; сваряване.
ОТВАРЯМ, -яш, несв.; отворя, -Иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Отстранявам преградата (врата, прозорец или друго, обикн. постоянно монтирано съоръжение), за да направя възможен достъпа навътре в помещение, затворено пространство (двор, игрище и под.) или обратно. Противоп. затварям. Едва-що отвори вратата и остана като закован на прага: до кръглата масичка по средата на стаята., седеше непознатата девойка. Д. Ангелов, ЖС, 176. Музиката свири тържествено. Хората чуват, отварят прозорците и казват: — Днес се жени Сълза Младенова. Елин Пелин, Съч. II, 113. Невястата припнала най-напред. Тя отворила портите и бързо извикала: — Мамо!... Тате!... Слизайте по-скоро от колата и се хващайте на работа! Ран Босилек, ВП, 51. Кепенците отварят тук и там; / и ето зинват срещу прашний път / цял ред дюке-ни. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 62. И заудря порти непознат делия /.. / „Спиш ли, събуди се, отвори, Аглика!“ П. К. Яворов, Съч. I, 42. // Отмествам, придвижвам встрани вратата на шкаф, гардероб и под., обикн., за да взема или да оставя вътре нещо. Противоп. затварям. Тя [Пена] ту седне до масата, ту стане и отвори шкафчето, ту застане пред отворения прозорец и гледа селцето. Елин Пелин, Съч. IV, 165. На ти ключа, чедо, та ми отвори горния долап и ми подай черното шише да си сръбна една капчица. Чудомир, Избр. пр, 217. Една сутрин хазяйката забеляза капки вода, която се оттичаше от гардероба. Отвори го бързо и се изненада: вътре висяха, още мокри, една мрежеста фланелка, избеляла синя риза и къси гащета. М. Грубешлиева, ПП, 122. // Отмествам капака на сандък, куфар, кутия, съд и под. Противоп. затварям, захлупвам. Цвета не знаеше какво да прави. Тя отвори сандъка с дрехите си, прегледа новата си премяна. Елин Пелин, Съч. 1П, 122. Бръчков стана полека, отвори ковчега и зе да вади едно по едно нещата, които съдържаше. Ив. Вазов, Съч. VI, 33. Черна пръст яде ли се, но като я помилваш и застанеш над главата й със сладки думи, с яки ръце — тя отваря стари ракли и раздава с шепи чудни блага. К. Петканов, СВ, 189.
2. Правя отвор, дупка и под., обикн. в или на нещо. Противоп. затварям, запушвам. Жената.. викаше с нова сила, а ръцете й, придобили свръхестествена енергия, счупиха няколко пречки на прозореца и отвориха пролом. Ив. Вазов, Съч. XXV, 111. [Георги Емперов] затвори дупката на покрива, като отвори прозорец на стената. К. Петканов, СВ, 37. Водата черна, страшна, шумеше глухо пред него, и отваряше една грозна пропаст за стъпките му. Ив. Вазов, Съч. VI, 63. Кобка наричат дупката на леда, която разсичат и отварят с брадва, и оттам черпят вода. Ил. Блъсков, ПБ П1, 50. // Изваждам тапа, запушалка от отвора на шише, бутилка и под. Противоп. затварям, запушвам. — Ами ако Никое рече случайно да се върне? — попита Джони, като се мъчеше да отвори бутилката вермут и погледна под вежди Лина. М. Грубешлиева, ПП, 263. Лекарят видя шишенцето с жъл-теникавопепелявата течност.., сетне го отвори, помириса, смръщи се. Г. Карасла-вов, СИ, 27. Най-сетне спря на едно място и лакомо зачете. Нищо не го смущаваше,
