О Отбирам / отбера зърно<то> от пля-ва<та>. Разг. Умея да забележа ценното в някаква среда. Син й бе запазил острия си усет за хората, способността с един поглед да отбере зърно от плява. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 21. отбирам се, отбера се страд.
ОТБИРАМ2, -аш, несв.\ отбера, -еш, мин. св. отбрах, св., прех. и непрех. С предл. от. Диал. Разбирам нещо, имам някакви познания за нещо. Пък аз, горката, не му отбирам от четмо и писмо, защото едно време ходих на училище само три дни и напуснах, че момичетата ми се подиграваха — поп съм искала да ставам! П. Стъпов, ГОВ,
62. — Ком- пе- тент- ност! — натърти другарят. — То ще рече, че всеки ще работи, каквото знае и от каквото отбира. Г. Караславов, Избр. съч. II, 249. Това бяха все хора, дето малко отбираха от кърска работа, но затуй пък бяха все отбор майстори. Кр. Григоров, Н, 120. Да речете, че ний не отбираме от природни хубости — не. Ал. Константинов, БГ, 90. В същност, той от политика нищо не отбираше, и само любовта му към великата Освободителка го беше накарала да стане цанковист и да получава редовно вестник „България“. Чудомир, Избр. пр, 45. Запали лампата и взе една книга да чете. Но нищо не отбра нейния разсеян и обезпокоен ум. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 88. Свиня бисер не отбира. П. Р. Славейков, БП II, 107. отбирам се, отбера се страд.
ОТБЙРАНЕ1 ср. Отгл. същ. от отбирам1 и от отбирам се.
ОТБЙРАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от отбирам2 и от отбирам се.
ОТБЙТЪК м. Остар. Книж. Отбивка. Имаме за продан добре угоени свини 90-100 лева — стоте килограма с отбитък кръв-нина 45 килограма и 4% отстъпка от чифта. БД, 1909, бр. 8, 3.
ОТБЛАГОДАРЯ СЕ. Вж. отблагодарявам се.
ОТБЛАГОДАРЯВАМ СЕ, -аш се, несв.\ отблагодаря се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Благодаря някому, като му се отпла-щам за направена ми от него услуга, добрина. — Малко е, синко, знам, ама повече няма. Пък ти и от кметлъка нали си вадиш? То, дето се вика, пак ние те храним, ама за добрината ще ти се отблагодарим. Г. Караславов, Избр. съч. II, 112. — Не, не — казвам, — не мога да приема такова нещо, аз за гостоприемството и за колата не знам как да ви се отблагодаря, че и това отгоре. — То първо ние трябва да се отблагодарим. В. Жеков, ТП, 147. В средата на юни 1877 година руските войски преминали Дунава.. Българският народ се отблагодарявал с всеотоайност: освен съставеното в Кишинев българско опълчение, съставени били в българските земи и многобройни местни чети. Хр. Бръзицов, НЦ, 212.
ОТБЛАГОДАРЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от отблагодарявам се. И той ни разказа как Хонг-ши им предложил да оставят в този голям шкаф нещо свое,.., като един вид отблагодаряване за уютността на вечерите, прекарани тук. Н. Антонов, ВОМ, ПЗ.
ОТБЛАЖА. Вж. отблажвам.
ОТБЛАЖВАМ, -аш, несв.; отблажа, -йш, мин. св. -йх, св., непрех. Диал. Преставам да блажа.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОТБЛЕСК м. Индив. Поет. Отблясък. Но ето, при завой, се мерне из мрака / като видение и после светне цяла / бреза, на от-блеска от слънцето замряла. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 123. А все пак над тая външна пъстрота властвува духът на висше единство, отблеск от хармоничността на натурата на тоя художник. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 40.
ОТБЛЙЗО нареч. 1. От недалечно разстояние до някого или нещо. Вън веднага полъхна върху лицето му [на Стоил] топъл и лек вятър, който като че идеше отблизо някъде из мрака. И. Йовков, Разк. I, 19. В обора нахълта Павлин с цилиндър на главата.. — Бре: Отгде пък се изтърколи такъв! — провикна се Големия и отиде към него да го разгледа отблизо. Ст. Дичев, ЗС
1, 188. Каква добричка жена! — мислеше си тя,.. Навярно, като млада, тя е била още по-миловидна. Пък сега отблизо не изглеждаше толкова стара. Г. Райчев, ЗК, 214. Отделни бандити оставаха назад, правеха „кукувичи гнезда“ по клоните на дърветата и стреляха оттам отблизо, отзад, почти в упор. П. Вежинов, НС, 55. Смрикаров я посрещна сърдечно, но и изненадано. Той не беше виждал Катя отблизо от оня ден. Ст. Чилингиров, РК, 271.
2. Непосредствено, пряко. В малките градове хдрата отблизо се познават помежду си. Й. Йовков, Разк. I, 136. Когато наблюдаваме някого отдалече, ние в известни случаи сме готови снизходително да признаем, че той е „по своему щастлив“. Но достатъч-но е да го изучим отблизо, за да разберем .., че и той е по своему нещастен. Б. Райнов, ТП, 60. Видни български дейци са посещавали през XVIII век Карловци, дето са се запознавали отблизо с новата сръбска просвета и литература и са обогатявали познанията си. Б. Пенев, НБВ, 22. Бях отишел в Брацигово да видя зетя си, който се беше скоро годил за сестра ми и да се запозная отблизо с деятелността на тамошния комитет, съставен от самия Бенковски и с който имахме деятелни сношения. К. Величков, ПССъч. I, 113.
