лоста от ръцете й. Ст. Даскалов, СД, 431. — Заповядай, седни — каза чичо Гъорге. Но Бондоков само веднъж си гребна от супа-та, вкуси от яхнията, отбутна чиниите настрана. Н. Нинов, ЕШО, 48. Щом се изпече хляба и увря чорбата, Захарина отбут-на огъня из под котлето, свлече жаравата от връшника и седна до огнището да чака копачите. Ил. Волен, ДД, 81. Така, както остана камарата им по вършитба незавършена, стрина Крема, щом забеляза една вечер облаци по небето, накара Орлица да изнесе от вадата няколко кобилици вода, та да напръска сламата, отбутната за завършване. Ил. Волен, ДД, 85. отбутвам се, от-бутам се, отбутна се страд.
ОТБУТВАНЕ ср. Отгл. същ. от отбутвам и от отбутвам се.
ОТБУТНА. Вж. отбутвам.
ОТБЯГВАМ, -аш, несв.\ отбягна, отбег-неш, мин. св. отбягнах, прич. мин. страд. отбягнат и отбегна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отбегнат, св., прех. 1. Обикн. несв. Страня от някого, стремя се да не се срещам, да не общувам с него; избягвам2. Той отбягваше всеки срещнат стражар и се мъчеше да го не види. Елин Пелин, Съч. III, 162. — Ти все дома ли си стоиш, Тинке? .. Защо, Тинке? Отбягваш ли някого? Ще взема да мисля, че мен не искаш да срещнеш? А. Каменова, ХГ, 142. До вечерта Иван дебна да срещне старата, но тя като че нарочно го отбягваше. Г. Караславов, Тат., 104. Той [Борис] беше усоен, неприветлив и саможив младеж, без определено занимание, откакто беше изкарал гимназия. Момичетата от града го отбягваха, но и той не се интересуваше много за тях. Д. Димов, Т, 5. Той не само не отбягваше хората, както правеше това преди години и през тия няколко първи дни от завръщането си, но напротив, преднамерено търсеше тяхната дружба. Ст. Дичев, ЗСI, 2бЗ.
2. Стремя се, старая се да не попадам някъде, да бъда настрана от нещо, да не бъда в досег с нещо, което ми е неприятно или може да ми навреди; избягвам*. Рвението за по-чести срещи у момъка е по-жедно, докато момата,.., гледа да ги отбягва, може би и неуверена още в искреността на чувствата у момъка. П. П. Славейков, Съор. съч. VI, (2), 64. Дълго време още броди Теодосий из леса,... Той вървеше бързо и отбягваше широките отъпкани пътеки, сякаш всяка такава пътека водеше до пустата воденица. Ст. Загорчинов, ДП, 214. Из двора се мяркат болни, които идат насам, може би за да отбягнат зрелището, което представлява товаренето на мъртвите. Л. Стоянов, X, 97. Представителите на българите в Солун бяха само четиримата ге-миджии. Учителите българи, духовният елит на българщината, бяха люде скромни,.. и отбягваха тая шумна навалица. Д.
Спространов, С, 45-46. Неуспешните войни не носят вече военна плячка.. Поради това спахиите започват масово да отбягват обременителната и свързана с риск на живота военна служба. Йв. Унджиев, ВЛ, 10. Ама кога ще тръгваме най-сетне? — Скоро, скоро — отвръщаше народният войвода и гледаше да отбягва въпроса. Ст. Дичев, ЗС I, 216. — Аз сам се научих! — рече Марин с малко по-мек глас, но веднага се смути от своите думи, които прозвучаха като хвалба, отбягна погледа на Левски и затърси отново между книжата. Ст. Дичев, ЗС II, 329. // Предпазвам се от нещо неприятно, нежелано (обикн. с движение). — Този хлапак заслужава... — И той замахна със свит юмрук. Ала Бенко се наведе, отбягна удара, после се изправи, сви лявата ръка пред лицето си и се приготви за отбрана. Ал. Бабек, МЕ, 41.
3. Със следв. гл. и съюз д а. Стремя се, старая се, гледам да не правя, да не извършвам действието, изразено от втория глагол; избягвам2. Беше жетва, селяните бяха по нивите си и по нивите на беговете, а гражданите отбягваха да излизат от града освен при крайна нужда. Д. Спространов, ОП, 260. Обгърна крехката снага на Фотина и потърси устните й. Девойката не се отдръпна... Двамата отново тръгнаха мълчаливо. Отбягваха да се погледнат. В. Генов-ска, СГ, 126-127. — Сотиров поглеждаше ту към балкона, дето музикантите се готвеха да засвирят, ту се обръщаше към Сийка и отбягваше да гледа Кондарев. Ем. Станев, ИК I и II, 214. За какво да я заговори? За къщните работи не му се щеше да отвори дума, за хората и седенките му беше чо-главо да продума пръв, пък за селските работи отбягваше да спомене, че и сам много се беше отчуждил от тях. Г. Караславов, Тат., 129. Не му беше [на дядо Костадин] до почивка. Чувствуваше се като сирак останал без майка. Гузен отбягваше да си спомня, че толкова дни е ял наготово. К. Пет-канов, СВ, 100.
4. Обикн. св., непрех. С предл. от. За нещо важно — оставам незабелязан, изплъзвам се; убягвам. Погледът на Саваков, колкото и да беше мрачен, издаваше скрито вътрешно разколебаване. Това не отбягна от окото на Евгени и той рече колкото се може по-убито: — Какво повече искате от мене? Д. Ангелов, ЖС, 522. Гъркът внимателно ги изгледа. Туй не отбягна от погледа на Караджата. Ст. Дичев, ЗС I, 397. „Празник в Бояна“ е реалистична творба, но ограничена по творчески размах,.. Но трябва да признаем, че въпреки това белетристът е изплел една много правдива и убедителна биография на своя герой, очертана също в есето.. Показани са заедно с това още много и много неща, които са отбягнали от вниманието на есеиста. Е. Каранфилов, Б 1П, 240-241.
