брояваше парите. Г. Дръндаров, ВЗ, 13. Извика го да му плати. Но той бе залисан с новите посетители, та му каза да остави парите на масата. Димитър отброи, колкото трябва. Т. Харманджиев, Р, 72. Извади кесията си,.., отброи десет лири и ги сложи на тезгяха. Д. Спространов, ОП, 138. отброявам се, отброя се страд. Времето се отброяваше от смяната на часовите и от чаткането на пишещата машина. С. Север-няк, В СД, 202. Определянето кълняемостта на семената се извършва така. Отброяват се без избор, по ред, сто семена и се поставят върху влажна филтърна хартия или върху влажен пясък. Бтн V и VI кл (превод), 25.
ОТБРОЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от отброявам и от отброявам се. Единият калфа .. и се правеше на зает с някаква работа, например отброяване на дървените клечки от тенекиената кутия. Г. Белев, ПЕМ, 83. Първото занятие [по смятане в детските градини] е образуване на числото чрез отброяване от група еднородни предмети. НК, 1958, бр. 35, 4.
ОТБРУЛВАМ, -аш, несв.\ отбруля, -иш, мин. св. -их, св., прех. С брулене откъсвам, свалям плодове, листа. Шила мома,.., ситен ръкав, / .. / Отдолу иде,.., лудо младо, / потфърли й,.., злат боздуган, / та отбру-ли,.., три ябълки. Нар. пес., СбВСтТ, 25. Трети ми [овчар] носи маламен пръстен. / .. / Дето носеше маламен пръстен, / като го фърли, той отбрули / до три яболки, се позлатени. Нар. пес., СбБрМ, 42. • Обр. Изгрев облича планинските плещи. Памет метежна мостове отбрулва. В. Марковски, ПЗ, 53. От твойта само реч в душа ми светва, / тя мой живот е — кратки часове. / Пали и теб сама от родна ветва / фърту-ната отбрули и отвя? К Христов, В, 16. отбрулвам се, отбруля се страд.
ОТБРУЛВАНЕ ср. Отгл. същ. от отбрулвам и от отбрулвам се.
ОТБРУЛЯ. Вж. отбрулвам и отбру-лям.
ОТБРУЛЯМ, -яш, (разг.) несв.; отбруля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Отбрулвам. А вихрите сред степите безбрежни / отбру-лят жълтите листа. Хр. Смирненски, Съч. I, 81. отбрулям се, отбруля се страд.
ОТБРУЛЯНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от отбрулям и от отбрулям се.
ОТБРУСВАМ, -аш, несв. ; отбруся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Отбрулвам. Аз се вслушвам и вятър отбрусва / едър орех от тихия клон / и едно необятно предчувствие / разведрява и моето чело. Ив. Пейчев, Избр. ст, 120. отбрусвам се, отбруся се страд.
ОТБРУСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от отбрусвам и от оторусвам се.
ОТБУЛВАМ, -аш, несв.; отбуля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Махам, свалям було. Противоп. забулвам. Пенка си було отбули / на зълва си го подаде / и на сватове думаше. Нар. пес., СбНУ XXVI, 34. // В съчет. с лице. Откривам лицето си, като махвам, свалям булото, което го е покривало. Жената отбули лицето си.% Обр. Когато зад хълма небето почна да се зачервява, дигнаха се облаци, алени от едната страна, сини от другата. Шумът от реката стана малко no-тих, тъмното взе да отбулва моста и каменния път. Д. Габе, МГ, 20. Облаците се разбиха, слънцето загледа отвисоко.. Витоша, надникнала иззад пръснатите далеч къщи, отбули съвсем чело. А. Страши-миров, Съч. V, 172. До моето платно / изправен беше някакъв неясен, / пребулен образ. /.. / Посегнах да отбуля като в сън / неземен блян — и гръмнат останах. К. Христов, ИБ, 72. Пред мене скоро ще отбули / безшумно своя лик смъртта. Н. Лили-ев, Ст 1932, 36. отбулвам се, отбуля се страд.
ОТБУЛВАМ СЕ несв.; отбуля се св., не-прех. Свалям булото си. Шчо е Йона у горица, /се лелей, нано, се белей, / .. / Дал се були пребулени — / би се були, нано, отбулиле. Нар. пес., СбНУ IX, 95. // Отгфивам се. В страстните извиви / се ту отбули от вуа-ла син / прасецът на крачето й вълшебно, / ту се отголи трепетно бедро / и пак заметне. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 34.
ОТБУЛВАНЕ ср. Отгл. същ. от отбулвам и от отбулвам се. И чувах възклиците на народа при отбулването: „Свята! Свята! Свята!“ Ем. Станев, А, 46.
ОТБУЛЯ. Вж. отбулвам и отбулям.
ОТБУЛЯМ, -яш, несв. (остар. и диал.); отбуля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Отбулвам. А зад гърба на тези галийовници на епохата, той отбуля пред погледа ни картината на общата народна неволя. П. П. Славейков, Събр. съч VI, (1), 156. Забулена вечер, гадаяща младост, / с мечтателен шепот пристъпва едва: / .. / Зефири отбу-лят вълшебна съблазън, / целува я месец по тъжно лице. П. К. Яворов, Съч. I, 148. отбулям се, отбуля се страд.
ОТБУЛЯМ СЕ несв. (остар. и диал.); отбуля се св., непрех. Отбулвам се.
ОТБУЛЯНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отбулям и от отбулям се.
ОТБУТАМ. Вж. отбутвам.
ОТБУТВАМ, -аш, несв.; отбутам, -аш и отбутна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отбутнат св., прех. Отмествам, отстранявам с бутане. Ала преди той да протегне ръце, за да прегърне внука си,.., бабата отбутна пъргаво дядото настрана и първа прегърна внука. П. Велков, СДН, 328. Здрав селски младеж,.., събрал сякаш из прохода нови сили, отбутваше Нина от скалата и вземаше
ОТБРУСЯ. Вж. отбрусвам.
