Page:RBE Tom11.djvu/900

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


някой школуван боксьор. Ал. Бабек, МЕ, 22.

ОТБРАНЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от отбранявам и от отбранявам се.

ОТБРАНИМ, -аш, несв.\ отбраня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Запазвам, закрилям някого или нещо от нападение, опасност, нападки. Кучетата се спущаха върху н$го4 но никой не отиваше да го отбрани. И. Йовков, СЛ, 24. Тати, щом ме забеляза, взе ме пред краката си и сложи длани на гърдите ми тъй, като че ли искаше да ме отбрани от някого. Ст. Чилинги-ров, ХНН, 140. Ще ти кажа, Лозане, ще ти кажа, стопанино: на портата ми чукат, с медени кавали ми свирят, слаба жена, проклета съм аз, ела да ме отбраниш, че и сам Селим бей пред портата ми спира. Д. Та-лев, И, 207. Нека ни отбрани Господ! .. И сълзи като град, потекле из очите й. Л. Каравелов, Съч. П, 122. Вий сте жъртви поругс чи / и оставени на нас, / и от наште ятагани / кой ще смей да ви отбрани? Ив. Вазов, Съч. I, 39. отбраням се, отбраня се страд, и възвр. Навалят се, натискат / и блъскат се навън: що им е гърло пискат / притиснати деца отвъд, мъже, жени / развикани се там отбранят отстрани. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 159. Изпъдени от нечаканите гости, прилепите от джамията застрелкаха покрай ушите на Илийка. Той се отбрани един-два пъти с ръце и се простря в буренака. Ст. Чилингаров, ПЖ,

116. Отвреме-навреме изпляскваше опашката на някой вол, зашибал по изпотения си гърб, за да се отбрани от досадлива муха. Ст. Чилингаров, ПЖ, 8.

ОТБРАНЯНЕ. Остар. и диал. Отгл. същ. от отбраням и от отбраням се.

ОТБРЕМЕНЯ. Вж. отбременявам.

ОТБРЕМЕНЯВАМ, -аш, несв.; отбременя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Спец. Облекчавам, разтоварвам. Хората на умствения труд трябва да добият навика да спортуват и да прекарват на открито свободното си време във физкултурни занимания. Това особено добре отбременява нервната система. Л. Митов и др., ВБ, 194. отбременявам се, отбременя се страд. Но кръвопускането се прави и при десностран-ната сърдечна слабост, както остра, така и хронична, тъй като чрез него се отбременява отслабналата дясна камера. Л. Митов и др., ВБ, 160. При лечение на острия дифузен гломерулонефрит се цели със съответни лекарства и подходящ хранителен и общ режим, първо, да се отбременят бъбреците и сърдечно-съдовата система и, второ, да се ликвидира сенсибилизацията на организма. М. Василев и др., ВБ, 271.

ОТБРОЙВАМ, -аш, несв.; отброя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Отброявам. Той гледа и вече знае колко снопа ще паднат от тук, поглежда кръстците и вече знае кои са негови.. И тук Кондо отбройва, товари, отвозва. Д. Немиров, Б, 118. Докато е надувал гайда след овцете по високите чалове или отбройвал кехлибарената броеница на сянка пред джамията, тя му е раждала деца, копала и орала. Н. Хайтов, ПП, 141. отброявам се, отброя се страд.

ОТБРОЯ. Вж. отбройвам.

ОТБРОЯ. Вж. отброявам.

ОТБРОЯВАМ, -аш, несв. ; отброя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Измервам нещо с броене. Осем пъти в денонощието камбаните на Рилския манастир отброяват хода на времето. Ст. Сивриев, ЗСБ, 165. Без да погледне царя и да чака одобрението му, царица Мария взе чашата от ръката на протовестиария и почна да отброява десетте капки от течността. Ст. Загорчи-нов, Избр. пр III, 40. „Игрището“ [за футбол] било определено така: отброили по шестдесет крачки от центъра до двата края, а вратите били означени с камъни. П. Стефанов, Ф, 17. На определено разстояние се забиват в почвата два пръта, единият от които съдържа излъчващо гама лъчи вещество (например кобалтов изотоп), а върху другия е монтиран един броител на излъчването. Ако почвата е по-суха, уредът отброява повече импулси. ВН, 1960, бр. 2818, 4. Бледолики брате — пишеше Бо-вин баща, — ти си на верен път. Утре рано сутринта отброй пет лакти на север от изсъхналата ябълка и изкопай яма два на два. ВН, 1959, бр. 2462, 4. Отброяват ботуши часа на смъртта, / водят момъка рус на разстрел. Л. Даскалова, Ст, 108.

2. Отделям предмети, хора с броене. Когато трябваше да се изнася жито, той [Кондо] прибягваше до хамбара и внимателно пълнеше и отброяваше крините. Д. Немиров, Б, 26. Всеки държеше в едната си ръка разтворена торба, а с другата, като грабваше от чакъла, отброяваше камъче по камъче... — Петнайсет, шеснайсет, седемнайсет. Б. Несторов, АР, 117. Седнал по турски, ходжата Сюлеман нещо си шепнеше, като отброяваше зърната на черната си броеница. Б. Несторов, АР, 64. Който иска да отиде, да си вдигне ръката. — А, не може всички, ще отброим само десет — каза кметът и отброи. Сп. Кралевски, ВО, 115. — Йончо, — рече бавно царят, като потърси с очи черния войвода — на зъл час ли продума това име, та днес само него слушам? Отброй двеста сърцати момци и се приготви за път. — Що, царю, на път, на оран ли? — чу се радостният глас на войводата. Ст. Загорчинов, ДП, 383-384.

3. Плащам, като преброявам даваните пари. Вътре в магазията беше истинско гъмжило. Всеки искаше това, което бе харесал, пазареше се,... и чак след дълги разправии с продавачите вземаше стоката и бавно от

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл